горящата порта и задавящия дим.
— Спри! — извика Тал.
Ородоните и наемниците дръпнаха юздите и Тал извика:
— Не бива да се пръскаме в тъмното! Можем да загубим всичко, което спечелихме.
Ородоните започнаха да ликуват. Някои се разтичаха да изгасят огъня с вода от селския кладенец.
В продължение на цяла минута хората от селото празнуваха победата, тупаха се по гърбовете и викаха победоносно, макар че скоро щяха да видят случайно падналите си другари в другите части на селото или под стената. Тал тъкмо се канеше да им каже да се пръснат и да съберат ранените и загиналите, когато от стената отекна вик:
— Спряха!
Тал забърза към портата — вече само димяща купчина греди, и погледна в далечината. Огънят зад него го бе заследил за нощния мрак, тъй че му беше нужна цяла минута, докато очите му се приспособят, за да може да види какво става отвъд сечището.
Гарвана прегрупираше силите си!
Тал не можеше да си позволи колебание.
— Всички готови за бой! — изрева той. — Връщат се. — Извика на малкото останали стрелци: — Горе на стените! И се целете внимателно. — Сложи ръка на рамото на Джаскенел. — Кажи на по-големите деца да отведат веднага малките в гората, но жените остават и се бият, ако могат.
— Твоите очи са по-добри от моите — каза Крийд до него. — Аз виждам само някакво движение.
Огънят зад тях огряваше половината разстояние между портата и края на откритото пространство и повечето мъже до Тал виждаха само смътна мъглива пелена.
— Връщат се — повтори той. — Повечето са спешени, но мисля, че има и десетина ездачи. — После извика: — Стоим и се бием тук!
— Какво пък, винаги предпочитам боя на позиция пред бягане или обсада — заяви Крийд, после попита тихо: — Колко са?
— Повече от нас — отвърна Тал.
— Е, няма да ни е за първи път.
Тал притича до останките от портата, примига да махне сълзите от лютивия дим и погледна още веднъж навън.
Щом нападателите започнаха да се открояват в сумрака, разбра, че Гарвана е успял да въведе сред хората си някакво подобие на ред. Настъпваха в три бойни реда, по двадесет мъже в редица, като онези от първия ред държаха пред себе си щитове. Втората редица беше с всевъзможни дълги оръжия — алебарди за събаряне на конници от седлата, копия и дори две пики. Третият ред бе съставен от стрелци.
Тал извика на хората по стената:
— Мъжете отпред ги оставете! Избивате стрелците, ако можете!
Крийд до него примижа и каза:
— Готви се за конна атака.
— Защото не знае, че конницата ни е само от дузина мъже, които сега стоят тук.
Край него пробягаха двадесетина деца, по-големите с по някое малко на гръб, и продължиха към гората на юг, плътно покрай дървената стена.
Наизлязоха и жените, повечето с оръжия, взети от избитите хора на Гарвана. Тал ги насочи към сградите отдясно и ляво и им нареди да ударят нападателите в гръб, щом стрелците им влязат в укреплението.
След това изтегли силите си назад, колкото може по-близо около двата горящи катапулта. Пламъците бяха намалели, но зноят все още беше достатъчно силен, за да откаже всекиго да се доближи повече. Щяха да са смътни силуети на фона на пламъците, докато светлината щеше да открои ясно хората на Гарвана, щом влезеха в укреплението.
Нападателите стигнаха до по-близкия мост, мъжете в първия ред започнаха да пробягват по него на двойки, вдигнали щитовете си над главите, за да се предпазят от стрелите. Но очакваният дъжд от стрели не се появи: бранителите по стената изчакваха в обхвата им да влязат стрелците на Гарвана.
— Готови! — извика Тал и в този момент първият боен ред на противника атакува. — Не отстъпвай!
С бойни викове двадесетимата мъже от първия ред нахлуха през портата и боят се разгоря. Тал съжали, че не бе отделил повече време в упражнения срещу противник с щит, докато се тренираше в Саладор, защото макар да можеше лесно да надвие повечето сабльори в Двора на майсторите, да се справи с боец с щит бе доста по-трудна задача.
Плющенето на лъковете му подсказа, че стрелците и на двете страни работят усърдно. Чу някъде наблизо викове и писъци и реши, че хората на Гарвана стрелят по мъжете долу, без да обръщат внимание на неколцината с лъкове, които стреляха по тях от стената. Оставаше му да се надява, че неговите ще смалят бързо броя им.
Сечеше и забиваше по-бързо от всякога, мъчеше се да опази бойците около себе си, а и себе си. Падаха нападатели, но на тяхно място прииждаха нови и нови.
Времето сякаш застина. Тал се въртеше наляво и надясно, нанасяше удари и блокираше почти без мисъл, оставил се да го водят инстинктите на дуелист. Част от ума му се мъчеше да придаде някакъв ред на царящата наоколо суматоха, но просто като че ли не можеше да осмисли ставащото.
Някакъв едър наемник с грозен белег на лицето изрева гневно и скочи към нега, замахна с щита си в лицето му. Тал залитна, падна и усети внезапна пареща болка. Превъртя се надясно: беше паднал върху една тлееща греда и си беше опърлил лявото рамо. Скочи на крака, стиснал сабята, и видя, че наемникът с белега лежи по корем, а Джон Крийд изтръгва сабята си от хълбока му.
— Джон! — извика му Тал и той се сниши и отскочи навреме, за да избегне оръжието на друг нападател.
Тал натисна напред между Крийд и един от ородоните и довърши с един удар онзи, който за малко щеше да порази Крийд.
Шумовете на битката отново се извисиха — викове на болка и безсилие, проклятия и гневни ревове. Въздухът бе натежал от вонята на кръв, изпражнения, урина, пушек и пот.
После цялото това безумие сякаш се удвои, щом жените изскочиха от скривалищата си и връхлетяха върху вражеските стрелци, вече навлезли в укреплението. Стрелците се принудиха да хвърлят лъковете и да извадят мечовете си, и в този момент жените се възползваха от предимството си. Макар и без опит в боравенето с оръжия, се нахвърлиха върху нападателите и пометоха поне десетина: удряха с ками, кухненски ножове, ръжени и каквото още им беше попаднало в ръцете. Една свали вражески нападател, като го прободе в окото с кука за плетене. После изтръгна сабята от ръцете му и се нахвърли върху друг.
Балансът на силите се обърна. Тал отстъпи за миг и видя всичко като на картина, можеше да огледа грижливо всеки детайл. Четирима ородонски стрелци все още бяха живи горе по бойниците и се целеха в нападателите, останали най-открая. Ядрото на хората на Гарвана се заогъва, задържано от неговия боен строй, а жените нападаха бойците му в тил. Селяните вече бяха спечелили числено предимство. Зад всичко това Тал видя нещо, от което очите му се разшириха. Две от момчетата, пратени да отведат малките в гората, се бяха върнали, грабнаха два от изтърваните от стрелците лъкове и започнаха да стрелят по мъжете, вкопчени в бой е побеснелите жени.
Тал усети, че точно това е мигът, който очакваше.
— Напред! — извика и се хвърли в центъра на битката. Уби двама в странична атака и нападателите изведнъж се огънаха, готови да се разбягат.
— Избийте ги всички! — изрева той, колкото за да изплаши нашествениците, толкова и за да даде отдушник на целия гняв, който бе трупал в себе си от години.
Замахна и отсече ръката на един, който тъкмо се канеше да прободе жена, скочила върху друг от враговете. Бандитът зяпна невярващо за миг швирналата от отсечената му ръка кръв, после болката и шокът го надвиха и той се смъкна на колене. Тал го посече във врата с едно бързо извъртане на острието и мъжът рухна като мокра парцалена кукла.
Тал изрита следващия в крака и той залитна и изтърва щита си, а един от воините на ородоните го промуши смъртоносно.
