чай, соарета, вечеринки, обеди, бяха придружени с обещания за напечатани покани с упоменати в тях час и място за всяко забавление. В един момент Сара изпита зашеметяващо чувство, че точно това бе пороят, погълнал майка й.
Вниманието, което получаваше, й действаше ободряващо и в повечето случаи й доставяше удоволствие. Имаше обаче и няколко запознанства, които се оказаха особено мъчителни. Не че някой се бе опитал да я обиди открито или да я наскърби, но Сара чудесно познаваше човешките характери и можеше да чете между редовете на разговора, да схване смисъла на онова, което хората мислеха и което бе в пълен контраст с онова, което казваха. Жените, които се запознаваха с нея, изпитваха най-различни чувства. Усещаше се изумлението, че Амелия Кесълфорд най-после бе прекрачила траура си, и то само заради нея. Долавяше се и ревността на онези, които графинята не включваше в списъка на приятелите си. Сара бе изненадана най-много от срещата си с някакъв джентълмен на име Силвестър Нотли — един мазен, преливащ от ласкателства индивид с лепкави ръце, при допира с които Сара изпита усещането, че е хванала хлъзгава риба, който не спираше да повтаря, че е познавал майка й и то много добре.
Лейди Кесълфорд побърза да я спаси от него и я представи на приятелката си лейди Биъл — жена с огромни размери и с проскърцващ от натиска на плътта й корсет, която й каза, че и тя е познавала красивата й майка и че за нея е жизненоважно да отбягва празноглави бърборковци като Нотли. Когато разбра, че Сара току-що се е запознала със семейство Кесълфорд, дамата побърза да я увери, че Красавеца, Стюарт Кесълфорд, е добре дошъл на всички организирани от нея развлечения и че изборът й на кавалер не би могъл да бъде по-удачен. Ритмично размахваше ветрилото си и славеше добродетелите на Стюарт.
— Той е в крак с модата, елегантен, точен и достатъчно внимателен, за да покани и най-непохватните млади дами, останали без кавалер, или пък най-немощните матрони, на танц, ако случаят изисква това. Благословен е с остър ум и чувство за хумор, умее да разказва с най-големи подробности за интересните места, които е посещавал и обикновено е запознат добре с последните клюки. Но освен всички тези прекрасни черти, винаги съществува — лейди Биъл понижи глас и енергично затвори ветрилото си — надеждата, че щом Красавеца се появи някъде, той може би ще бъде последван и от Звяра. Познаваш ли го? — Тя леко плесна ръката на Сара с ветрилото си и гърлено се разсмя. — Е, той е чудесна партия, въпреки мрачното изражение и грубите обноски, мила моя. Непрекъснато повтарям това и на собствената си дъщеря Ан.
Докато Сара смилаше тази информация, Амелия я повлече нанякъде, за да я запознае с друга видна матрона. Не след дълго главата на Сара пламна от имена, титли и клюки.
— Стюарт обеща да ми донесе стол — рече най-сетне Амелия и поспря за миг след безкрайната обиколка на залите. — Чудя се къде ли е отишъл…
Лейди Кесълфорд забързано размаха ветрилото пред лицето си. Сара също започна да си вее с малкото си изрисувано ветрило с дръжка от слонова кост и зададе един въпрос, който вероятно би бил изтълкуван като неуместен от повечето хора.
— Защо наричат сина ви Звяра! Как е придобил това неприятно прозвище?
Амелия подтисна възмущението си, остави ветрилото си и започна да рови из чантичката си, обяснявайки, че търси амонячна сол за ободряване.
На Сара й се прииска да може да върне обратно необмислените си думи и се изчерви толкова силно, че цветът й стана като на розите, избродирани върху роклята й.
— Моля за извинение, лейди Кесълфорд. Нямах намерение да си пъхам носа в личните ви дела. Ако предпочитате да не говорите по въпроса, моля да извините непристойното ми любопитство.
Ободрена от амонячната сол, която вдъхна дълбоко, Амелия потупа ръката на Сара с отвореното шишенце, за да възпре потока от извинения.
— Шшт, мило момиче. Естествено, че ще проявиш любопитство. Много ми е приятно дори, че имаш смелостта да ме попиташ направо, вместо шепнешком да обсъждаш проблема зад гърба ми.
На Сара й се искаше да може по-добре да контролира езика и любопитството си, но в същото време не съжаляваше за зададения въпрос. Беше прекалено запленена и очарована от Звяра и трябваше да се опита да го разбере по-добре. Синът на лейди Кесълфорд не приличаше на нито един от познатите й джентълмени. Никога преди Сара не бе имала случай да изпитва едновременно силното привличане и отвращението, които изпитваше към него. Макар и съвсем неволно, тя несъмнено бе успяла да го ядоса както с думите, така и с държанието си, но онова, което я интересуваше още повече, бе фактът, че той изглеждаше решен да й го върне. През кратките мигове, които бяха прекарали заедно, Звяра нито веднъж не се бе опитал дори да бъде по-внимателен към нея, да пощади чувствата й. За Сара, която бе свикнала хората да се държат особено внимателно с нея — грижеха се да не се блъсне в някой предмет, гледаха да не я обидят с нещо — подобно небрежно отношение бе истинска новост. Без съмнение Звяра се отнасяше към всички хора с един и същ язвителен сарказъм. И точно тук вероятно се криеше перверзната му притегателна сила. Той се отнасяше към Сара така, както към всички останали. За него тя сякаш не бе по-специална, по-различна, отделена от другите чрез слепотата си. Беше й приятно да се откъсне от това постоянно чувство на изолираност, пък дори и само за миг. Сара не спираше да се пита дали той не прилича по нещо на оня мъж, който бе подмамил майка й да напусне дома и семейството си.
Лейди Кесълфорд въздъхна.
— Не мисля, че напълно разбирам защо Ашли си спечели прозвището Звяра — рече тя. — Хората предполагат, че е заради грубия му и чепат нрав, който е пълна противоположност на изисканата учтивост на Стюарт. И макар да изглеждат различни като деня и нощта, те не винаги са били толкова силно противопоставени. Когато бяха по-малки, бяха почти неразделни. И двамата бяха луди на тема коне.
Сара си припомни първото си впечатление от графа на Хенли, който препускаше на обезумелия си кон по Пикадили. В представата й синът на тази жена бе неразривно свързан с коня, които яздеше.
— Започнаха да се отчуждават един от друг едва когато тръгнаха на училище — продължи лейди Кесълфорд. — Техните интереси и целите, които преследваха, се оказаха съвършено различни. Различни бяха и новите им приятели. Мненията им не съвпадаха по нито един въпрос. И това продължи докато срещнаха Силвия.
— Силвия?
— Силвия Хъптън, сега овдовялата баронеса дьо Вал.
— Дьо Вал? — Сара не можеше да повярва на ушите си. Името дьо Вал се споменаваше за втори път откакто бе в Лондон. Дали лейди Кесълфорд знаеше, че точно дьо Вал бе прелъстил майка й?
— Бедното момиче, напоследък не се появява често на обществени места. Все още е в траур, нали разбираш? Истинска красавица е тази Силвия. С разкошна червеникаво-руса коса. Цял Лондон сякаш обезумя по време на първия й сезон. Дузина млади мъже — всъщност, някои от тях не бяха чак толкова млади — направиха много глупости заради нея.
— И вашият син беше измежду тях? — Сара беше изненадана. Не можеше да си представи язвителният и хаплив лорд Кесълфорд да се прави на глупак заради някаква жена.
Амелия се засмя.
— О, да! Ашли и Стюарт. И двамата се влюбиха до уши. Смята се, че Силвия измисли прякорите на момчетата. Красавеца…
— И Звяра! — Стюарт довърши изречението вместо нея. Беше се приближил с така чакания стол тъкмо навреме, за да чуе края на разговора им. Гласът му прозвуча много странно. — Силвия предизвика истински смут във филхармонията миналата вечер, лельо. Беше там със Силвестър.
— Тя се е появила с този отвратителен човек? — Амелия изсумтя. — Той и днес е тук. Записва всяка клюка, която някой непредпазливо изпусне пред него. Дори преди малко досаждаше и на Сара с несекващите си въпроси, нали, скъпа?
Сара кимна. Едва сега разбра защо Нотли толкова държеше да я уведоми за познанството си с майка й. По някакъв начин той бе свързан с покойния барон дьо Вал.
Стюарт се разсмя.
— Силвестър живее от клюките. Той се превърна в хроникьор на онези, които не знаят мярка на устата си. Чувал съм, че се прехранва като изнудва онези, които поради глупост са дали повод да се говори за тях. А вие и леля ми предлагате съвсем нов материал, госпожице Линдъл.
— Може и така да е, Стюарт, но намирам, че е проява на изключително лош вкус да споделяш това със
