много хора. После шеговито додаде: — Но не се притеснявай, братовчеде. Не очаквам от теб да платиш всички сметки. Късметът скоро ще се обърне в моя полза. Винаги става така.
— Късметът все някога ще ти изневери, Стю. Не можеш непрекъснато да живееш по този начин.
— Аз и не възнамерявам да го правя. Твърде е уморително.
Хоукс не направи никакъв опит да прикрие презрението си.
— Можеш да живееш съвсем прилично с месечната издръжка, която ти остави чичо ми, ако не играеше комар и не залагаше на състезанията с кучета, както и ако не притежаваше дузина жилетки, предназначени да доставят удоволствие на дамите.
Стюарт махна с бледата си, отрупана с пръстени ръка.
— Зная, братовчеде, че искаш да ме накараш да правя икономии, но в никакъв случай не отива да ми четеш проповеди, защото аз зная от сигурен източник, че и ти пръскаш много пари по твоята лененоруса хубавица.
— Вече не — изрече бавно Хоукс. Веднага му се прииска да не бе казвал нищо, защото отегчената незаинтересованост на Стюарт веднага изчезна.
— Какво? Да не би да възнамеряваш да се откажеш от подобните си навици?
Беше ред на Хоукс да се престори на равнодушен и незаинтересован.
— Отказвам да издържам любовница, която ме поставя в неудобно положение с прекалената си щедрост.
— Щедрост? — Стюарт изглеждаше смутен.
Хоукс заговори през зъби. Думите оставяха горчив вкус в устата му. — Поделя леглото си с твърде много мъже.
— Не може да бъде! И кой се осмелява да застане на пътя ти?
— Тази сутрин някой си господин Престън се криеше под завивките й — заяви графът с унищожителна язвителност.
На лицето на Стюарт се появи нещо като състрадание. Хоукс го забеляза и потръпна от яд.
— Брет е глупак. А ти какво направи?
Хоукс сви рамене.
— Нищо особено, всъщност. Просто му подадох гащите и го помолих да си върви.
Стюарт се плесна по бедрото.
— Не може да бъде.
— Целият беше настръхнал от студа. Какво друго можех да направя?
Стюарт заговори и за момент думите му прозвучаха хем разумно, хем снизходително.
— Би могъл да си намериш съпруга.
Хоукс намери предложението за смешно. Вдигна изразително вежди и се захили неприлично.
— И кой може да ми гарантира, че няма отново да ми се наложи да подавам на разни мъже панталоните им?
Стюарт се засмя.
— Точно там е бедата — призна той. — Човек трябва да се опита да си намери вярно и предано създание.
Хоукс въздъхна. Усмивката му угасна.
— Не съм убеден, че съществуват такива жени. Знаеш ли, тази сутрин видях една жена, която приличаше на Венера на Ботичели. Истинска богиня, видение, ангел на светлината… — Той замълча, припомнил си случилото се. — Но външният вид лъже. Тази богиня уплаши Брутъс с проклетия си бастун, който размахваше точно под носа му и той се блъсна в една двуколка. Стюарт се изкиска.
— Двуколка! По дяволите! Иска ми се да бях видял това. И какво стана с твоята Венера?
— Празноглавка! Стоеше като закована на средата на пътя, а Брутъс препускаше право срещу нея.
— Не ми казвай, че си я убил…
Хоукс стисна устни.
— Беше на косъм. Бях почти до нея когато тя… — той замълча и си представи сцената. Когато заговори отново, в гласа му определено се долавяше искрено възхищение. — Тя някак си успя да се отмести от пътя в последния момент. Слънцето блестеше в очите ми. Сърцето ми биеше чак в гърлото. Все още не мога да повярвам, че не я прегазих.
Стюарт се захили.
— И коя беше тя?
— Не зная. Беше си заминала, когато успокоих Брутъс и се върнах. — Хоукс свъси вежди. — Къде може да отиде една Венера след като промени живота на някой смъртен?
— На Олимп, разбира се. И наистина ли промени живота ти?
— Да. Реших, че появата й е някакво предзнаменование. Поличба.
— И какво е небесното й послание?
— Трябва да се откажа от жените. Те са опасни създания.
Стюарт се разсмя на цинизма му.
— Излиза, че ти е необходима божествена намеса, за да си наложиш такова ограничение, Хоукс, но няма да стане. Имаш твърде много задължения и отговорности като граф, за да си позволиш да оставиш семейството без наследник! А що се отнася до мен, женитбата ми изглежда далеч по-примамлива в сравнение с перспективата да живея постоянно задлъжнял към някой стиснат търговец. Възнамерявам да посетя Алмак идващата сряда. Да хвърля ли едно око вместо теб на най-новите дебютантки? Да ти потърся ли някоя дама с безупречни маниери и вярно сърце?
Хоукс изсумтя презрително.
— Някой ангел? Или видение? Или пък богиня на светлината? — сухо предложи той. — Не, благодаря. Предполагам, че ще си достатъчно зает в търсене на собствената си Венера.
Братовчед му се захили.
— Тази сутрин срещнах една млада жена, която е сляпа за всичките ми недостатъци и е достатъчно богата, за да се разплати с всеки търговец, без значение колко е алчен и пресметлив. Предложих й да я придружа в Алмак.
Хоукс цинично цъкна с език.
— Ако с това се изчерпват изискванията ти към една жена, несъмнено ще ти се наложи да подаваш панталоните на някой негодник, преди да е изминала и година от сватбата ти.
Стюарт зае отбранителна поза.
— И защо смяташ така?
— Ти пропусна да кажеш дали изпитваш някакви чувства към това заможно съвършенство. Не спомена и какво изпитва тя към теб. Не желаеш ли поне малко любов в този брак, за който говориш?
— Не, разбира се. — Стюарт се изсмя с горчивина. — Любовта е твърде болезнена. Не ми казвай, че имаш толкова високи изисквания към жените, защото ако е така, май наистина ще трябва да се откажеш от мисълта за щастие.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Хоукс не прие на сериозно плана на братовчед си да разреши финансовите си проблеми чрез женитба. Стюарт постоянно кроеше някакви вятърничави планове, целящи да го направят богат. Този последният, брак с богата наследница, също му изглеждаше обречен на неуспех. Хоукс изреди наум богатите вдовици и подходящите дъщери, които живееха в Лондон, но не се сети за нито една, която да е достатъчно глупава, за да попадне в капана на Стюарт. Мина му през ума, че братовчед му може би има предвид наскоро овдовялата баронеса дьо Вал, но отхвърли подобна мисъл като нелепа. През последните пет години Силвия дори не разговаряше със Стюарт. И Хоукс бе сигурен, че тя бе главната причина Стю да се откаже от любовта.
Така че, когато Хоукс видя братовчед си настанен в тапицираната в аленочервено ложа, която той бе ангажирал за майка си в Арджил Румс, на него и през ум не му мина, че жената, която седеше до Стюарт, полускрита от доктор и госпожа Тървей, е наследницата, която братовчед му се надяваше да спечели.
Хоукс предположи, че лекарят и братовчед му бяха постигнали онова, с което той така и не успя да се
