почакайте да свършат предаването и веднага, но така че да не могат да отричат.
— Слушам, другарю капитан.
Помощник-командирът козирува и напусна каютата. Капитан Южин остана замислен, загледан в безбрежния океан. Опасенията излизаха верни. Имаше хора, които се интересуваха от експедицията. Тях ги блазнеха огромните богатства, открити от геолозите. Какви ли клопки готвеха те. Не трябваше повече да се бави.
— Лейтенант Петренко!
— Ест! — отговори по микрофона звучен младежки глас.
— Свържете ме с Министерството на народната отбрана.
Същата вечер японците бяха арестувани. Помощник-командирът изпълни всичко с такова умение, че те веднага направиха признания. Бързаха да спасят живота си. На другата сутрин два атомнореактивни бомбардировачи се отправиха към острова. Капитан Смит, едва пуснал няколко мини в района на острова, побърза да се скрие. Той не можа да изпълни заповедта на милиардера, когато чувствуваше опасността, надвиснала над собствената му кожа.
Голямата зала на подводница „Буря“ беше тържествено украсена. Тук се намираха целият екипаж и всички участници в експедицията. Масите бяха отрупани с лакомства, които готвачът изкусно беше приготвил. Блестяха сребристите етикети на бутилките шампанско.
Първия тост вдигна професор Иванов:
— Другари, преди един месец ние вървяхме по същия път и всеки от нас се страхуваше. Ще се оправдаят ли нашите надежди, ще намерим ли това, което търсим, ще помогнем ли на нашата промишленост, която има нужда от диамантени кристали, за да изработва най-прецизни уреди. Сега ние се връщаме, връщаме се с успех, за какъвто даже не смеехме да мечтаем. Открихме диаманти в тяхното месторождение и най-важното, открихме факти, които изясняват въпроса за образуването на диамантите в природата. Дълго време този проблем стоеше нерешен за науката. Ние знаехме, че диамантите са се образували при изкристализирането на въглерода в огнетечна магма при температура около 4000 градуса и огромно налягане. Но опитите за изкуствено добиване на тези кристали останаха напразни. Ние не знаехме, че при процеса на изкристализиране вземат участие и други вещества. Сега това е известно. Сега ние ще смъкнем от тези блестящи като слънце кристали ореола на мистиката. Въглерод има много. И диаманти ще има много. Та нали по състав те и саждите са едно и също нещо. Защо тогава диамантите да са рядкост? Ние ще накараме въглерода да кристализира така, както искаме. Ние ще дадем на промишлеността достатъчно диаманти, ще дадем диаманти и за строителството, за да могат всички хора да се радват на техния чуден блясък, на нежния им цвят. Някога диамантите бяха символ на зло! Алчността е карала хората да загубват всичко човешко в желанието си да притежават диаманти! Ние ще направим тези камъни символ на нашия хубав живот. С тях ще украсим водостоците в парковете, паметниците, магазините… Нека наоколо бъде по-красиво. Нека блести повече слънце!
— За щастието на хората! — вдигна чашата си с искрящо вино Соловьов.
Звънът на кристала отекна в залата.
— И за тези, които бдят над мирния труд!
Лена се чукна с капитан Южин и помощник-командира Левин, който стоеше до него. С пълна сила подводница „Буря“ летене напред към родния бряг. А в нея щастливите хора празнуваха своята победа.
В същото време в потъналия в мъгла капиталистически град по улиците като мравки сред огромните притискащи ги здания на небостъргачите пъплеха мрачни хора. Около тях потичваха вестникарчета и крещяха последните новини: „Диамантената корпорация продава своите акции. Генералният директор — милиардерът Карни — отказва да дава изявления. Паника в борсата…“
Информация за текста
© 1956 Азаря Фархи
© 1956 Димитър Янакиев
Сканиране: Петър Копанов
Разпознаване и редакция: Mandor, 2009
Издание: Сп. „Наука и техника за младежта“, бр.1,2,3/1956
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/10182)
Последна редакция: 2009-01-10 14:51:15
