дървета, на стотици ярда от Мъртъновата външна стена, случайно се е крил някой от старите индиански майстори-стрелци с едновремешен индиански лък — хм, не е изключено тогава славният дивак да е способен да запрати стрела над стената чак до най-горния прозорец на Мъртъновото жилище, даже до самия Мъртън. Виждал съм едно време и такива чудеса.
— И не се съмнявам — каза свещеникът учтиво, — че не само сте виждали, но и сте вършили такива чудеса.
Старият Крейк се изкикоти, а после произнесе дрезгаво:
— Е, всичко това е стара история.
— Някои изучават по своему старата история — рече отец Браун. — Надявам се, че в миналото ви няма нищо, което да накара някои да говорят лошо във връзка с тази работа.
— Какво искате да кажете? — запита Крейк и за пръв път очите му помръднаха рязко на студеното червендалесто лице, което приличаше по-скоро на глава на томахавка.
— Ами щом сте толкова добре запознат с изкуствата и занаятите на червенокожите… — подзе отец Браун полека.
Седнал с подпряна на чудноватия бастун брада, Крейк изглеждаше прегърбен и някак сгърчен. Но след миг се изправи на пътеката — същински настървен разбойник, стиснал бастуна си като тояга.
— Какво? — извика той и гласът му прозвуча като прегракнал крясък. — Какво говорите, дявол да го вземе! Да не искате да кажете, че аз може да съм убил шурея си?
От десетина пейки, пръснати тук-там по алеята, някои погледнаха към спорещите, застанали един срещу друг насред пътеката — плешивото енергично дребно човече, което размахваше екзотичния си бастун като сопа, и черната, пълна фигура на малкия свещеник, който го гледаше, без да помръдне мускул, само клепачите му премигваха. За миг им се стори, като че пълната черна фигура ей сега ще бъде цапардосана по главата и повалена с наистина индианска сръчност и бързина; дори забелязаха в далечината тромавото, едро туловище на полицай-ирландец, устремил се право към двамата. Ала свещеникът съвсем спокойно, сякаш отговаряше на най-обикновен въпрос, каза само:
— Аз съм си направил известни изводи в това отношение, но не искам да ги споменавам, докато не изготвя донесението си.
Дали стреснат от стъпките на полицая или от очите на свещеника, но старият Хикъри с ръмжене пъхна бастуна си под мишница и намести отново шапката си. Свещеникът му каза спокойно „довиждане“ и като излезе бавно от парка, закрачи към фоайето на хотела, където знаеше, че ще намери младия Уейн. Младежът скочи и го поздрави; той изглеждаше още по-посърнал и объркан от преди, сякаш го глождеше някаква тревога, и свещеникът помисли, че младият му приятел току-що се е мъчил с очебиен успех да заобиколи последното допълнение към американската конституция10. Но щом стана дума за неговото хоби или любимата му наука, той наостри уши и се съсредоточи. Защото отец Браун го бе запитал с някак небрежен, разговорен тон мяркат ли се често самолети наоколо и призна, че първоначално помислил кръглата стена на мистър Мъртън за аеродрум.
— Странно, че не сте виждали досега самолети — отговори капитан Уейн. — Понякога бъкат като мухи; тази открита равнина е много подходяща за тях и не бих се учудил, ако в бъдеще тя стане главният развъдник, така да се каже, на птици от моята порода. Разбира се, аз лично много съм летял тук и познавам повечето от местните хора, които са участвували като авиатори във войната, но сега сума народ се занимава с тая работа, та не съм и чувал за тях. Май скоро ще стане като с автомобилите — всеки в Щатите ще си има самолет.
— Щом творецът — произнесе отец Браун с усмивка — му е дал правото да се радва на живот, свобода и автомобилизъм, какво остава за въздухоплаването. Следователно можем да допуснем, че ако по някое време над тази къща мине неизвестен самолет, едва ли някой ще го забележи.
— Естествено — отвърна младият човек, — така мисля и аз.
— Дори и човекът да е известен — продължи свещеникът, — предполагам, че може да се сдобие с машина, която ще помислят за чужда. Ако вие например летите нормално, мистър Мъртън и приятелите му ще могат да разпознаят машината ви; но бихте могли нарочно да минете съвсем близо край оня прозорец с друг модел самолет или как му викате там.
— Да, разбира се — подзе младият човек почти машинално, но изведнъж млъкна и се вторачи в свещеника със зяпнала уста и облещени очи. — Боже мой! — възкликна той тихо. — Боже мой!
После стана от мястото си във фоайето, блед и разтреперан от глава до пети и все тъй вторачен в свещеника.
— Луд ли сте? — каза Уейн. — Да не би да бълнувате?
Настъпи мълчание, след което заговори пак бързо, със съскащ глас:
— Сигурно сте дошли тук с някакво хрумване…
— Не, само да чуя хрумвания — каза отец Браун, като стана. — Може да съм си направил някои временни изводи, но предпочитам засега да ги премълча.
И като се сбогува със събеседника си със същата студена учтивост, излезе от хотела да продължи своите интересни странствувания.
До края на деня те го преведоха през мръсните улици и стълбища, които се спущаха тук-там към реката в най-старата и най-занемарена част на града. Точно под цветния фенер, който бележеше входа на един китайски ресторант със съмнителна външност, срещна човек, когото вече бе виждал, но този път той се представяше пред очите му в съвсем друг вид.
Мистър Норман Дрейдж все тъй мрачно гледаше света иззад големите си очила, които сякаш закриваха лицето му с тъмна стъклена маска. Но като се изключат очилата, за един месец, изтекъл от убийството, външността му бе претърпяла странна промяна. Тогава, както бе забелязал отец Браун, той беше издокаран дотолкова, че започваше почти да няма разлика между денди и манекен на шивашка витрина. Но сега всички тези външни белези по някакъв загадъчен начин бяха променени в лошия смисъл на думата, като че шивашкият манекен се бе превърнал в плашило. Цилиндър все още имаше, само че той беше протрит и омачкан, дрехите му бяха оръфани, верижката на часовника и по-малоценните украшения липсваха. Отец Браун обаче се обърна към него, така, като че ли са се срещали вчера, и нямаше нищо против да седне с него на една скамейка в евтината гостилница, за която се бе запътил. Не той обаче подхвана разговора.
— Значи — промърмори Дрейдж, — успяхте да отмъстите за вашия свят и благочестив милионер? Знаем, че всички милионери са свети и благочестиви; ще го прочетете във вестниците още на другия ден — как живеели под светлината на семейната библия, която четели в майчиния си скут. Само че ако прочетат на глас някои неща, дето ги има в семейната библия, бая ще уплашат майка си. А и милионера, предполагам. Тази стара книга е пълна с възвишени, пламенни вехти мисли, които не са на мода днес — нещо като мъдростта на каменната епоха, погребана в пирамидите. Ако някой блъсне стария Мъртън от върха на кулата му и го остави долу да го ядат кучетата, участта му няма да бъде по-лоша от тая, която сполетяла Йезавел11. Нима Ейгъг12 не бил насечен на парчета, макар и да внимавал много. Мъртън цял живот внимаваше, дяволите да го вземат… докато най-сетне стана толкова внимателен, че на нищо не беше способен. Но божията стрела го намери, както се е случвало в старата книга, и го порази на върха на кулата му, тъй че всички да го видят.
— Във всеки случай стрелата е била веществена — каза събеседникът му.
— Пирамидите са напълно веществени и добре пазят мъртвите фараони — усмихна се ехидно очилатият. — Според мен има много интересни неща в тези древни материалистични религии. Съществуват стари, издълбани в камък изображения, оцелели хилядолетия, на които боговете и императорите им са показани с опънати лъкове, а ръцете им са такива, като че наистина биха могли да опънат лъкове от камък. Веществено, разбира се — но какво вещество! Не сте ли стояли някога захласнат пред тези древни ориенталски образи и изделия, които ви карат да мислите, че старият господ бог все още препуска като страшния Аполон и хвърля черните лъчи на смъртта13?
— Ако е така — отвърна отец Браун, — бих му дал друго име. Но се съмнявам дали Мъртън е умрял от черен лъч и дори от каменна стрела.
— Сигурно си го представяте като свети Себастиян14, убит от стрела — усмихна се иронично Дрейдж. — Милионерът не може да не бъде мъченик. Отде сте сигурен, че не го е заслужил? Струва ми се, че не познавате достатъчно този милионер. Тъй че позволете ми да заявя: той
