събирани през последните часове. В управлението казваме измислени имена и адреси. Хайде, в мазата! По плувки, на цимента. Студ! Дават ни телени четки, да чистим ръждата от грамадни печки. Разплаквам се и — ме пускат! Сплашиха ни! Цяла седмица не плувахме до Влашко.
На Дунава съм! На брега, на края на Пиргово, навремето Кесито си купи голяма къща с голям двор. Преди двайсетина години щях да купувам половината; уплаших се от комарите, а и Черешовите води понякога заливат пътя и двора. Кесито не съжалява за това — навил си е на масрафа и е оставил на сина си семейния бизнес в Русе. Въди и се кефи с ездитни коне; в тексаски одежди се прави на интересен; хубаво му е — до сами водите на Дунава. Рибата сама влиза в двора му. Той — май, че риба не обича (да чисти).
На Дунава съм! Телом — когато мога! Духом — когато имам нужда от хармония; когато търся философии разни в действия още по-разни.
Колко ли Дунавски пейзажи имам по разните галерии? Не им знам броя. Зная — как изглеждат разните състояния, настроения, хармонии — цветови и фактурни. Ох, как ми се дорисувааа…
На Дунава съм! Хвърлям камъчета и мисли в дълбокото, така, че да подскачат като жабки; по няколко пъти; ей така: навеждам се на една страна — почти да докосвам вълничките; замахвам… цап-цап-цап-цап- цап-цап-цап… цели седем жабчета…
На Дунава съм!…
Информация за текста
© Велимир Петров
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11603]
Последна редакция: 2009-05-18 21:50:00
