— Краят. Всичко от последните няколко дни. Но си спомням някои неща и отпреди. Сигурно това е бил лекарят, пред който проговорих за първи път. Много е объркано… Но нищо повече.
— Спомнил си си и още по-стари неща. За опасността, заплашваща Флорина например.
— Да, това беше първото, което си спомних.
— А след това, не можеш ли да си спомниш какво е станало след това? Кацнал си на Сарк и си се срещнал с някакъв човек.
— Не мога — простена Рик. — Не мога да си спомня.
Рик вдигна лице. То беше бяло и мокро от пот.
— Спомних си една дума.
— Коя, Рик?
— Но тя е пълна безсмислица.
— Нищо, кажи я.
— Свързана е с някаква маса. Много, много отдавна. Много смътно. Аз седях пред нея. Мисля, че и някой друг седеше там. След това той стана и ме гледаше някак отгоре. И тогава идва тази дума.
— Коя дума? — търпеливо понита Абел.
Рик сви пестници и прошепна:
— Файф!
Всички с изключение на Файф скочиха прави. Стийн почти изпищя:
— Казах ли ви! — и избухна в неудържим писклив кикот.
17
Обвинителят
— Мисля, че е време да прекратим този фарс — рече Файф с добре овладян глас.
С хладен поглед и безизразно лице бе изчакал присъстващите да се успокоят малко и отново да седнат по местата си. С наведена глава и стиснати клепачи Рик се мъчеше да проникне в разкъсвания си от болки мозък. Валона се опитваше да придърпа главата му на рамото си, но успяваше само нежно да го поглади по бузата.
— Защо да е фарс? — с колеблив глас попита Абел.
— А нима не е? Съгласих се да се срещнем само защото ми отправихте една заплаха. Но и тя нямаше да ме накара да се съглася, ако знаех, че срещата ще се превърне в съдебен процес срещу мен, в който ще участват ренегати и убийци в ролята едновременно и на обвинители, и на съдии.
— Това не е съдебен процес, Скуайър — с леден глас обясни Абел. — Доктор Джунц е тук, за да открие самоличността на един служител на МБКА, което е негово право и задължение. Аз — за да браня интересите на Трантор при необходимост. Дълбоко съм убеден, че този човек, наречен Рик, е изчезналият космоаналитик. Ще прекратим срещата веднага, при условие че се съгласиш да предадеш този човек на доктор Джунц за по-нататъшни изследвания, включително и на физическото му състояние. Съвсем естествено ще се нуждаем от помощта ти, за да открием кой е виновен за прилагането на психосондата и за създаване на гаранции в бъдеще дейността на една организация, която стои над междупланетарната политика, да бъде защитена от подобна намеса.
— Чудесна реч! — отбеляза Файф. — Но никой не може да скрие очевидните неща. Планът ти е твърде прозрачен. И какво ще стане, ако ви предам този човек? Склонен съм да мисля, че МБКА ще измъкне от него точно това, което иска да получи. Макар официално да е организация, стояща над междупланетарните отношения, и да не е обвързана с никой регион, на практика това не е така, защото една трета от годишния й бюджет се отпуска от Трантор, прав ли съм? Много се съмнявам, че един обективен наблюдател ще я обяви за истински неутрална. Сигурен съм, че разкритията, които организацията ще направи във връзка с този човек, ще послужат на имперските интереси на Трантор. Не по-малко очевидно е и какви ще бъдат тези разкрития. Постепенно паметта на този човек ще се възвърне. МБКА ще пуска всекидневни бюлетини. Малко по малко той ще си спомни нужните ви подробности. Първо — мойто име. После външния ми вид. После точните думи. И тогава най-официално ще ме обявите за виновен. Ще бъдат поискани репарации и временно ще се наложи окупация на Сарк, окупация, която след време ще се окаже постоянна. Има граници, отвъд които всяко изнудване се проваля. Вашето, господин посланик, свършва дотук. Ако този човек ви е толкова нужен, нека Трантор изпрати флот.
— Изобщо не става дума за използване на сила — обади се Абел. — И въпреки това виждам, че тактично избягвате да отречете последните думи на този човек.
— Няма нищо за отричане. Той си спомня дума или поне твърди, че си я спомня. И какво от това?
— Нищо ли не значи това?
— Абсолютно нищо. Името Файф е доста разпространено на Сарк. Дори да приемем, че така нареченият космоаналитик е искрен, цяла година е прекарал на Флорина и е имал твърде много възможности да го чуе и там. На Сарк пристигна с кораба, който доведе моята дъщеря, още една чудесна възможност да го научи. Какво по-естествено от това думата да е някъде в паметта му? Естествено, може и да е искрен. Но това постепенно припомняне би могло и да бъде изрепетирано.
Абел не успя да каже нищо. Погледна към останалите. Джунц седеше намръщен и поглаждаше брадичката си с пръсти. Стийн се подхилваше глуповато и нещо си мърмореше. Пълномощникът флорин бе забил празен поглед в коленете си.
Изтръгвайки се от прегръдката на Валона, Рик заговори пръв.
— Чуйте ме! — стана той прав.
Бледото му лице беше разкривено. В очите му се четеше болка.
— Ново разкритие, предполагам — не се сдържа Файф.
— Изслушайте ме! Седяхме от двете страни на някаква маса. В чая ми бе сипан наркотик. Карахме се. Не мога да си спомня защо. След което се оказа, че не мога да се движа. Седях, без да мърдам, загубил бях и способността си да говоря. Можех само да мисля, всемогъщи Космос, та аз бях упоен. Исках да изкрещя и да избягам, но не можех. Тогава другият, Файф, приближи до мен. Преди нещо ми викаше, но сега мълчеше. Заобиколи масата. Спря и се надвеси над мен. Не можах да издам дори звук. Нищо не можех да направя. Опитвах се да извия нагоре поне очите си.
Рик замълча, но остана прав.
— И този друг човек беше Файф, така ли? — попита Джунц.
— Името му беше Файф.
— Този човек тук ли е?
— Не мога да си спомня как изглеждаше — отвърна Рик, без да се извръща.
— Сигурен ли си?
— Опитвам се. Но никой от вас не знае колко трудно е това! И много боли! Сякаш в мозъка ти се върти нажежена игла! Дълбоко тук! Ето тук вътре! — и той обгърна главата си с ръце.
— Зная, че е трудно — меко каза Джунц. — Но трябва да опиташ! Нали разбираш, че трябва да опитваш. Погледни този човек! Обърни се и го погледни!
Рик се извърна към Скуайър Файф. За миг го огледа втренчено и отново се обърна.
— А сега не си ли спомняш?
— Не! Не!
Файф мрачно се усмихна.
— Да не би вашият човек да си е забравил ролята? Или може би историята ви ще звучи по- правдоподобно, ако си спомни лицето ми следващия път?
— Не съм виждал този човек, никога не съм говорил с него — избухна Джунц. — Никой нищо не е подготвил, за да ви злепостави. Единственото, което ме интересува, е истината.
— В такъв случай може ли аз да му задам няколко въпроса?
— Задавайте ги.
— Благодаря. Нито за миг не съм се съмнявал във вашата любезност. Слушай… Рик… или както ти е името.
Той се държеше като истински Скуайър към флорин.
— Да, господине.
— Спомняш си, че човекът се е приближил към теб от другата страна на масата, докато ти, упоен, не си
