можел да мръднеш.
— Така е, господине.
— Последното, което си спомняш, е, че той те е гледал отвисоко.
— Така е, господине.
— Опитвал си се да го погледнеш нагоре.
— Да, господине.
— Седни.
Рик седна.
В първия миг Файф не направи нищо. Тънките му устни се свиха така, че съвсем се загубиха, а мускулите на челюстта му станаха на топка под синкавата кожа на гладко избръснатото му лице. Едва тогава той се изхлузи от стола си.
Сякаш коленичи зад бюрото си. Само след миг се появи от другата му страна и всички видяха, че той стои прав.
Джунц усети, че му се завива свят. Човекът, който толкова величествено и внушително изглеждаше на своето място, се превърна най-неочаквано в невероятен дребосък.
Деформираните крака на Файф се местеха с видимо усилие, носейки напред неугледната маса от торс и едра глава. Лицето му бе пламнало, но очите гледаха все така арогантно и предизвикателно. Стийн избухна в неистов, задушаваш го смях, който, щом Файф го погледна, секна.
Останалите мълчаха вцепенени.
Рик с ококорени очи наблюдаваше дребната фигура.
— Аз ли съм човекът, който се приближи до теб покрай масата? — попита Великият Скуайър.
— Не мога да си спомня лицето му, господине.
— Не искам да си спомняш лицето му. Можеш ли да забравиш това — и той разпери ръце, за да покаже тялото си. — Възможно ли е да си забравил как изглеждам, каква е походката ми?
— Сигурно не бих могъл, господине — простена Рик. — И все пак, не зная.
— Бил си седнал, а той е бил прав и ти си го гледал от долу на горе, нали?
— Да, господине.
— Той те гледаше отгоре, поне така твърдеше преди малко.
— Да, господине.
— Това добре си го спомняш, нали? Сигурен ли си?
— Да, господине.
Двамата бяха лице срещу лице.
— Отгоре ли те гледам?
— Не, господине.
— А ти отдолу ли ме гледаш?
Очите на седналия Рик и правия Файф бяха на едно ниво.
— Не, господине.
— Възможно ли е аз да съм бил този човек?
— Не, господине.
— Сигурен ли си?
— Да, господине.
— И продължаваш да твърдиш, че името, което си спомняш, е Файф?
— Това име помня — упорито повтори Рик.
— Който и да е бил този човек, той е използвал името ми за прикритие.
— Възможно е.
Файф се обърна и бавно и с достойнство се върна до бюрото си, където отново се изкатери на стола си.
— През целия си живот не съм позволил на никого да ме види прав. Има ли друга причина, която да налага тази среща да продължи?
Абел се почувства едновременно и притеснен, и ядосан. Дотук нито една от целите на тази среща не бе постигната. На всяка стъпка Файф успяваше да се измъква неуязвим, а останалите правеха грешка след грешка. Файф излизаше победител. Принудили го бяха да участва в разговорите, предявили му бяха обвинения, които той веднага бе оборил.
Файф щеше да се погрижи цялата Галактика да научи за този разговор и без да се отдалечава твърде от истината, щеше да превърне информацията си в мощна антитранторска кампания.
На Абел много му се искаше да сведе до минимум загубите си. Космоаналитикът вече не беше нужен на Трантор. Оттук нататък каквото и да „си спомнеше“, щеше да бъде обект на подигравки, независимо от дозата истина и него. Всеки щеше да го счита за оръдие на транторския империализъм, при това некачествено оръдие.
И въпреки всичко се колебаеше да вземе решение. Междувременно Джунц се обади:
— Мисля, че съществуват сериозни основания да не прекратяваме нашата среща. Все още не сме разбрали кой всъщност е виновен за прилагането на психосонда. Вие обвинявате Скуайър Стийн, той пък обвинява вас. Дори да приемем, че и двамата бъркате, тоест, че и двамата сте невинни, остава фактът, че и двамата сте убедени, че някой от Великите Скуайъри е инициатор на това. Но тогава кой от всичките?
— Има ли някакво значение? — попита Файф. — Защото, що се отнася до вас, не би трябвало да има. Ако не беше намесата на Трантор и МБКА, този въпрос вече щеше да бъде решен. Не бива да забравяте, че който и да е бил инициаторът за прилагането на психосонда, неговата цел всъщност е била да завладее изцяло производството на кирт. Ето защо за нищо на света няма да му позволя да се измъкне. Щом бъде открит, ще ви върнем вашия космоаналитик здрав и невредим. Засега това е единственото предложение, което мога да ви направя, при това е съвсем разумно.
— Какво ще правите с човека, който е извършил обработката?
— Това вече е вътрешен въпрос, който не ви засяга.
— Напротив, засяга ни — възрази енергично Джунц. — Тук не става въпрос само за този космоаналитик. Има и нещо много по-важно и искрено се учудвам, че никой досега не го е споменал. Рик не е бил подложен на обработка с психосонда само защото е космоаналитик.
Абел не можеше да разбере точно какви са намеренията на Джунц, но усещаше, че думите му започват да накланят везните в тяхна полза.
— Доктор Джунц, естествено, има предвид първото съобщение на космоаналитика за опасността, която заплашва Флорина.
— Доколкото зная — сви рамене Файф, — никой до този момент, включително и доктор Джунц през цялата година, която прекара тук, не е придавал особена важност на това съобщение. Но така или иначе вашият човек е тук, защо не го попитате?
— Защото съвсем естествено е той да не си спомни — гневно се обади Джунц. — Психосондирането засяга най-силно способността на мозъка да прави причинно-следствени връзки. Човекът може и никога да не успее да възстанови количествените аспекти на своята работа до този момент.
— В такъв случай информацията е загубена безвъзвратно — заключи Файф. — Тогава какво остава?
— Нещо съвсем конкретно. Точно там е работата. Има и друг, който знае, и това е именно човекът, приложил психосондата. Той самият може и да не е бил космоаналитик, може и да не знае подробностите. Но е разговарял с човека, когато е бил съвсем наред. Без да е знаел достатъчно, никога нямаше да посмее да пристъпи към унищожаване на източника си на информация. И така, спомняте ли си нещо в тази връзка?
— Само това, че съществуваше опасност и тя беше свързана с космически течения — промърмори Рик.
— Дори да разберете, каква полза ще имате от това? — попита Файф. — Доколко може да се има доверие на теориите, които заболелите космоаналитици предлагат. Много от тях твърдят, че знаят тайната на вселената, а се оказва, че са толкова тежко болни, че едва разчитат показанията на собствената си апаратура.
— Може и да сте прав. Да не би да се боите, че ще науча нещо?
