камък, или пък да се разболее и да умре. Нямаше да го остави безпомощен в полето, където можеше и да го намери някой? Не би могъл да разчита само на късмета, че някой ще го открие и ще го прибере — сега вече тя говореше напрегнато, но речта й се лееше.
— Продължавай — окуражи я Джунц.
— Имаше такъв един човек, който наблюдаваше Рик от самото начало. Той го откри в полето, нареди нещата така, че аз да се грижа за него, пазеше го от неприятности и почти всеки ден знаеше какво се е случило. Той дори знаеше за лекаря, защото аз отидох и му разказах. И това беше той. Той беше!
Гласът й от напрежение бе станал писклив, а пръстът й сочеше недвусмислено към Мирлин Теренс, Пълномощника.
В този момент дори свръхчовешкото спокойствие на Файф не издържа и улавяйки се за бюрото си, той надигна тежкото си тяло от стола и бързо изви глава към Пълномощника.
18
Победителите
Всички в кабинета сякаш получиха парализа на гласните струни. Рик въртеше недоумяващ поглед ту към Валона, ту към Теренс.
След това се разнесе пискливият смях на Стийн и магията бе разрушена.
— Вярвам го! Така си е! Откога ви разправям, че Файф плаща на местния. Тъкмо да видите най-накрая какъв човек е Файф. Плаща на един местен, за да…
— Това е лъжа…
Последните думи бяха не на Файф, а на Теренс. Той беше скочил и очите му мятаха гневни пламъци.
— Кое по-точно? — попита Абел, който най-малко от всички бе развълнуван от обрата на нещата.
Теренс го погледна за миг, сякаш не можеше да проумее какво го питат.
— Онова, което каза Скуайърът — промълви той. — Никой за нищо не ми е плащал.
— Какво ще кажеш за твърдението на момичето? И то ли е лъжа?
Теренс облиза устни.
— Не. Момичето казва истината. Аз съм човекът, който обработи човека с психосонда. Не, не ме гледай така, Лона. Не исках да му причиня болка. Нямах представа какво ще се случи. — И той седна на стола си.
— Този ваш ход, Абел, не ми е ясен — обади се Файф, — но просто е невъзможно да припишете на този престъпник и това тежко престъпление. Всички знаят, че само един Велик Скуайър има достатъчно познания и средства да извършва психосондиране. Или може би възнамерявате с този ход на фалшиво признание да спасите вашия човек Стийн.
Теренс сплете здраво пръсти, наведе се напред и категорично просъска:
— Не взимам и транторски пари.
Файф изобщо не му обърна внимание.
Последен дойде на себе си Джунц. В първия миг дори напълно забрави, че Пълномощникът не е в една стая с него, че се намира под охраната на транторските войници на територията на посолството и че той вижда само неговия образ, така както и образа на Файф. Искаше да отиде до Пълномощника, да го улови за раменете, да го дръпне настрани и да поговори с него. Но това бе невъзможно.
— Излишно е да спорим, преди да сме чули самия човек — рече той най-накрая. — Нека чуем подробностите. Ако наистина той е извършил сондирането, това, което ще разкаже, е от огромно значение. А ако не е, подробностите, които ще се опита да представи, ще го опровергаят.
— Искате да знаете какво се случи ли? — провикна се Теренс. — Ще ви кажа. Мълчанието не може да ми помогне вече. В крайна сметка или Сарк, или Трантор, един Космос знае. Така поне ще мога да разкрия някои неща. — Той посочи към Файф. — Ето тук е един Велик Скуайър. И той твърди, че само Велик Скуайър има право да знае и да притежава средствата за извършване на психосондиране. И той искрено вярва в това. Но какво знае той? Какво знае всеки един от саркитите? Не те водят управлението, а флорините! Флоринската Гражданска служба. Те получават документите, те ги изготвят, те ги попълват, те ги подреждат. Именно документите управляват Сарк. Вярно е, че много от нас са смазани като хора, но знае ли някой от вас на какво сме способни, стига да поискаме, и то под носовете на проклетите ни Скуайъри? Е добре, сега ще видите какво свърших аз. Преди около година за известно време изпълнявах длъжността ръководител движение на космодрума. Влизаше в подготовката ми. Ще го откриете в документите ми. Ще се наложи да поровите, защото като титуляр там е записан един саркит. Той се водеше на тази длъжност, но фактически работата вършех аз. Името ми ще откриете в отдела „Местен персонал“. Нито един саркит няма да си цапа ръцете да бръкне там. Когато местната служба на МБКА изпрати съобщението на космоаналитика до космодрума с предложение да посрещнем кораба му с линейка, човекът, който прие това съобщение, бях аз. Предадох само това, което беше безопасно, като спестих вестта за разрушаването на Флорина. Подготвих нещата така, че да посрещна кораба на едно малко летище в покрайнините. Това се уреди много лесно. Всички съобщения и връзки бяха в ръцете ми. Не забравяйте, че бях в Гражданската служба. Ако един Велик Скуайър поиска да свърши подобно нещо, никога няма да успее, защото ще трябва да нареди на някой флорин да го направи вместо него. А аз умеех да го правя, и то без ничия помощ. Толкова за познанията и средствата. Посрещнах космоаналитика и го скрих както от Сарк, така и от службата на МБКА. Изстисках от него толкова информация, колкото можех, и се приготвих да я използвам срещу Сарк, в полза на Флорина.
— Ти ли изпрати онези писма? — не се сдържа Файф.
— Аз, Велики Скуайър — отговори спокойно Теренс. — Надявах се да взема в ръцете си такава част от производството на кирт, която да ми позволи да преговарям с Трантор при условия, поставени от мен, и да ви прогоня от планетата.
— Бил си луд.
— Възможно е. Така или иначе не сполучих. Бях казал на космоаналитика, че съм Скуайър Файф. Наложи се, защото той знаеше, че най-важният човек на планетата е именно Файф, и взимайки ме за Файф, беше готов да говори. Много ми беше смешно, когато го виждах как вярва, че Файф иска да помогне на Флорина. За съжаление той беше много по-нетърпелив от мен самия. Твърдеше, че всеки изгубен ден ни приближава към катастрофата, докато аз знаех, че за преговорите ми със Сарк е нужно време. Накрая видях, че ще ми е много трудно да го овладея и се налагала да използвам психосонда. Успях да се сдобия с уреда. Бях виждал как се използва в болниците. Знаех това-онова, но за нещастие то не беше достатъчно. Настроих уреда така, че да премахна напрежението от повърхностните слоеве на мозъка му. Процедурата е много проста. Още не мога да си обясня какво стана всъщност. Предполагам, че напрежението е проникнало в по-дълбоките слоеве на мозъка и сондата автоматично го е проследила, изсмуквайки заедно с него и голяма част от съзнателната дейност. В резултат в ръцете си държах едно нещастно безумно същество… Много съжалявам, Рик.
Рик слушаше много внимателно.
— Не биваше да бъркате в главата ми, Пълномощнико — промълви той. — Но предполагам колко ужасно сте се чувствали.
— Така е — продължи Теренс. — Ти поживя на планетата. Знаеш какво представляват патрулите и Скуайърите, знаеш каква е разликата между Долния и Горния град.
След малко Теренс продължи своя разказ:
— И така, не знаех какво да правя с космоаналитика. Не можех да го оставя, защото щяха да го намерят и да разкрият самоличността ми. Не можех и да го ликвидирам — сигурен бях, че паметта му ще се върне, и по-късно можех да използвам събраната от него информация, да не говорим, че ако го премахнех, това щеше да ме лиши от доброто разположение на Трантор или МБКА, които в крайна сметка щяха да ми бъдат нужни. Освен това в онези дни не можех да убивам. Успях да уредя да ме изпратят на Флорина като Пълномощник и взех със себе си космоаналитика с подправени документи. Подредих нещата така, че да го намерят, и избрах Валона да се грижи за него. Всичко беше наред, докато тя не реши да го заведе на лекар. Тогава се наложи да търся достъп до енергийните централи на Горния град. Не беше невъзможно. Инженерите бяха саркити, но пазачите са флорини. На Сарк бях научил доста неща и знаех как да прекъсна една енергийна линия. Нужни ми бяха около три дни, за да отстраня лекаря. След това започнах да убивам
