— Не, само съм категорично против разпространяването на каквито и да е мрачни слухове, верни или не, които могат да повлияят на киртовото производство. Съгласен ли сте, Абел?
Абел проскърца мислено със зъби. Файф се измъкваше и заставаше в позиция, подходяща, за да хвърли обвинението за нарушаване на киртовите доставки върху действията на Трантор. Но и Абел не беше играч от вчера.
— Не съм — спокойно заяви той. — Предлагам ви да изслушате доктор Джунц.
— Благодаря — рече Джунц. — Сам казахте, Скуайър Файф, че който и да е инициаторът на психосондирането, то той е виновен за смъртта на лекаря, прегледал Рик. Това означава, че човекът, който е извършил психосондирането, е имал възможност да следи отблизо престоя на Рик на територията на Флорина.
— Е и?
— Не може да не е оставил улики, докато го е следил.
— Да не би да мислите, че местните тук ще могат да ви кажат кой е наблюдавал Рик?
— А защо не?
— Не сте саркит и затова правите грешки. Уверявам ви, че флорините знаят къде им е мястото. Те не се доближават до Скуайърите, а и дори някой Скуайър да се приближи до тях, те гледат само във върховете на обувките си. Нямат и представа дали някой ги следи.
Джунц видимо потрепера от възмущение. За Скуайърите техният деспотизъм бе нещо толкова естествено, че дори не виждаха колко срамно и нередно е да го изричат публично.
— Обикновените местни може би — да — продължи той. — Но тук при нас има човек, който не е обикновен местен. Мисля, че, съдейки по действията му, той не е от онези флорини, които спазват стриктно ограниченията. Още повече че до този момент не е взел никакво участие в разговора ни и аз искам да му задам няколко въпроса.
— Показанията на този местен са без всякаква стойност. Използвам случая отново да настоя Трантор да го предаде, за да бъде изправен по съответния ред пред съда на Сарк.
— Нека първо поговоря с него.
— Струва ми се, това няма да навреди никому, Файф — подкрепи го меко Абел. — Ако не желае да отговаря или не може да му се вярва, ще обмислим молбата да ви бъде предаден.
Теренс, който до този момент съсредоточено разглеждаше пръстите на ръцете, си вдигна очите за малко.
Джунц се обърна към него.
— От момента, в който е бил намерен на Флорина, Рик е живял във вашия град, нали?
— Да.
— И вие сте бил в града през цялото това време? Искам да кажа, налагало ли ви се е да отсъствате за дълго по работа?
— Пълномощниците никога не отсъстват по работа. Работата им е вътре в града.
— Добре. А сега се отпуснете и не се засягайте без причина. Сигурно в задълженията ви влиза и да знаете дали някой Скуайър ще идва в града на посещение.
— Така е. Когато идват, разбира се.
— А идват ли?
— Веднъж или два пъти. Съвсем формално — мръдна с рамене Теренс. — Мога да ви уверя, че Скуайърите не обичат да си цапат ръцете с кирт. Имам предвид необработения.
— Дръж се прилично — провикна се Файф.
— Можете ли да ме принудите? — погледна го Теренс в очите.
— Файф, нека оставим разговора да се води между Джунц и човека — намеси се меко Абел. — Ние двамата с вас сме само зрители.
Джунц изпита истинска симпатия към дързостта на Пълномощника, но каза:
— Моля ви, Пълномощнико, отговаряйте ми без допълнителни коментари. Кажете ми кои Скуайъри ви посетиха през последната година.
— Откъде да знам — троснато отвърна Теренс. — Не мога да отговаря на такъв въпрос. Скуайърите са си Скуайъри, а местните — местни. Какво като съм Пълномощник, за тях аз си оставам местен. Не ги посрещам пред градската порта и не ги питам за имената им. Получавам съобщение, адресирано до Пълномощника. Казва се, че на еди-коя си дата ще пристигне на проверка Скуайър, и аз трябва да направя съответните приготовления. Да се погрижа работниците да са с най-хубавите си дрехи, да се почистят фабриките, да се стегне дисциплината, да се попълнят запасите от суровина, всички да изглеждат щастливи и доволни, бараките да се измият, улиците да лъщят и да има подръка няколко танцьорки, в случай че на Скуайърите им се поиска да погледат любопитни национални танци, както и няколко хубави моми…
— Достатъчно, Пълномощнико. Това няма значение — прекъсна го Джунц.
— За вас може и да няма, но за мен — има.
След продължителния му опит с флорините от Гражданската служба Пълномощникът действаше на Джунц като глътка прясна вода. Реши, че ще направи каквото зависи от него и от МБКА, за да се попречи на предаването на този човек на Скуайърите.
Вече по-спокойно Теренс продължи:
— В това се състои моето участие. Когато дойдат, аз се нареждам до всички останали. Не зная кои са. Не говоря с тях.
— Имаше ли някакво подобно посещение през седмицата, преди онзи лекар да бъде убит? Предполагам, знаете кога е починал той.
— Струва ми се, че чух нещо такова в новините. Но не мисля, че по това време е имало проверка от Скуайъри. Не, не мога да се закълна.
— Чия собственост са земите, в които вие работите?
Устните на Теренс се разтеглиха силно в някакво подобие на усмивка.
— На Скуайър Файф.
С неподозирана бързина на реакцията Скуайър Стийн се намеси.
— Виж ти! Наистина! С този разпит вие помагате на Файф, доктор Джунц. Не виждате ли, че до нищо няма да ви доведе. Така си е! Допускате ли, че ако Файф иска да държи под око онова същество, ще си прави труда да пътува до Флорина, за да го наглежда? Че за какво са патрулите?
— В толкова особен случай — ядосан не на шега прекъсна го Джунц, — когато икономиката на един цял свят, а може би и неговата цялост са в паметта на един-единствен човек, онзи, който е направил сондирането, надали ще остави нещата в ръцете на патрулите.
— Та дори когато е изтрил всичко от неговата памет, така ли? — не издържа Файф.
Абел издаде напред долната си устна и смръщи чело, Пред очите му и Джунц започваше да губи играта.
Но Джунц още не се предаваше. Вече малко колебливо, той продължи да пита:
— А имате ли определен патрулен отряд или група от патрули, които да се навъртат наоколо?
— Не ми е известно. За мен те не са нищо друго освен униформи.
Джунц се обърна към Валона рязко и напористо.
Само миг преди това тя бе пребеляла като платно, а очите й бяха широко отворени и блестяха. Нещо, което не убягна на Джунц.
— Какво има, момиче?
Но тя само клатеше глава безмълвно. „Нищо повече не може да се направи — мислеше си Абел. — Всичко свърши.“ Вече права. Валона трепереше от главата до краката.
— Искам да кажа нещо — с хриптене промълви тя.
— Кажи, разбира се. Казвай.
— Аз съм само една проста селянка — започна тя почти без дъх и обзета от страх, който се излъчваше от цялото й същество. — Моля ви, не ми се сърдете. Струва ми се, че има само един отговор. Наистина ли моят Рик е толкова важен? Толкова, колкото казахте, че е преди малко?
— Убеден съм, че е така. И все още е.
— Щом казвате, сигурно е така. Онзи, който го е закарал на Флорина, не би посмял да го изпусне дори за миг. Нали? Искам да кажа, че можеше да се случи надзирателят да пребие Рик или децата да го ударят с
