завърши той с продължителен треперещ стон.
— Няма да го включвам отново — рече Даръл, — ако ни кажете истината. Вие сте член на Втората Фондация, нали?
— Дайте ми малко вода — помоли Антор.
— Донеси му, Турбор — нареди Даръл, — и бутилката уиски.
Той повтори въпроса, след като наля на Антор малко уиски и две чаши вода. Нещо сякаш се отпусна у младия мъж…
— Да — отвърна той уморено. — Аз съм член на Втората Фондация.
— Която се намира — продължи Даръл — тук, на Терминус?
— Да, да. Прав сте във всички подробности, доктор Даръл.
— Добре! А сега обяснете какво ставаше през изтеклата половин година. Разкажете ни!
— Бих искал да поспя — прошепна Антор.
— По-късно! Сега говорете!
Треперлива въздишка. После думи… тихи и забързани. Другите се наведоха над него, за да ги доловят.
— Положението ставаше опасно. Знаехме, че Терминус и неговите физици започват да проявяват интерес към моделите на мозъчните вълни и че е назряло времето да се създаде нещо като устройство за смущения на съзнанието. Нарастваше и враждебността към Втората Фондация. Налагаше се да я спрем, без да провалим Селдъновия план. Ние… опитахме се да вземем под контрол движението. Да се присъединим към него. Това щеше да отклони от нас подозренията и усилията. Погрижихме се Калгън да обяви война като още нещо за отвличане на вниманието. Затова изпратих Мун на Калгън. Предполагаемата любовница на Стетин беше една от нас. Взехме мерки Мун да направи необходимите стъпки…
— Значи Калия е… — викна Мун, но Даръл му махна с ръка да мълчи.
Антор продължи, без да усети прекъсването.
— Следваше Аркадия. Не бяхме разчитали на нея — не всичко може да се предвиди, — затова Калия я подтикна да отиде на Трантор, за да предотвратим намесата. Това е всичко. Ако не броим нашата загуба.
— Опитахте се да ме отпратите на Трантор, нали? — попита Даръл.
Антор кимна.
— Трябваше да ви отстраня. Нарастващото тържествуваме в съзнанието ви беше достатъчно ясно. Разрешавахте проблема с устройството за смущения на съзнанието.
— Защо не ме поставихте под контрол?
— Не можех… не можех. Имах заповед. Работехме по Плана. Ако бях импровизирал, щях да проваля всичко. Планът предвижда само вероятности… знаете го… Също като Плана на Селдън. — Говореше с болезнено задъхване и почти неразбираемо. Главата му се въртеше от една на друга страна в неспокойна треска. — Работехме с отделни личности… не с групи… твърде слаби вероятности… загубихме. Освен това… ако ви бях поставил под контрол… друг щеше да изобрети устройството… няма смисъл… трябва да се контролира времето… по-изтънчено… плана на Първия Говорител… не знаем всички възможности… освен… нищо не стана, аа-а-а… — той заглъхна.
Даръл го разтърси грубо.
— Още не бива да заспивате. Колко като вас са тук?
— А? К’во казахте… о… не много… ще се изненадате… петдесет, няма нужда от повече.
— Всичките ли са на Терминус?
— Пет… шест в космоса… като Калия… трябва да спя.
Размърда се внезапно, сякаш полагаше отчаяно усилие, и изражението му се проясни. Беше последен опит за самооправдание, да направи поражението си по-умерено.
— Почти ви хванахме накрая. Щяхме да изключим отбраната ви и да ви заловим. Щяхме да разберем кой е главният. Но ми дадохте фалшива кутия за управление… през цялото време сте ме подозирали…
И накрая той заспа.
— От колко време го подозирате, Даръл? — попита с благоговение Турбор.
— Още откакто дойде тук — беше спокойният отговор. — Твърдеше, че идва от Клайзе. Но аз познавах Клайзе и знаех как се бяхме разделили. Той беше фанатик по отношение на Втората Фондация и аз го бях изоставил. Собствените ми намерения бяха разумни, тъй като мислех, че е най-добре и най-сигурно сам да развия схващанията си. Но не можех да ги споделя с Клайзе, а дори и да бях, той нямаше да ме изслуша. За него бях страхливец и предател, дори агент на Втората Фондация. Той не прощаваше и оттогава почти до деня на смъртта си нямаше никакви отношения с мен. После внезапно, през последните няколко седмици от живота си ми писа — като стар приятел — да приема неговия най-добър и най-обещаващ ученик като сътрудник и да започна отново старото разследване.
Не му подхождаше. Как би могъл да направи подобно нещо, без да е под външно влияние? Започнах да се питам дали единствената му действителна цел не е да ме накара да имам доверие на истински агент на Втората Фондация. Е, оказа се, че е така… — той въздъхна и за миг затвори очи.
— Какво ще правим с всички тях — поде Семик неуверено, — с тия хора от Втората Фондация?
— Не зная — отвърна тъжно Даръл. — Предполагам, че бихме могли да ги пратим в изгнание. На Зоранел, например. Възможно е да се откарат там и планетата да бъде наситена с устройства за смущения на съзнанието. Половете ще бъдат разделени или още по-добре стерилизирани и след петдесет години Втората Фондация ще се окаже забравен сън. А може би спокойната смърт ще бъде нещо по-милостиво за тях.
— Предполагате ли — обади се Турбор, — че ще успеем да придобием това тяхно сетиво? Или те се раждат с него, подобно на Мулето?
— Не зная. Мисля, че се развива чрез продължителна тренировка, тъй като има указания от енцефалографията, че потенциалните заложби са латентни в човешкия мозък. Но за какво ви е това сетиво? На тях не им помогна.
Той се намръщи. Макар да не каза нищо повече, мислите в главата му крещяха…
Беше прекалено лесно — твърде лесно. Също като злите герои в роман, тези непобедими същества се бяха сгромолясали и това не му харесваше.
Галактико! Кога може човек да е сигурен, че не е марионетка? Как може да разбере, че не е кукла на конци?
Аркадия скоро се връщаше у дома и мислите му потръпнаха заради онова, пред което би могъл да бъде изправен накрая.
Тя си беше вкъщи от една седмица, после седмиците станаха две, а той все още не успяваше да се освободи от здравата хватка на тези мисли. И как би могъл? Чрез някаква странна алхимия по време на отсъствието си Аркадия от дете се бе превърнала в млада жена. Тя беше връзката му с живота, с един горчивосладостен брак, който едва бе надживял медения месец.
Най-сетне една вечер той я попита, колкото можа по-безразлично:
— Аркадия, какво те накара да решиш, че и двете фондации са на Терминус?
Бяха ходили на театър; на най-добрите места с лични триизмерни бинокли за всеки; тя имаше нова рокля за случая и беше щастлива.
Аркадия се вгледа за миг в него и после подхвърли:
— О, не зная, татко. Просто ми хрумна.
Леден пласт обгърна сърцето на доктор Даръл.
— Помисли — рече напрегнато той. — Важно е. Какво те накара да решиш, че и двете фондации са на Терминус?
— Ами — тя се смръщи леко, — например лейди Калия. Знаех, че тя е от Втората Фондация. И Антор го потвърди.
— Но тя беше на Калгън — настоя Даръл. — Какво те накара да решиш, че е Терминус?
Този път Аркадия изчака няколко минути, преди да отговори. Какво я бе накарало да реши? Изпитваше ужасяващото чувство, че нещо й се изплъзва.
— Тя знаеше доста неща — отвърна Аркадия, — лейди Калия имам предвид, и сигурно е получавала
