от размерите на бялата клетка и горкото чудовище внезапно беше получило остър пристъп на стомашно разстройство.
Все пак продължаваше енергично да напредва. След като веднъж беше започнала да следва някакво въздействие, не можеше да направи нищо друго.
Тримата мъже и жената се изкачваха нагоре в извор от издигаща се течност. Влачейки се едва-едва, бялата клетка ги следваше.
Гладката извита стена от едната им страна беше прозрачна. Не както капилярните стени, а напълно прозрачна. Нямаше и следа от клетъчни мембрани или ядра.
— Това е роговицата — поясни Дювал. — Другата стена е долния клепач. Трябва да се отдалечим достатъчно за да се деминиатюризираме напълно без да нараним Бенеш, а имаме броени секунди.
Над тях на много футове по все още микроскопичната им скала се виждаше хоризонтален процеп.
— Оттам — посочи Дювал.
— Корабът се намира на повърхността на окото — разнесе се триумфален вик.
— Добре — каза Рейд. — Дясното око.
Един от техниците се наведе близо до затвореното око на Бенеш с предметното стъкло в ръка. Над него беше поставена лупа. С помощта на пинцета техникът бавно захвана долния клепач и го изтегли надолу.
— Там е — заяви той с тих глас. — Вижда се като частица прах.
Умело постави стъклото до окото и от него се процеди една сълза заедно с прашинката в нея.
Всички се отдръпнаха назад.
— Нещо, което е достатъчно голямо за да се види — каза Рейд — скоро ще започне да нараства още по бързо. Разпръснете се.
Техникът, разкъсван между желанието си да побърза и необходимостта от внимателно отношение, постави предметното стъкло на пода на залата и бързо изтича настрани.
Сестрите бързо избутаха операционната маса през голямата двойна врата, а трошичката върху стъклото започна да нараства с увеличаваща се скорост, докато достигна до пълните си размери.
Там, където преди малко нямаше нищо, сега стояха трима мъже, една жена и купчина от метални части, заоблени и разядени.
— Останаха ни осем секунди — промърмори Рейд.
— Къде е Майкълс? — обади се Картър — Ако Майкълс е все още в Бенеш…
Тръгна към изчезналата операционна маса, а усещането за поражение отново започна да го изпълва.
Грант свали шлема си и викна след него:
— Всичко е наред, генерале. Това е всичко, което остана от „Протей“ и някъде вътре ще намерите онова, което е останало от Майкълс. Може би само органично желе с фрагменти от кости.
Грант все още не можеше да привикне с нормалния свят. Беше проспал с прекъсвания петнайсет часа и с учудване се събуди в един свят от светлина и пространство.
Донесоха му закуската в леглото, а Картър и Рейд стояха до него и му се усмихваха.
— Същото ли е отношението и към останалите? — попита Грант.
— Всичко, което може да се купи — заяви Картър. — Поне засега. Позволихме само на Оуънс да си тръгне. Искаше да бъде с жена си и децата си, така че го пуснахме, но само след като ни описа накратко какво се е случило. Грант, очевидно успеха на мисията е преди всичко ваш успех.
— Зависи какво ще ми донесе — каза Грант. — Ако искате да ме предложите за медал и повишение ще го приема. Ако искате да ме препоръчате за едногодишен платен отпуск, ще приема още по-бързо. Но всъщност, мисията щеше да се провали, без който и да е от нас. Дори Майкълс ни насочваше достатъчно ефикасно през по-голямата част от времето.
— Майкълс — замислено рече Картър. — Тази история с него не е за публикуване. Официалната версия е, че е загинал при изпълнение на дълга си. Няма да ни донесе нищо добро, ако разпространим, че в ОМОС се е промъкнал предател. Освен това не съм сигурен, че наистина е бил предател.
— Познавах го достатъчно добре, за да мога да кажа, че не е бил — каза Рейд. — Поне не и в обичайния смисъл на думата.
— Съгласен съм — кимна Грант. — Той не беше подлеца от книгите. Погрижи се да облече Оуънс във водолазния му костюм преди да го изхвърли от кораба. Задоволи се да остави Оуънс на белите клетки, но не можа да го убие сам. Мисля, че той наистина е искал да задържи неограничената миниатюризация в тайна за доброто на човечеството.
— Той беше изцяло за мирното използване на миниатюризацията — вмъкна Рейд. — А също и аз. Но какво добро ще ни даде…
— Според мене умът му е станал нелогичен. Подобни истории се случват откакто е изобретена атомната бомба. Винаги има хора, които мислят, че ако някакво откритие с ужасно приложение не бъде направено, всичко ще бъде наред. Обаче не можете да спрете откритието, чието време е настъпило. Ако Бенеш беше умрял, неограничената миниатюризация щеше да бъде открита следващата година или след пет години, или десет. Но този път Те можеха да бъдат първи.
— А сега Ние ще го имаме първи — каза Грант, — но какво ще правим с него? Ще победим в последната война. Може би Майкълс беше прав.
— А може би общото чувство за хуманност ще надделее и от двете страни — каза сухо Картър. — Поне засега успява.
— Особено след като тази история се разчуе и вестниците разпространят приказката за фантастичното пътешествие на „Протей“ — намеси се Рейд, — мирната употреба на миниатюризацията ще бъде драматизирана до такава степен, че всички ще можем да се борим срещу военната употреба на Техниката. И то успешно.
Картър, който вадеше пура, изглеждаше мрачен и не отговори веднага.
— Грант, кажете ми как разбрахте, че е Майкълс?
— Всъщност не го разбрах наистина — отвърна Грант. — Цялата история толкова се обърка. На първо място, генерале, вие ме изпратихте на борда на кораба защото подозирахте Дювал.
— О, не, почакайте…
— Всички на кораба го знаеха. С изключение на Дювал, може би. Това първоначално ме насочи в погрешна посока. Но вие не бяхте сигурен, защото не ме предупредихте за нищо. По тази причина не бях склонен да действам прибързано. Всички в екипажа бяха влиятелни хора и ако бях обвинил някого погрешно, щяхте да ни изтеглите, а аз щях да опера пешкира.
Рейд се засмя, а Картър почервеня и изведнъж много се заинтересува от пурата си.
— Казвам го без никакви лоши чувства — продължи Грант. — Част от работата ми е да опирам пешкира, но само при нужда. Реших да изчакам, но до края не бях напълно убеден. Преследваше ни поредица от злополуки или поне приличаха на такива. Например, лазерът беше повреден и затова можеше да бъде виновна мис Питърсън. Но защо ще го прави по такъв тромав начин. Та тя знае поне дузина начини да повреди лазера, така че да изглежда наред и въпреки това да не работи както трябва. Могла е да направи така, че изстрелите на Дювал да бъдат достатъчно неточни за да повредят нерва или дори да убият Бенеш. Грубо повредения лазер беше или случайност, или предумишлено дело на някой друг. След това в белите дробове осигурителното ми въже се развърза и като резултат едва не загинах. Уликите водеха към Дювал, но той предложил прожекторите на кораба да осветят процепа и по този начин ми спаси живота. Защо ще се опитва да ме убие, а след това ще ми спасява живота? Това е глупаво. Или отново беше случайност, или въжето ми е било развързано не от Дювал, а от някой друг. Загубихме запасите си от въздух, а такава дребна повреда можеше да бъде дело на Оуънс. Но когато решихме да заредим въздух, Оуънс сглоби импровизирана установка за миниатюризация, която направи чудеса. Лесно можеше да не го направи и
