И беше луд.
Глава 3
— И къде ще ходите?
Ед беше спечелил на ези-тура и затова караше. Заедно с партньора си Бен Парис бяха прекарали по- голямата част от деня си в съда. Не беше достатъчно само да хванат лошите момчета, а трябваше да прекарат часове наред в даване на показания срещу тях.
— Какво?
— Попитах те къде ще ходите. — Бен държеше една торбичка „M&M“ и постоянно ядеше от нея. — С писателката.
— Не знам. — Спря на червения светофар, поколеба се, видя, че е чисто и пресече.
— Не спря напълно. — Бен схруска един бонбон. — Условието беше, че ще спазваш светофарите.
— Нямаше никой. Мислиш ли, че трябва да си сложа вратовръзка?
— Как бих могъл да ти отговоря, след като не знаеш къде ще ходите? Освен това с вратовръзка изглеждаш отвратително. Приличаш на бик със звънче около врата.
— Благодаря, партньор.
— Ед. Светофарът се смени. Виж сигнала… по дяволите. — Той пусна бонбона в джоба си, докато Ед пресече кръстовището. — И колко време ще остане известната романистка в града?
— Не знам.
— Какво значи не знам! Нали си говорил с нея?
— Не съм я питал. Не мисля, че това ми влиза в работата.
— Жените обичат да ги питат. — Бен натисна с крак въображаемата спирачка на пода, докато Ед завиваше зад ъгъла. — Книгите й са добри, в тях се чувства твърдост и характер. Предполагам, спомняш си, че аз ти отворих очите за тях.
— Искаш да кръстя първото си момче на теб ли?
Със сподавен смях Бен натисна запалката на колата.
— Прилича ли на снимката на корицата?
— По-хубава е.
Когато Бен си запали цигара, Ед се намръщи и отвори прозореца.
— Има големи сиви очи. И обича да се усмихва. Усмивката й е страхотна.
— Не ти е било необходимо много време, за да хлътнеш до уши, нали?
Ед неспокойно се намести и продължи да гледа в пътя.
— Не разбирам какво искаш да кажеш.
— Виждал съм те и друг път.
Бен отпусна крака си от въображаемата спирачка, когато Ед се нареди след един бавно придвижващ се автомобил.
— Срещаш някое миньонче с големи очи и страхотна усмивка, с пърхащи мигли и си готов. Нямаш никакво чувство за съпротива по отношение на жените.
— Изследванията показват, че мъже със семеен стаж по-малко от шест месеца развиват обезпокояваща склонност към даване на съвети.
— В „Червената книга“ ли го чете?
— В списание „Космополитен“.
— Обзалагам се, че е така. Когато съм прав, просто съм прав. — Единственият човек, когото познаваше по-добре от себе си, беше Ед Джаксън. Бен би си признал, че не познава така добре дори собствената си жена. Изобщо не му беше необходима лупа, за да може да познае първите признаци на безумното влюбване. — Защо не я доведеш да пием заедно по чашка? Двамата с Тес можем да я проверим.
— Благодаря. Предпочитам да го направя сам.
— Стегни се, партньоре. Знаеш, че вече съм семеен мъж. Имам много обективен поглед за жените.
Ед се усмихна под мустак.
— Глупости.
— Наистина. Абсолютно вярно е. — Бен постави ръката си на облегалката. — Знаеш ли какво, бих могъл да се обадя на Тес и да се уговорим да дойдем с вас довечера. За да те пазим от самия теб.
— Благодаря, но ми се иска сам да се преборя с това.
— Каза ли й, че ядеш само ядки и плодове?
Ед му хвърли див поглед, докато завиваше зад следващия ъгъл.
— Можеше да окаже влияние при избора на ресторант.
Бен загаси цигарата си и я изхвърли през прозореца, но усмивката му изчезна, когато Ед се отправи към паркинга.
— О, не, не пак в железарски магазин. Моля ти се!
— Трябва да взема няколко панти.
— Да, винаги така казваш. Ти си като трън в задника ми, откакто купи тази къща, Джаксън.
На излизане от колата Ед му подхвърли четвърт долар.
— Отиди отсреща в „Бърза закуска“ и си вземи кафе. Няма да се бавя.
— Имаш само десет минути. Достатъчно ми беше, че трябваше да прекарам цялата сутрин в съда и да измислям какви ли не ходове, за да се справя с момчетата на Торчели. А сега трябва да се оправям и с Хари Хоумоунър8.
— Ти ми каза да си купя къща.
— Не е в това въпросът. И освен това не мога да си купя кафе за четвърт долар.
— Покажи си значката и може да ти направят отстъпка.
Недоволен, Бен пресече улицата. Трябваше да се въоръжи с търпение, докато партньорът му купува болтове и винтове, и по-добре беше да го направи с чаша кафе.
Малкият магазин за полуфабрикати беше почти празен. След няколко часа забързаната тълпа щеше да го изпълни, за да си вземе бифтек или хотдог за из път. Касиерката си четеше вестник, но когато мина покрай нея, погледна над него и му се усмихна. Ако трябваше да бъде обективен, тя имаше хубав бюст.
В дъното на магазина при щанда с топли закуски, си сипа голямо кафе. После напълни и една чашка с гореща вода за Ед, който винаги имаше пакетче чай в джоба си.
След време и Ед щеше да разбере каква огромна грешка беше направил, като купи тази порутена къща. Но всъщност Бен вече се замисляше, като гледаше как малко по малко тя добива вид. Може би двамата с Тес трябваше да се поогледат за някоя къща. Не такава като на Ед с дупки в тавана и с плъхове в мазето. Но да има истински двор. Да има къде да си направят грил или барбекю през лятото. Да има едно място, където да отгледат децата си. „Укроти топката, Бен“, рече си той. Вероятно бракът кара хората да си мислят по-често за неща, които ще станат следващата година, а не за това, което ще се случи утре.
Отпивайки от кафето си, Бен се отправи към касиерката. Нямаше време дори да изругае, когато някой го блъсна и кафето се разплиска по ризата му.
— По дяволите! — извика той, но като видя ножа в треперещата ръка на момчето, моментално млъкна и застана неподвижно. Нападателят нямаше повече от седемнадесет години.
— Дай парите! — Момчето натисна ножа към гърлото на Бен, докато с другата ръка правеше жест към касиерката.
— Всичките! Веднага!
— Страхотно — промърмори Бен и погледна към жената зад касата. Тя бе пребледняла и замръзнала на мястото си.
— Слушай, момче, в подобни каси не държат много пари.
— Казах, дай парите. Дай ми шибаните пари.
Гласът на момчето се извиси и пресекна. Тънка слюнка се стече от устата му, докато говореше. В нея имаше кръв от устната, която непрестанно хапеше. Имаше нужда от една доза и то страхотна нужда.
— По-добре си размърдай задника и то веднага, глупава кучко, или ще издълбая инициалите си върху челото ти.
Жената погледна към ножа и се залови за работа. Грабна таблата под чекмеджето и отвори касата.
