Великият АТуин беше вече потънал мирно под нивото на пода, по-голям от къща.
Магьосниците зад Галдър бяха потънали до кръста в морета. Кораб по-малък от напръстник за момент привлече погледа на Галдър, но движението бързо го отнесе през стените и отвъд тях.
— Към покрива! — успя да каже, сочейки треперещ пръст към небето.
Тези от магьосниците, на които беше останало достатъчно сиво вещество, за да съобразят и достатъчно въздух, за да тичат, го последваха, препускайки сред континенти, които плавно се стелеха през солидната каменна стена.
Беше тиха нощ, обагрена от наближаващата зора. Сърповидна луна тъкмо залязваше. Анкх-Морпорк, най- големият град в земите около Кръглото море, спеше.
Това твърдение в действителност не е вярно. От една страна, онези части на града, чиито жители се занимаваха например, с търговия със зеленчуци, подковаване на коне, гравиране на изящни малки орнаменти от нефрит, обмен на пари и правене на маси, общо взето спяха. С изключение на страдащите от безсъние. Или на ония, които бяха станали, както се случва, да отидат до тоалетната. От друга страна, много от не така хрисимите жители бяха напълно будни и, например, се катереха през прозорци, които не бяха техни, прерязваха гърла, нападаха се и се обираха един друг, слушаха шумна музика в задимени мазета и общо взето си прекарваха много по-гот. Но повечето животни спяха, с изключение на плъховете. Също и прилепите, разбира се. Що се отнася до насекомите…
Въпросът е, че описателната литература много рядко е съвсем точна и по време на царуването на Олаф Куимбли II като Патриций на Анкх бяха прокарани някои закони с решимостта да се прекратят неща от тоя сорт и да се въведе правдивост в репортажите. Така, ако в една легенда се казва за прочут герой, че „всички хора славели неговата юначност“, всеки мислещ за живота си бард би добавил незабавно „с изключение на някои хора от родното му село, които го мислели за лъжец, и доста много други хора, които изобщо не били го и чували“. Поетичното сравнение стриктно се ограничаваше в твърдения като: „могъщият му жребец беше бързоходен като вятъра в един сравнително тих ден, да речем сила на вятъра Трета Степен“, а всякакви мъгляви приказки за възлюблена с лице, което спуска на вода хиляда кораба би трябвало да бъдат подкрепяни от доказателства, че обектът на желанието наистина прилича на бутилка шампанско.
Куимбли най-накрая бил убит от раздразнен поет по време на един експеримент, проведен в палата, за да се докаже оспорваната точност на поговорката — „Перото е по-силно от сабята“, която после в негова памет била поправена да включва фразата „само ако сабята е много малка, а перото много остро“.
И така. Приблизително шестдесет и седем, може би шестдесет и осем процента от града спяха. Не че останалите граждани, промъкващи се тук-там в процеса на общо взето незаконните си занимания, забелязваха как бледият прилив приижда по улиците. Само магьосниците, свикнали да виждат невидимото, го наблюдаваха как се пени през далечните поля.
Дискът, понеже е плосък, няма истински хоризонт. Разни авантюристично настроени моряци със странни идеи, породени от твърде дългото взиране в яйца или портокали, които тръгваха за антиподите, скоро научаваха, че причината далечните кораби понякога да изглеждат като да изчезват оттатък края на света беше тази, че те наистина изчезваха оттатък края на света.
Но все пак и за взора на Галдър съществуваше предел в този мъгляв и прашен въздух. Той погледна нагоре. Високо над Университета се издигаше мрачната древна Кула на Изкуството, призната за най-старата сграда върху Диска с прочутата си вита стълба от осем хиляди осемстотин и осем стъпала. От нейния назъбен покрив, свърталище на гарвани и водоналивници с обезпокоително бдителни каменни муцуни, един магьосник би могъл да обхване с поглед всичко до самия край на Диска. След като му свършат десетте и нещо минути ужасно кашляне, разбира се.
— Поврага — изломоти. — Каква в края на краищата ми е ползата, че съм магьосник? Авиенто, тесалос! Ще летя! Към мен, духове на въздуха и тъмнината!
Простря възлеста ръка и посочи към отломка от рушащ се парапет. Изпод никотиненожълтите му нокти излезе октаринов огън и избухна в порутения камък далече над него.
Той се срути. По силата на прецизно калкулираната размяна на скорости Галдър се издигна с развяваща се около кокалестите му крака риза. Все по-високо и по-високо се възнасяше, фучейки през бледата светлина като, като — е, добре, като възрастен, но силен магьосник, който се изстрелва нагоре от експертно прицелен пръст върху везните на вселената. Приземи се в куп стари гнезда, възстанови равновесие и се взря надолу към главозамайващата картина на зазоряването върху Диска.
По това време от дългата година Кръглото море беше почти откъм залез слънце спрямо Кори Селести и когато дневната светлина се разля по земите около Анкх-Морпорк, сянката на планината се вряза сред пейзажа като стрелката на Божия слънчев часовник, но откъм нощната страна, надпреварвайки се с бавната светлина към края на света, продължаваше да се надига струйка бяла мъгла. Чу пукот от сухи съчки зад себе си. Обърна се и видя Импер Траймън, втори по ранг в Ордена, единственият освен него, който беше издържал на изпитанието.
За момента Галднър не му обърна внимание, само си напомни да се държи здраво за каменния перваз и да усили личните си заклинания за защита. Повишението в ранг идваше бавно в тази професия, която по традиция дарява дълъг живот и се смяташе, че младите магьосници често търсят да напреднат, възползвайки се от изстиналото място на някой труп, като първо се отърват от заемащия го. Освен това, имаше нещо обезпокоително в младия Траймън. Не пушеше, пиеше само преварена вода, а и Галдър с ужас подозираше, че е умен. Не се усмихваше достатъчно често, обичаше цифрите и онзи вид организационни схеми, които показват много квадратчета със стрелки, сочещи към други квадратчета. С една дума, беше от ония, дето можеха да използуват думата „персонал“, и то на място.
