артерии. Изключително ефективен разрез, ако някой е искал човекът едновременно да онемее и да умре. Бени бе кървил и се бе давил в собствената си кръв с прерязан ларинкс. През изминалите шест години Ларсън не бе виждал друго подобно нещо.
— Не можем да го определим като почерк на извършителя — продължи Ротем.
— Не можем ли?
— Но исках да го видиш.
— Скот, може да съм малко настойчив, защото е четири и половина сутринта, а може и да е от дружеския разговор с двамата чудесни събеседници, които изпрати да ме отвлекат, но клеча тук до тази воняща купчина, гледам това, което искаш, и ти казвам, че този разрез е личният почерк на убиеца. Това е, което искаш да чуеш, иначе защо ще ме водиш тук? Така че ако знаеш още нещо, защо, мамка му, не ми го кажеш?
Ларсън искаше да се махне час по-скоро. Искаше да открие Хоуп и да й каже, че Ромеро отново са се размърдали. Размърдали? Бяха пипнали Лео Марковиц. Милостиви Боже!
— Леополд Марковиц състави кода за Лаена.
Ларсън вече се бе досетил. Лаена бе името, с което бяха означили основния списък на защитените свидетели по Програмата, най-грижливо пазената база данни в Министерството на правосъдието. Вътрешностите му отново се свиха. Абсолютно всичко, което имаше нещо общо със самоличността и местоположението на Хоуп Стивънс, беше в Лаена.
— Лаена излезе от строя вчера следобед някъде към четири часа източно време. Не могат да я отворят; нямат достъп до нея.
— Значи са се сдобили със списъка — каза Ларсън.
— Със списъка — да, но може би не и с имената в него.
Седем или осем хиляди души, включително и близките им — жени, деца, съпрузи, роднини.
— Шифърът е сериозно препятствие.
— Не и за Марковиц — каза Ларсън. — Нали?
— Дори на Марковиц разшифроването на Лаена ще отнеме време.
— Значи сме извикани да го намерим.
— Ти си извикан. От мен. Да.
Ларсън въздъхна, освободи се от рулото тоалетна хартия и се приведе да разгледа разреза отблизо. Тялото бе прекалено подпухнало, за да може да се определи дали причината за смъртта е острие на бръснач, макар да знаеше, че това ще бъде крайната преценка на съдебния лекар. Всичко това му дойде малко в повече. Изправи се, излезе от банята и тръгна по коридора навън, където задъхано пое чист въздух или онова, което минаваше за такъв в Ню Джърси.
Ротем се озова точно зад гърба му, по-гъвкав и бърз, отколкото би могъл да предположи.
Короните на дърветата шумоляха на вятъра, люлееха се напред-назад като хор, изпълняващ госпъл.
Ларсън се изхрачи в близкия храст; чу как храчката се пльосна върху листата и се отцеди в подгизналата растителност отдолу. Усещането се задържа в гърлото му и едва не го накара да повърне.
— Мамка му — промърмори си сам.
— Ако съдя по това, той има преднина от две седмици — каза Ротем. — Най-много три.
— Е, разполага ли с имената или не?
— От Програмата ми казаха, че е възможно, но е съмнително. Рискът обаче се увеличава с всеки изминал ден. Не само основният списък е кодиран, но и всеки отделен запис в него. Представи си го като сейф в банка. Марковиц трябва да проникне не само в трезора, но и да отвори всеки един сейф поотделно, за да стигне до самоличността на защитения свидетел. Ще са му нужни от три седмици до месец, и то само в случай че използва най-бързите компютри — „Крейс“ и „Силикон графикс“. Това ни дава още седмица до десет дни да го намерим.
— Което означава, че ще трябва да открием Ромеро. Мислех, че са се покрили дълбоко, след като Дони бе прибран във федералния затвор.
— Ние знаем по-добре от всички, Ларсън — каза Ротем, — че никой никога не изчезва напълно. Освен може би Хофа.
Когато Дони първоначално бе осъден по обвинение в измама, Поп, Рикардо и още някои бяха потънали в дън земя. Ако правителството знаеше къде да ги намери, това веднага ставаше новина за Ларсън. Останалите Ромеро обаче никога не бяха съдени, което го караше да се пита защо. Показанията на Хоуп щяха да са достатъчни за присъда; тя оставаше жива заплаха за семейството.
Ротем добави:
— Всяка една от големите фамилии е готова да убива за този списък. Да плати милиони. Защо не и Ромеро? Ако Марковиц им даде Лаена, всяка възможна самоличност на всеки защитен свидетел от Програмата… — Остави думите да увиснат във въздуха. После продължи: — Това е повече от мотив.
— Но целта на дигитализирането на списъка бе той да стане непробиваем — каза Ларсън.
— Точно така. И Титаник не можеше да потъне. Виж какво, от Програмата съставят списъка отново, този път на ръка, но това е дяволски много работа.
— Но все трябва да има някакъв дубликат, нали?
— Предполагам, че биха могли да го възстановят онлайн. Но какво знам аз? От нас се очаква да открием Марковиц. Точка.
— Ще правим това тайно?
— Всичко, което правиш, е тайно — отвърна Ротем.
— Даа, но нещо толкова голямо… Ще работим в специално звено, нали? ФБР, ние, Отделът за задържане на издирвани от закона… Кой още?
— Ние.
— Казах го.
— Ние — повтори Ротем, докато палеше цигара и огънчето от газовата му запалка освети огромните му очи и постави втори нос на лицето му.
Ларсън не знаеше, че пуши. Стори му се смущаващо, че е работил пет години в Отдела задържане на издирвани от закона и едва сега научава това. Главата му се въртеше. Все още не можеше да се отърве от вкуса в устата си. Но след като Ротем се закашля, разбра значението на цигарата. Това бе начинът на непушача Ротем да прочисти гадния вкус от собственото си гърло.
— Наистина ли помага?
— Да — отвърна Ротем.
— Може ли?
Ротем му подаде запалената цигара. Той я пое между дебелите си пръсти, хвърли поглед към ръката си и му я върна. Вместо това налапа дъвка. Тя свърши работа за около минута, но щом преглътна, си помисли отново, че ще повърне.
Обзе го паника, проникнала в него като отрова. Хоуп — на първо място в списъка за екзекуции на Ромеро.
— Дони Ромеро — каза Ларсън.
— Излиза в изпитателен срок. Да. Ларсън бе чул само слухове.
— Как го е постигнал, като все още е заподозрян в тежко убийство?
Ротем го измери с поглед и си дръпна от цигарата.
— Правителството се лиши от основния си свидетел. Няма свидетел, няма дело. Останалите Ромеро са волни като птици.
Ларсън се сви.
— Изгубили сте свидетел.
Това бе професионалният евфемизъм за убит свидетел.
— Изчезнал без предизвестие.
— Този, за когото става дума, е Хоуп Стивънс, нали? — Значи наистина не е свидетелствала, слуховете се оказаха верни.
Погледът, който Ротем му върна, бе смразяващ. Ротем знаеше за връзката им. Кимна.
Затова ли ме е избрал за задачата? Ротем искаше хората му да са възможно най-силно мотивирани.
Някакъв гризач се шмугна в храсталака. Плъх, помисли си Ларсън.
— Марковиц може да се огъне — каза той. — Това може да се окаже уловка.
— Даже дяволска уловка. Интуицията ми подсказва, че са Ромеро. Твоето мнение?
Мълчанието на Ларсън бе знак, че е съгласен.
— Ще извикаме криминолозите — каза Ротем, — но ти гарантирам, че накрая разрезът ще се окаже идентичен с този при Бени.
Ларсън се запита как, след като основният списък е изчезнал, а Хоуп се бе укрила от Програмата за защита на свидетели, би могъл да я открие преди Ромеро. Независимо какво му възложеше Ротем, това бе основната му задача. С предстоящото освобождаване на Дони, Ромеро не биха желали един толкова опасен потенциален свидетел като Хоуп да промени решението си и да се яви в съда. Всъщност възможно бе да са тръгнали след списъка специално да открият Хоуп и да не й позволят никога да даде показания.
Ларсън плю отново, опитвайки да се отърве от отвратителния вкус в устата си. Плъхът или катерицата — каквото и да беше — прошумоля в храсталака, докато изчезна в нощта.
3.
Ротем го върна с редовен полет. Ларсън трябваше да го предвиди. Неотложността го бе довела, но нямаше да го върне. Трета класа, естествено, затова коленете му се опираха в лицето и през целия полет усещаше болки в кръста.
Прекачване в Чикаго, естествено, защото ТУА бе продадена на „Пан Американ“ и това бе краят на транзитния курс до Сейнт Луис. Прогрес.
Проблеми с времето, естествено, защото това бе летище „О’Хеър“ в Чикаго. Ларсън не бе сигурен дали изобщо някога е осъществявал нормална връзка тук.
Умора, естествено, защото цяла нощ бе на крак. Успя да подремне малко повече от час в самолета; това му бе спестило главоболието, но не му помогна да преодолее лошото настроение и усещането, че сякаш се движи под вода.
