— Готови са за всичко — отговори Уинкът. — Някой от медиците ще почисти тези рани.
Алек я прегърна и двамата тръгнаха. Тя се облегна на него.
След малко попита, напълно озадачена:
— Кой е този мъж и защо се опита да ме убие?
ПЕТДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Нина Гейдж видя новините по телевизията. Видя как медици и полицаи качват съпруга й в една линейка. Те не бързаха. Тялото беше покрито с чаршаф, но Нина знаеше, че неидентифицираният мъж е Ерик. Те също знаеха кой е, но задържаха информацията, докато не известят най-близките му. Всеки момент щяха да почукат на вратата й.
Не почувства нито мъка, нито съжаление за Ерик. Беше ли се провалил, или беше успял? Само това имаше значение.
Тя чакаше да види втори труп. Телевизионната камера обиколи паркинга и тя я съзря. Регън Мадисън — беше жива. За частица от секундата Регън се обърна и погледна право в камерата, а очите й пронизаха сърцето на Нина като стрели. Нисък, виещ звук се изтръгна от гърлото й и премина в писък.
Чу някой да чука на предната врата.
Взе пистолета, който Ерик така предвидливо й бе оставил, и притисна дулото към слепоочието си.
ПЕТДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Регън не се шегуваше, като казваше, че е ревла. Всеки път, когато Алек решаваше, че е свършила, тя започваше отново. Това не го притесняваше. Той знаеше, че плачът беше нейният начин да се отърве от натрупаното напрежение. Днес бе преживяла истински ад и бе показала забележителен кураж и сила. А сега всичко беше свършило, тя беше в безопасност и можеше да излее всичко, което й тежеше.
Алек седеше до нея на дивана в апартамента й и ако двамата бяха сами, щеше да я сложи в скута си и да я прегърне силно. Обаче стаята беше пълна с роднини и приятелки.
Ейдън и Спенсър седяха на креслата, наведени напред, и слушаха Джон Уинкът, който им обясняваше отново как брат им Уокър несъзнателно е предизвикал маниакалното желание за отмъщение у Гейдж.
Софи и Корди, които имаха вид, сякаш и те всеки момент ще избухнат в сълзи, седяха на столовете до двойната врата, която водеше към спалнята.
Регън попиваше ъгълчетата на очите си и се опитваше да слуша внимателно разговора, но Алек постоянно я разсейваше. Той хвана ръката й. Тя я издърпа. Той пак я хвана. Когато го погледна, той й намигна. Тя се обърка. Алек не трябваше да се закача с нея. Дали не беше забравил, че заминава от града? Може би трябваше да му напомни.
Но тя не знаеше как ще преживее още едно сбогуване. Само като си помислеше за това, и сълзите й отново рукваха. Джон Уинкът се наведе да й подаде поредната салфетка от кутията, която беше оставил на масичката за кафе, и попита:
— Ще се оправиш ли?
— Да — увери го тя. — Просто ми трябва малко време.
Уинкът огледа присъстващите. Братята и приятелките й очевидно бяха свикнали със сълзите й, защото всички кимнаха. Алек също не изглеждаше разтревожен. Уинкът се усмихна. В критичния момент Регън се бе държала невероятно смело и ако сега искаше да плаче, той нямаше нищо против.
— Аз съм голяма ревла — призна отново тя.
И пак всички кимнаха. Дори Алек. Тя реши да не му обръща внимание и се обърна да попита нещо Софи, но той отново нахлу в мислите й. Преди тя да осъзнае какво се кани да направи, Алек я прегърна през раменете и я придърпа плътно до себе си.
Регън забеляза, че братята й изобщо не изглеждат изненадани. Но Софи и Корди бяха втрещени.
— Значи поне това е добра новина, нали, Регън? — попита Джон.
— Извинявай, нещо се разсеях.
— Имаше тежък ден. Говорех за Питър Морис и казах, че обвиненията в убийства са снети, разбира се, но той вече призна, че е откраднал парите от финансовата помощ и ги е проиграл на хазарт. Ако съдията не приеме признанията му, пак могат да го обвинят в злоупотреба със служебно положение. Изглежда, Морис е бъркал и в банковите сметки на общинския център. Лошо му се пише.
— Радвам се да го чуя — каза Спенсър.
Регън се съгласи. И двамата й братя бяха вече по-спокойни. Когато пристигнаха в парка, те бяха като обезумели. Регън седеше отзад в една линейка с Корди и Софи, докато лекарите почистваха раните й. Регън никога не беше виждала Ейдън и Спенсър да се държат толкова истерично. Това бе истинско откритие за нея. Ейдън буквално крещеше на детектива. Спенсър посегна да удари с юмрук един телевизионен оператор, който се опита да се качи в линейката, за да снима Регън отблизо. Всъщност нямаше нужда да го прави. Алек все едно не допусна онзи мъж да се доближи до нея. Той озапти и Ейдън и го накара да се успокои.
— Още не сме успели да се свържем с Уокър — каза Спенсър.
— Мислиш ли, че той ще помни онази катастрофа? — попита Софи.
Регън се намръщи.
— Разбира се, че ще я помни.
— Той не я е причинил. — Уинкът повтори отново това, което им беше разказал. — Според записките на полицая, шофьорът на камиона и Гейдж са били виновни, че са шофирали безразсъдно.
— Значи Гейдж е имал вина за катастрофата — попита Корди.
— Точно така — кимна Уинкът.
— Тогава защо от застрахователната компания на шофьора на камиона са му платили обезщетение? — попита тя.
— Имало един свидетел, който се кълнял, че шофьорът на камиона нарочно увеличил скоростта, за да не пусне Гейдж пред себе си, когато онзи се опитвал да го изпревари — обясни Алек. — Сигурен съм, че застрахователите не са искали дълга битка в съда. Било им е по-евтино да платят обезщетение.
Регън погледна Ейдън.
— И е било по-практично. — Тя си мислеше за Емерсън и за това как бяха решили да му дадат малка сума пари, за да се отърват от него.
— Гейдж не е трябвало да тръгва да изпреварва камиона — каза Софи.
Никой не й възрази. После Алек допълни:
— Не мисля, че Гейдж е можел да поеме отговорността за случилото се.
— Уокър е изпреварил камиона без проблем, а Гейдж не можал, може би това е отприщило яростта му.
— Трябваше да видите спалнята на втория етаж в къщата му. Тя е била личното му царство, защото Нина не е можела да се качва по стълбите. Там имаше най-различни интересни неща.
— Какви? — попита Софи.
— Медицинските картони на Нина от болницата и от рехабилитационния център. Но имаше и сметки за лечение на Ерик Гейдж, издадени от психиатрична болница.
— Той как се е сдобил с картоните? — попита Корди.
— Сигурно ги е откраднал — предположи Софи. — Но защо?
— Може би тя е искала той да ги открадне — включи се Уинкът. — Бил е по-нестабилният в техния брак.
— Откъде знаеш това? — попита Регън.
— Брадшоу прегледа подробно картоните и ми прочете някои от коментарите, които лекарите и терапевтите са писали за Нина и напредъка й. Тя е била изключително труден пациент — каза той. — И това е меко казано. Не е искала да се оправи, искала е да си отмъсти. Мисля, че е настоявала и настоявала, докато Ерик не е правел това, което е пожелала. Нина Гейдж е била огорчена, съсипана жена.
— Регън, мисля, че Ерик е преживял остър вътрешен конфликт дали да те убие — каза Уинкът.
— Той със сигурност не изпитваше съмнения, когато я преследваше из парка и стреляше по нея! —
