Тя се засмя.
— Попаднах на Емили в коридора, щяла да поеме събранието в десет часа. Има ли нещо друго, което трябва да знам?
— Имам една добра и една лоша новина.
— Кажи ми първо добрата.
— Материалите за програмите по изкуство на още две училища вече са на път и още шестнайсет писма чакат само твоя подпис. — Усмихнат до уши, той добави: — Шестнайсет много достойни гимназисти ще учат в колеж и всички разноски по обучението им ще бъдат платени.
Регън се усмихна.
— Това е добра новина. В дни като този наистина обичам работата си.
— Аз също — кимна той. — Поне през повечето време.
— А коя е лошата новина?
Тя седна зад бюрото си и започна да подписва писмата. Когато приключеше с всяко едно, го подаваше на Хенри, който го сгъваше и поставяше в плик.
— Тази сутрин имаше проблем — започна той. — Всъщност… проблемът продължава от около месец, но мислех, че ще се справя сам. Сега вече не съм толкова сигурен. Помниш ли един човек, който се казваше Морис? Питър Морис?
Тя поклати глава.
— Какво за него?
— Ти отхвърли молбата му за втора субсидия преди месец. Когато получил писмото с отказа, той веднага подал нова молба. Смяташе, че е някаква чиновническа грешка или че не е попълнил правилно документите, или че е пропуснал нещо, защото беше с впечатлението, че кандидатства за автоматично подновяване. Така че просто беше попълнил нов формуляр. Както и да е, обади се по телефона преди няколко седмици и попита кога може да очаква парите. Имаше налудничавата идея, че щом веднъж е бил одобрен, оттам нататък винаги ще получава сумите, за които кандидатства. Аз му изясних, че греши. — Хенри поклати глава и продължи: — После той ми се обади отново и ми каза, че според него не разбирам какво означава автоматично подновяване.
— Изглежда, е доста упорит.
— Истински досадник! Не исках да те безпокоя с това, но този човек просто не се отказва. Откакто ти замина за Рим, той започна да звъни всеки ден. Сякаш е подхванал някаква кампания. Може би си мисли, че ако продължава да настоява, просто ще се предам, за да се отърва от него.
— Щом е толкова досаден, ще трябва да говоря с него. Ще извадиш ли документите му? Сигурно е имало основателна причина, за да му откажа субсидията.
— Вече ги извадих — каза той и посочи една папка в ъгъла на бюрото. — Но мога да ти спестя време, като ти припомня защо си отхвърлила молбата му. Злоупотребил е с парите от първата субсидия, която бе отпусната специално за закупуване на нови материали за общинския център.
— А, да. Сега се сещам.
— Морис ми каза, че е купил новите материали, но просто загубил фактурите.
— А ти какво му отвърна?
Хенри се засмя:
— Казах му, че се радвам да чуя това, и после го попитах кога ще бъде удобно двамата с теб да наминем да видим на място. И тогава той почна едно увъртане. Трябваше да го чуеш как заеква.
Тя поклати глава:
— С други думи, няма какво да ни покаже.
— Точно така. Не мисля, че изобщо си дава сметка какви неприятности си е навлякъл. Когато работодателите му разберат, че е злоупотребил с парите от финансовата помощ, сигурно ще искат да го съдят. Това не му го казах обаче — добави Хенри.
— Как завърши разговорът ви?
— Е, вече не сме първи приятели. Трудно е да бъдеш любезен с този нахалник, но все пак успях. Той иска да дойде, за да говори лично с теб. Преди да затвори, ме увери, че може да те накара да промениш мнението си.
— Как ли пък не!
— И аз това си помислих. Обаче беше странно. Той се държеше, сякаш има някаква връзка с теб лично. Мисля, че не е безобиден! Много се впряга. Не знам как е минал през първоначалното отсяване на кандидатите, което се прави от счетоводството, но някак е успял. Наистина не мисля, че трябва да си губиш времето да говориш с него. Но ако настояваш и той започне да те заплашва, мисля, че трябва да съобщиш на Ейдън.
Точно това не трябваше да казва. Тя го изгледа така, че високият метър и осемдесет и седем Хенри примигна смутено.
— Няма да замесвам никого от братята си! Това ясно ли ти е?
— Да, напълно.
— Ако Морис започне да отправя заплахи, ще уведомя охраната и ще се обадя на полицията. Стига сме говорили за него. Подписах и последното писмо. Готови са за изпращане.
Хенри събра пликовете и тръгна към вратата.
— Още нещо — спря го тя. — Ще разпечаташ ли имейла на Ейдън. Има бележки за събранието, което Емили ще ръководи.
— Искаш да й занеса разпечатката ли? — попита той. Изражението му бе ужасено.
Тя се засмя:
— Ще оцелееш.
Той се изкашля и направи крачка назад.
— За Ейдън… Не би трябвало да го обсъждам, но така, както виждам нещата, аз работя за теб, а не за него, нали?
Тя вдигна глава.
— Точно така.
— Той се отби тук преди две седмици. Теб те нямаше в момента. Каза ми, че ако има какъвто и да било проблем, трябва да му се обаждам.
Тя се опита да потисне раздразнението си.
— Ейдън се изживява като мой баща.
— Казах му, че при нас няма големи проблеми и че се справяме чудесно. А ние наистина се справяме чудесно, не мислиш ли? И работата ни е важна!
— Така е, прав си.
— Той тъкмо затваряше вратата, когато се сети за още една новина. — Забравих да го спомена, но миналата седмица сварих дракона тук.
— В моя кабинет? Какво правеше?
— Каза, че донесла някакви документи на бюрото ти, но след като си тръгна, погледнах и не видях нищо ново. Мисля, че си вреше носа. Мисля също, че е ровила из компютъра ти.
— Сигурен ли си? — попита Регън, чудейки се какво е търсила Емили. Но колкото повече мислеше за това, толкова повече се ядосваше.
— Сигурен съм. Ти винаги си гасиш компютъра, когато си тръгваш вечер, а аз тъкмо бях пристигнал на работа, когато влязох тук и я открих на бюрото ти. Много е нагла, не мислиш ли? — Това бе меко казано. Преди Регън да отговори, Хенри продължи: — Мисля, че трябва да започнем да заключваме тази врата, за да не може драконът да влиза.
— Престани да й викаш дракон. Някой ден ще се изпуснеш пред нея.
Той сви рамене небрежно, което показваше, че не му пука.
Регън работи до единайсет и половина, после изтича по стълбището до апартамента си, за да се освежи.
Тъй като ресторантът се намираше само на седем пресечки, Регън реши да отиде пеша. На връщаше щеше да мине да остави докладите за отпусканите стипендии в кантората на адвоката и искаше да се отбие
