— Благодаря, милорд. — След това добави импулсивно: — Държите се повече от сърдечно. Оценявам това.
Маркизът не й се усмихна в отговор. Тъмните му очи потъмняха още повече, сякаш съжаляваше за това, че бе проявил любезност към жената, която го изнудваше.
— Любезността ми се дължи само на загрижеността ми за Хелън — каза сухо той. — За вас ще бъде по-добре, ако запомните това.
— Разбира се. — Колко глупаво бе постъпила, като си бе мислила, че може да бъде приета от тези хора. Въпреки че беше облечена като дама, тя притежаваше душата на човек извън техния кръг. И беше сред тях само с една цел.
Хатауей поведе Изабел напред и я представи на домакините като своя далечна роднина от провинцията. Лорд и лейди Уинфри я поздравиха учтиво и тяхното одобрение я накара да почувства облекчение. Беше минала първия изпит. След малко Хатауей се присъедини към група мъже, които си говореха за политика, докато лорд Керн придружи Изабел и Хелън по голямото стълбище, което водеше към балната зала.
Дългата зала беше украсена като египетски базар и по стените висяха подобни на палатки драперии. В ъглите бяха поставени палми, а кристалните полилеи блестяха като звезди на фона на тъмното небе. В една ниша в далечния край на залата се намираха музикантите, които сега настройваха инструментите си. Прислужници, облечени в арабски дрехи, предлагаха питиета на гостите. Очакването, което се долавяше във въздуха, повдигна отново доброто настроение на Изабел и учести пулса й.
Тя беше тук, наистина беше тук. Беше една от малкото избрани, които бяха допуснати на бал във висшето общество. Тя почука с върха на балната си обувка по полирания под на залата. Тази вечер можеше да се случи всичко. Очакваха я хиляди нови преживявания, също толкова привлекателни, колкото и съкровищата от пещерата на Аладин.
Дори намръщеното лице на Керн не можеше да помрачи настроението й. Най-сетне Изабел имаше възможност да задейства плана си и възнамеряваше да се позабавлява добре в процеса на изпълнението му. Тя усещаше прилепналия към бедрото си скрит вътрешен джоб, в който се намираше тънкият дневник на майка й. Изабел го носеше винаги със себе си, заедно с една малка кама. Възнамеряваше да си уреди срещи с няколко господа, споменати в спомените. И щеше да започне още тази вечер.
Стомахът й се сви неволно. Щеше да започне с мръсника, който може би беше баща й…
Лорд Керн й се поклони.
— Бих искал да ви поканя за втория танц.
— Благодаря, но не е необходимо — отвърна твърдо Изабел. — Разбираемо е да предпочетете компанията на годеницата си.
— О, но Джъстин вече ми обеща първия кадрил и един валс по-късно — каза Хелън и махна с облечената си в ръкавица ръка. — Трябва и ти да му обещаеш два танца. Така другите господа ще му завидят за късмета и ще започнат да се тълпят около теб.
Изабел се засмя с престорена срамежливост.
— Наистина, всичко това е толкова необичайно за едно селско момиче като мен. Може би ще бъде най- добре да остана незабелязана за известно време…
— И да се криеш сред палмите? — Хелън се изкиска. — Не ставай глупава, Изабел. Заклевам се, ти си една от най-красивите дами тук. Не мислиш ли така, Джъстин? Не е ли братовчедка ми несравнимо красива?
Керн стисна зъби, за да не изтърси нещо необмислено. Как можеше Хелън да бъде толкова сляпа? Изабел Дарлинг беше подигравка с представата за крехка, непорочна женственост.
Въпреки че младостта й придаваше определена свежест, тя изглеждаше твърде предизвикателна и екзотична в нефритенозелената рокля, която обгръщаше плътно гърдите й и се спускаше по очертанията на тялото й. Тя нямаше нужда от бижута, за да привлича погледите към пълнотата на млечнобелите си гърди. Роклята подчертаваше цвета на кожата й, кафявите й очи и лекия намек за огън в къдриците й. Едва ли някой би могъл да я обърка със срамежлива девица.
Никой, освен Хелън. Сладката, наивна Хелън. Той определено предпочиташе нейната деликатна руса хубост пред предизвикателната чувственост на Изабел.
Керн се обърна към годеницата си, взе ръката й и я целуна.
— Скъпа, признавам, че се възхищавам само от теб. — След това хвърли един бегъл поглед към Изабел и добави: — Не се съмнявам обаче, че госпожица Дарби може да бъде привлекателна за определен тип мъже.
— Госпожица Дарси — поправи го Хелън с изненадваща острота. — Наистина, Джъстин, можеш да се постараеш поне да запомниш името на братовчедка ми. И ако искаш да продължаваш да ме посещаваш, ще споделяш възхищението ми от нея. Държа вие двамата да бъдете най-добри приятели.
Раздразнен, че Изабел вече беше успяла да си спечели привързаността на Хелън, той се насили да се извини.
— Моля за извинение, госпожице Дарси.
— Няма нищо. Аз също не помня добре имена. — Тя се приближи до един оазис от палми, където бяха поставени столове за онези, които бяха твърде стари, за да танцуват.
— Музикантите ще засвирят скоро, така че най-добре ще е да си намеря място, откъдето да мога да гледам.
— Бързо, Джъстин — каза Хелън и подръпна графа за ръкава. — Трябва да представиш Изабел.
Блясъкът в сините й очи го накара да изпита лошо предчувствие.
— Да я представя ли?
— Разбира се. Знаеш много добре, че тя не може да танцува, ако не бъде представена официално на партньора си. Трябва да намерим най-подходящия мъж тук. — Хелън се обърна и огледа хората в балната зала, които вече започваха да се подреждат за първия танц.
— Аз наистина не искам да ви притеснявам — каза Изабел. — Мога спокойно да изчакам…
— О, прекрасно! — Хелън се вглеждаше в другия край на залата. — Господин Чарлз Мобри стои сам до онази колона. Ти си учил с него в Итън, нали, Джъстин?
— За съжаление — отвърна Керн.
— Той не само че е наследник на виконт Елсингтън, но има и доход от двайсет хиляди годишно — довери Хелън на Изабел. — Малко е резервиран, но ти ще успееш да го накараш да се отпусне. Елате и двамата и побързайте.
Хелън се опитваше да намери партньор на Изабел? Това беше качество, което Керн не искаше да вижда у иначе кротката си годеница. Докато вървеше мрачно след тях, той осъзна, че това необичайно поведение на Хелън сигурно се дължеше на влиянието на Изабел Дарлинг. Тя влияеше лошо на неговата годеница, пълнеше главата й с неподходящи идеи. А колебанието, което показваше Изабел, не беше в състояние да го заблуди. То също беше част от опита й да накара хората да повярват, че е някаква слабохарактерна селянка, а не алчна изнудвачка, която е тръгнала да си търси богат съпруг.
Поне Чарлз Мобри беше твърде голям елитист, за да се остави да бъде пленен от чара й. Керн го помнеше като напрегнат човек, който се смяташе за поет и често изпадаше в депресии. Мобри едва повдигна вежди към Изабел, а брадичката му се издаде царствено над красивата вратовръзка, която красеше доста едрите му гърди. Керн ги представи един на друг, след което отстъпи назад и започна да наблюдава как Изабел се усмихва и флиртува с Мобри. За неприятна изненада на графа, мрачното изражение на Мобри се стопи като восък и той покани Изабел на танц.
Оркестърът засвири кадрил. Керн поведе Хелън към дансинга. В началото на танца тя направи реверанс пред него и се усмихна щастливо със зачервени от успеха бузи.
— Не е ли велико? — прошепна. — Господин Мобри често идва на тези събирания и никога не благоволява да удостои с вниманието си дама с по-ниско социално положение от своето. Единствено нашата Изабел успя да го накара да промени това.
— Той е сноб, а не риба. И несъмнено ще се откъсне от въдицата, когато открие, че примамката не притежава нищо на свое име.
Вместо да се притече на помощ на Изабел, Хелън се намръщи замислено.
— И аз се притеснявам за същото — каза тя. — Мисля, че ще поговоря с татко за това.
