говориш!
— Кой е Джордж? — обърна се тя към Лени. — Оня. дребничкият, с когото дойде ли?
— Същият — засмя се радостно Лени. — Той същият, дето ще ми даде да гледам зайците.
— Ако нищо повече не ти трябва, и аз мога да ти дам чифт зайци.
Крукс стана от леглото си и се изправи срещу нея.
— Достатъчно — рече студено той. — Вие нямате право да влизате в стаята на чернокож. Въобще нямате право да се мотаете тука. Излизайте, и то веднага. Ако ли не, ще кажа на господаря да ви забрани да идвате в обора.
Тя го изгледа презрително.
— Слушай, черна сврако, знаеш ли какво мога да- ти погодя, ако още веднъж си отвориш устата?
Крукс я погледна безпомощно, после седна на леглото и се вглъби в себе си.
— Знаеш ли какво мога да ти погодя? — пристъпи тя към него.
Притиснал се до стената, Крукс сякаш започна да се смалява.
— Да, госпожо.
— Тогава знай си мястото. Толкова лесно мога да накарам-да те обесят, че дори няма да е интересно..
Крукс се бе превърнал в нищо. Нямаше личност, нямаше свое „аз“ — нищо, което да буди добри или лоши чувства към него. С беззвучен глас той каза само:
— Да, госпожо.
Един миг тя стоя над него, като че чакаше да шавне,. за да може пак да го шибне. Но Крукс седеше съвършено неподвижен, с извърнат поглед. У него нямаше вече нищо, което да бъде обидено.
После тя се обърна към другите двама. Старият Канди я гледаше, изгубил ума и дума.
— Ако се случи нещо с Крукс, ще те обадим — каза тихо той. — Ще кажем, че си го заплашвала.
— Кажете, дявол ви взел! — викна тя, — Никой няма да ви чуе, знаете го много добре. Никой няма да ви чуе!
— Права си — съгласи се Канди, — Кой ли ще ни чуе!
— Що го няма Джордж тука — изцвили Лени. — Ех, що го няма?
Канди се приближи до него.
— Не се тревожи — каза той, — Счу ми се, че момчетата се прибраха. Джордж сигурно е вече в спалното. — После се обърна към жената на Кърли. — Върви си сега — рече й спокойно. — Идеш ли си веднага, няма да казваме на Кърли, че си била тука.
Тя го изгледа студено.
— Не съм сигурна какво ти се е счуло.
— Ти по-добре не рискувай — каза й той. — Щом не си сигурна, побързай да се прибереш. Тя се обърна към Лени:
— Радвам се, че си понапухал Кърли. Пада му се. Понякога ми се иска и аз да го напухам.
След това тя се измъкна през вратата и изчезна в тъмнината на обора. Като мина край животните, чу се дрънчене на синджири, пръхтене, тропот на копита.
Крукс бавно излизаше от защитния пашкул, в който се бе обвил.
— Истина ли е това, дето го каза — че момчетата са се върнали?
— Разбира се. Нали ги чух.
— Аз пък нищо не съм чул.
— Вратата на обора се хлопна — отбеляза Канди и подаде глава. — Ама и тая жена си я бива — стъпва като котка. Навикнала е, не й е за първи път.
Крукс нямаше желание да говори за жената на Кърли.
— Време е май да си вървите вече — каза той. — Не ми се ще да стоите повече. Все пак негърът трябва да има някакви права, макар и да не са му приятни.
— Не биваше да ти надума такива приказки, кучката му с кучка! — изруга Канди.
— Няма нищо — отвърна мрачно Крукс. — Като дойдохте при мен на гости, накарахте ме да забравя някои неща. А това, дето го рече тя, е вярно.
Конете в обора запръхтяха, звъннаха синджири и се чу глас:
— Лени! Ей, Лени! В обора ли си?
— Това е Джордж — възкликна Лени и му се обади: — Тук съм, Джордж. Тук съм.
След секунда Джордж се изправи на вратата с неодобрителен поглед:
— Какво търсите тука? Не бива да влизате в тая стая.
— Казах им — рече Крукс, — но те влязоха.
— Защо не ги изрита?
— Е, чак пък толкоз — отвърна Крукс. — Лени е добро момче.
Сега се обади Канди:
— Ей, Джордж, да знаеш колко съм пресмятал, пресмятал! Така съм нагласил всичко, че и от зайците пари ще изкараме.
— Нали ви казах никому да не разправяте за това! — намръщи се Джордж.
— Никому не сме казали. .. освен на Крукс — виновно наведе глава Канди.
— Добре, тръгвайте сега — каза Джордж. — Ей, боже, човек не може да мръдне някъде за минутка.
Канди и Лени станаха и тръгнаха към вратата. В този момент Крукс извика:
— Канди!
— Какво?
— Нали помниш, дето ти казах — да помагам в работата?
— Да — отговори Канди. — Помня.
— Забрави го тогава — рече Крукс. — Все едно, че не съм го казал. Аз само се пошегувах. Не искам да ходя на никаква ферма.
— Добре, щом тъй си решил. Лека нощ.
Тримата излязоха и като минаваха през обора, конете взеха да пръхтят, синджирите им задрънчаха.
Крукс седна на леглото си, загледа се за миг към вратата, а после взе шишето с лекарството. След това измъкна ризата си отзад, отля от течността в розовата си шепа, бръкна под ризата и заразтрива бавно гърба си.
ГЛАВА 5
В единия край на големия обор имаше огромен куп прясно сено, а над купа, на стената, висеше четиризъба вила. Купът се спущаше като планински склон към другия край на обора, където все още имаше свободно място. Покрай стените бяха яслите, В боксовете се виждаха главите на конете.
Беше неделя следобед. Конете зобаха, каквото им бе останало от сеното, потропваха копита, гризяха дъските на яслите и се дърпаха на синджирите. Следобедното слънце се процеждаше през пролуките на дървените стени и се стелеше на ярки ивици по сеното. Във въздуха бръмчеха мухи, носеше се тяхното лениво следобедно „бъз-з-з“,
Отвън долитаха звън на подкова и виковете на играещите мъже — кога насърчителни, кога подигравателни. Но атмосферата в обора беше спокойна, ленива, топла.
Единствен Лени бе тук, седнал на сеното до някаква амбалажна каса край една празна ясла в дъното на обора. Седеше си в сеното и гледаше малкото мъртво кутре пред себе си. Гледа го дълго време, после протегна огромната си ръка и взе да го гали, гали — от главата до опашката.
-Защо умря? — заговори му тихичко Лени. — Не си мъничко като мишка. Толкова силно ли те ударих? — Той повдигна главата на кутрето, погледна го в муцунката и продължи: — Ако Джордж разбере, че си умряло, сигур няма да ми даде да гледам зайците.
Лени поразрови сеното, сложи кутрето в дупката и го затрупа; но продължи да гледа към мястото, където го бе скрил.
— Това не е такава поразия, че да трябва да се крия в храсталака. Не, съвсем не. Ще кажа на Джордж,
