че съм дошъл тука и съм го намерил мъртво.
После изрови кученцето, разгледа го внимателно и пак започна да го гали от главата до опашката. И продължи тъжно:
— Но Джордж ще се досети. Той всякога се досеща. И ще каже: „Ти си го уморил. И не ме лъжи, пред мене тия не минават!“ А после ще рече: „Щом правиш тъй, няма да гледаш никакви зайци!“ — Изведнъж у него се надигна гняв. — Проклета гадина! — извика той. — Защо умря толкова лесно? Не си толкоз мъничко, като мишка. — Лени грабна кутрето, метна го далеч от себе си и му обърна гръб. След това седна, обгърна колене и зашепна: — Сега няма да гледам зайците. Той няма да ми даде. — Обзет от мъка, Лени започна да се люлее напред-назад.
Навън подковата звънна в желязното колче и се чу дружен вик. Лени стана, донесе обратно кутрето, сложи го на сеното и пак седна.
— Ти още не беше порасло. — загали го отново той. — Те ми казваха, колко пъти ми казваха това. Но знаех ли аз, че толкоз лесно ще умреш? — Лени прокара пръсти по ухото на кутрето. — Може пък Джордж да не се разсърди — рече си той. — Какво ще го е грижа него за едно нищо и никакво кутре?
В този миг откъм последния бокс се зададе жената на Кърли. Движеше се толкова тихо, че Лени не я забеляза. Носеше ярката си памучна рокля и червените пантофки. Гримирана, с обичайните си букли. Едва когато стигна съвсем близо до него, той вдигна глава и я видя. Ужасен, Лени нахвърля набързо сено върху кутрето. Сетне я загледа навъсено.
— Какво скри там, мойто момче? — попита тя. Лени продължаваше да я гледа.
— Джордж каза да стоя далеч от тебе.- нито да ти говоря, нито нищо. Тя се засмя.
— Джордж за всяко нещо ли ти заповядва?
Лени погледна към засипаното със сено кученце.
— Каза, че ако разговарям с тебе, няма да ми даде да гледам зайците.
— Той се страхува да не би Кърли да се разгневи- каза спокойно тя. — Но Кърли е с превързана ръка, пък ако много знае, ти можеш да му счупиш и другата. Не ми разправяй само, че машина е премазала ръката му.
Но Лени не се предаваше.
— Не, не, нито ще ти говоря, нито нищо. Тя коленичи до него в сеното.
— Виж какво,, всички мъже са се хванали да играят на подкова. Часът е едва четири. Никой няма да се откаже от играта. Защо да не си поговорим? Все няма с кого да си поговоря. Толкова съм самотна.
— Не бива да говоря с тебе — упорствуваше Лени.
— Ужасно самотна съм — продължи тя. — Ти можеш да разговаряш, с хората; но аз не мога да говоря с никого освен с Кърли. Види ли ме да приказвам с някого, побеснява. Ти какво би сторил, ако си на мое място?
— Не, не бива да ти говоря. Джордж се страхува да не направя някоя беля. Тя промени темата:
— Какво скри в сеното?
Горест завладя отново Лени.
— Моето кутре — отвърна тежко той. — Моето мъничко кутре. — И Лени разрови сеното.
— А! Та то е мъртво! — възкликна жената.
— Беше толкоз мъничко — рече Лени. — Бях се заиграл с него и... то понечи да ме ухапе... пък аз понечих да го ударя и. .. и... го ударих- А то взе, че умря.
— Не се тревожи — заутешава го тя. — То не беше чиста порода. Навсякъде ги има такива. Лесно ще си намериш друго.
— Не е там работата — отвърна Лени нещастен.- Джордж няма да ми даде да гледам зайците.
— Защо да не ти даде?
— Ами каза, че ако пак правя поразии, няма да ме остави да ги гледам.
Тя се приближи още повече до него и заговори меко:
— Няма защо да се боиш, че разговаряш с мен. Чуй как крещят мъжете навън. Заложили са по четири долара в играта. Никой няма да се откаже от нея,, докато не свърши.
— Ако Джордж ме види, че говоря с тебе, ще ме пребие — рече предпазливо Лени. — Така ми каза. По лицето й се изписа гняв. ,
— Аз не съм ли човек? — извика тя. — Нямам ли право да поговоря с хората? За каква ме мислят? Ти си добро момче. Не разбирам защо да не поговоря с теб. С това няма да ти навредя.
— Да, ама Джордж казва, че ще ни забъркаш в някоя каша.
— Глупости! — отвърна тя. — Кажи, правя ли ти нещо лошо сега? Никой тук не се интересува как живея аз. А да ти кажа право, не съм свикнала на такъв живот. От мене можеше да излезе нещо. И все още може — добави мрачно тя. После думите й рукнаха като поток, сякаш се страхуваше да не й отнемат събеседника. — Живеех в Салинас. Заселихме се там, още когато бях дете. Един ден имаше някакво представление и се запознах с един от артистите. Той ми каза, че могат да ме вземат при тях. Но старата не ме пусна. Рече,. че съм била малка — едва петнайсетгодишна. Пък артистът каза, че това няма значение. Ако бях отишла с групата, нямаше да водя живот като сегашния.
Лени галеше кутрето.
— Ние ще си купим малка ферма... и зайци — обясни той.
Тя бързо продължи да разправя историята си, за да не бъде прекъсната:
— После се запознах с един от киното. Отидохме да танцуваме с него в „Ривърсайд“. Обеща, че ще ме снима във филм. Каза, че съм била родена артистка. Щеше да ми пише от Холивуд как се урежда работата. — Тя се вгледа в Лени, за да разбере дали думите й му правят впечатление. — Но писмо не получих. Все си мисля, че старата го е прибрала. Е, можеш ли да живееш повече в къща, дето не ти дават да се проявиш и крадат писмата ти? Питах старата дали не го е задигнала, но тя каза, че не е. След това се омъжих за Кърли. Запознахме се в „Ривърсайд“... Слушаш ли ме? — попита строго тя. ,
— А? Разбира се.
— Добре, сега ще ти кажа нещо, дето никому не съм го казвала. Не обичам Кърли. Не е добър човек той. — И понеже вече му се беше доверила, пристъпи и седна до него. — Ако бях отишла в киното, щях да си имам хубави дрехи — все хубави като тия, дето ги носят артистките. Щях да си живея в големите хотели и само щяха да ме снимат. Щях да ходя по премиери, хем без пари, по радиото щях да говоря. И все с хубави дрехи. Нали ми каза човекът, че съм родена за артистка. — Тя погледна Лени и направи с ръка един малък жест на изящество, за да покаже, че я бива за сцена: пречупи ръка в китката, а от изтеглените назад пръсти грациозно се отдели кутрето й.
Лени въздъхна дълбоко. Отвън долетя пак звънът на подковата и дружен одобрителен възглас.
— Някой улучи колчето — рече жената на Кърли. Слънцето клонеше вече към залез, та хоризонталните ивици светлина се бяха изкачили по стената и сега падаха върху яслите и главите на конете.
— Ако изнеса оттука кутрето и го захвърля някъде, Джордж може и да не разбере — каза Лени. — И тогава преспокойно ще мога да си гледам зайците.
— За нищо друго ли не мислиш освен за тия зайци? — ядоса се жената на Кърли.
— Ще си имаме малка ферма — заобяснява търпеливо Лени. — С къщица и градина и ливада с люцерна — люцерна за зайците, и аз ще вземам един чувал,. ще го пълня догоре с люцерна и ще я нося на зайците.
— Какво толкова си пощръклял по тия зайци? — попита тя.
Лени трябваше да премисли внимателно, преди да стигне до някакво заключение. Той предпазливо се доближи съвсем до нея и каза:
— Обичам да си галя меки неща. Веднъж на един панаир видях зайци от ония, с дългата козина. Виж,-те бяха много мекички. Понякога си галя и мишки, но само ако няма нещо по-добро.
Жената на Кърли се отдръпна малко от него.
— Ти май си луд — рече тя.
— Не, не съм — поясни искрено Лени. — Джордж казва, че не съм. Само обичам да си галя нещо мекичко. с пръстите, нещо мекичко.
Жената се поуспокои.
— Та кой не обича това? — възкликна тя. — Всеки обича. Аз например обичам да пипам коприна и кадифе. Ти обичаш ли да пипаш кадифе?
