— Не е стенографка! — Бях станал на крака. — Тя е секретарка!
Намерих страницата в „Поуст“.
— Дяволски важна особа! Съгласен съм, че тук коленете й изглеждат малко дълги, но това е лоша снимка. Направена е от погрешен ъгъл. Имаше една по-добра във вчерашния „Таймс“, и едно заглавие…
— Видях и го прочетох.
— Тогава би трябвало да се досетите как се чувствам — седнах на стола си и продължих: — Мъжете са смешни — казах философски. — Това момиче с нейното лице, фигура и крака… Работи за У. Г. Дийл, който изглежда като жаба, въпреки че е Президент на Атлантическото Градинарско Дружество — днес се навърташе там. Кой се интересуваше или знаеше досега за нея? Кой й обръщаше внимание? Но ако я поставиш на обществено място, събуеш обувките и чорапите й, потопиш пръстите на краката й в изкуственото поточе на третия етаж на Гранд Сентръл Палас, какво ще се получи? Били Роуз ще отиде да я види! Фотографите ще се надпреварват да я снимат, а Луис Хюит ще я заведе на вечеря…
— Хюит? — Улф отвори очи и ме погледна. — Луис Хюит?
Знаех, че произнасянето на това име ще обърне бирата в стомаха му. Луис Хюит беше милионер, в чието имение в Лонг Айланд растяха черни орхидеи. Това пораждаше в Улф агония от завист.
— И така — заговорих аз, — Лу носеше двестадоларова шапка и ръкавици от кожа на газела. Беше с бастун, пред който вашият от палмово дърво изглежда като стара въдица. Видях я да излиза с него преди около час — точно преди да си тръгна. На лявото й рамо, забодена с карфица, имаше черна орхидея! Трябва лично да я е откъснал за нея. Така тя става първата дама, която носи черна орхидея.
Изкикотих се и продължих:
— Но Лу трябва да се осъзнае, защото тя беше на пикник с един мъж. Казва се Хари Гулд и е един от градинарите на Дийл. Един сивокос старик, който се нуждаеше от бръснене, така се беше втренчил в нея, сякаш си казваше молитвата. Видях го днес два пъти. А един млад мъж със здраво тяло и добре поддържана брада се преструваше, че не я забелязва. Името му е Фред Ъпдъграф. „Разсадници Ъпдъграф“ — Пенсилвания. И те присъстват на Изложението. Но главното действащо лице там бях аз. Вашият приятел Лу ще трябва да се пребори с мен. Днес тя ми се усмихна и аз се зачервих от глава до пети. Моите намерения са честни, но не и неопределени. Погледнете тази нейна снимка и хвърлете поглед върху това. Изпънах крак върху бюрото и дръпнах крачола на панталона си до коляното:
— Мислено си представете, че това е женски крак и че му събувате обувката и жартиера. Какъв ще бъде резултатът?
— Пфу! — каза Улф. — Не цапай бюрото! Утре ще се върнеш там и ще гледаш за увяхване по листата. Ще чакам да се прибереш в шест часа.
Но това не стана. По обед на следващия ден неговата завист и любопитство достигнаха кулминацията си. Улф остави чашата си с кафе на масата и стана. Имаше вид на човек, готов да брани каузата си докрай:
— Моля те, приготви колата! Ще отида там и ще свърша всичко сам.
Глава втора
И така, четвъртък беше четвъртият ми ден, прекаран сред врявата на Изложението на цветята. Беше най-натовареният ден от седмицата. Разкарах Ниро Улф до четвъртия етаж и обратно, където орхидеите бяха толкова нагъсто, че ако се наложеше трябваше да си проправяш път през тях като през минно поле. Спирахме няколко пъти, за да поздравяваме познати. Отидохме на третия етаж, за да разгледаме изложението на „Ръкър и Дийл“. Имаше плътна линия от зрители пред предпазните въжета. Хари и Ан си тананикаха някаква песен. Когато включиха електричеството, очите на Ан не потрепнаха.
— Загледайте се в зъбите й, когато се усмихне — казах аз на Улф. — Погледнете косата й — като меласа върху въглен. — Беше по-самоуверена от първите дни. — Погледнете краищата на божурените храсти — пожълтели са от страдание, че ще бъдат с нея само още един ден.
— Това не е божур, а лаврово дърво. И на всичко отгоре е болно.
— Ако искате, го наречете болно, но всъщност то страда…
Улф се обърна рязко и тръгна към четвъртия етаж. Аз изблъсках три жени, за да го настигна. Там имаше голямо разнообразие от орхидеи. Улф пренебрегна всички, освен един екземпляр — B. thorntoni1, най-красивият, който съм виждал някога. На етикета в ъгъла беше написано: „Неназован хибрид от мистър Луис Хюит. От вида съществуват само три екземпляра.“ Улф притежаваше двадесет хиляди вида орхидеи и въпреки че бях ходил на всякакви изложения, тези тук бяха нещо съвсем различно. Стоях и гледах лицето на Улф. Той си мърмореше нещо. Изведнъж стана и навря едрата си глава на пет инча от стъклената витрина. Емоциите му не изразяваха нищо, но от потрепването на един мускул на лицето му разбрах, че кипи вътрешно. В продължение на четвърт час той не помръдна нито веднъж, дори когато хора се блъскаха в него, за да видят орхидеите. Не помръдна, въпреки че не понасяше някой да го докосва! Изведнъж се отдръпна и ми каза:
— Много е горещо тук — свали палтото си и ми го подаде.
— А, мистър Улф! — чу се глас. — Това наистина е комплимент! Какво мислите за тях?
Беше Луис Хюит. Носеше друга шапка, палто и ръкавици, но бастунът му беше същия — златистожълт с кафеникави шарки. Една добра преценка показваше — 830 долара. Беше достатъчно висок, за да изгледа Улф отгоре с демократична усмивка под аристократичния си нос.
— Интересни са — каза Улф.
„Интересни! Ха-ха!“ — Помислих си аз.
— Не са ли прекрасни? — усмихна се Хюит. — Ако имах време, щях да ви извадя една, за да я огледате, но съм тръгнал да видя някои рози. Вече закъснявам. Ще бъдете ли тук след малко? Здрасти, Уейд! Идвам!
Уейд беше дребният мъж, който се приближи, докато говорехме. С Улф си размениха поздрави. Аз го огледах с интерес и установих, че това е самия У. Г. Дийл, работодателя на бъдещата ми жена. По много причини той беше точна противоположност на Луис Хюит.
Гледаше наобратно Улф — отдолу нагоре. Носеше стар кафяв костюм, който се нуждаеше от гладене. Имаше студени сиви очи, създаващи впечатление, че не знаят как да се стоплят.
— Вероятно не ме помните — каза той на Улф. — Бях веднъж във вашия дом заедно с Реймънд Плен…
— Разбира се, че си спомням, мистър Дийл.
— Току-що видях Плен и той ми каза, че сте тук. Търсих ви по телефона този следобед. Мисля си дали не бихте направили нещо за мен?
— Зависи.
— Ще ви обясня. Нека се махнем от тази шумотевица. — тръгнаха и аз ги последвах. — Знаете ли нещо за Kurume Yellows?
— Чувал съм за тях — Улф се опитваше да бъде учтив. — Чел съм за тях в специализираните списания. Болест, фатална за широколистните вечнозелени дървета, която са мислели за плесен. За първи път тези орхидеи са открити преди две години и са внесени от Япония от Луис Хюит. Вие сте се сдобили с тях по- късно, както вярвам и Уотсън от Масачузетс. Тогава Ъпдъграф загуби цялата си плантация от много акри.
— Явно знаете за тях.
— Спомням си каквото съм чел.
— Разгледахте ли изложбата ми на долния етаж?
— Хвърлих едно око, докато минавах — Улф направи гримаса. — Сбирщина! Видях тези хибриди. Хубави Cupripedium pubescens притежавате. Много хубави.
— Видяхте ли лавровото дърво? — попита Дийл.
— Да. Изглежда ми болно.
— То е болно. Умира. На долната страна на листата има типично кафяво петно. Някой мошеник умишлено е инфектирал това растение. Бих дал мило и драго, за да разбера кой е той. Надявам се да узная!
