— Добре. Не бих имал нищо против след седмица, но сега съм зает.
Продължих да вървя. На горния етаж намерих Улф. У. Г. Дийл беше още с него. Очевидно разговорът за това кой е опропастил изложбата на Дийл не ги беше занимавал досега. Разговаряха за наторяване, стерилни колби, присаждане на орхидеи… Седнах на пейката до тях. Улф отиде отново да огледа черните орхидеи. След няколко минути пристигна Луис Хюит с палтото си в ръка. Огледа се наоколо сякаш търсеше нещо и попита Улф:
— Случайно да съм си забравил бастуна тук?
— Не съм го виждал. А ти, Арчи?
— Не, сър.
— По дяволите! — каза Хюит. — Не бих искал да загубя точно този. И така, искате ли да разгледате някоя от орхидеите?
— Страшно много.
— Предполагам, че искате — подсмихна се Хюит. — Плен ми предложи десет хиляди долара за едно храстче. В брой, и то още утре. — Извади ключ от джоба си и се приближи до орхидеите. — Съжалявам, че съм принуден да ги охранявам като скъперник, но не мога да си позволя да изчезне нещо.
— Не съм комерсиален колекционер — каза Улф. — Аз съм аматьор като вас.
— Знам — съгласи се Хюит и извади едно от гърнетата. — Но, скъпи приятелю, не мога да си представя да се разделя и с листенце от тях, а да не говорим за цяла орхидея.
Сцената изглеждаше болезнена. Улф така му се подмазваше, че аз обърнах глава, за да прикрия чувствата си. Той го ласкаеше, съгласяваше се с него, усмихваше му се и аз започнах да очаквам всяка минута да предложи да му излиже подметките. Когато Хюит започна отново и отново да беседва за цветния прашец, Улф му се усмихна лъчезарно, сякаш беше възхитен. И накрая, когато Хюит предложи да му подари две разцъфнали азеали, той му благодари, въпреки че имаше двадесет вида по-добри от тях. В четири без петнадесет започнах да се чувствам неспокоен. Не само защото исках да цапардосам Улф затова, че се държеше като лигня, а и защото исках да го заведа при скаличките с поточето. Трябваше да му докажа, че е сгрешил, когато ми каза, че моята възлюбена е твърде дълга от коленете надолу. Исках да види и кулминацията на представлението, когато Ан щеше да потопи крака във водата, да намокри Хари и да го извади от дрямката. В този момент винаги настъпваше голям смях.
Успокоих се, когато Улф и Хюит приключиха разговора си. Предполагах, че Улф ще ми даде да нося двете азеали, но той ги задържа при себе си, по една във всяка ръка, за да покаже на Хюит колко скъпоценни са му те. Голям подлизурко! Но най-лошото още не беше дошло. Тръгнахме по задните стълби и за мое учудване, на етажа под нас, видях нещо, което разпознах. Спрях и казах на Хюит:
— Това там е бастунът ви. Хюит го погледна и каза:
— Как, по дяволите, се е озовал там?
Улф ми каза да отида да го донеса!? Не исках да правя сцени пред Хюит, затова отидох и го взех.
Около дръжката му имаше намотана зелена връв. Махнах я и подадох бастуна на Хюит, контролирайки желанието си да го ръгна в ребрата. Той ми благодари, след което продължихме.
— Странно — започна Хюит, — със сигурност не съм го оставял там.
Вратата пред нас се отвори и един мъж излезе от нея. На вратата имаше надпис: „Разсадници Ъпдъграф“. Мъжът беше самия Ъпдъграф. Стреснат от това, че щеше да се сблъска с нас, той изчака, докато отминем. Малко след това, минавайки покрай други две врати, аз се отклоних към тази, на която нямаше табела, завъртях бравата и я отворих.
— Къде отиваш? — попита Улф.
— При водната нимфа. Епизодът с поточето. Мислех, че трябва да…
— Глупости! В тази лудница…
— Наистина си струва да се види — намеси се Хюит. — Възхитително е. И аз ще дойда.
Той се насочи към вратата, която бях отворил, а Улф го последва като редник след полковник.
На полянката, пред предпазните въжета, публиката се беше подредила плътно в пет-шест редици. Ние бяхме достатъчно високи, за да можем да виждаме. Ан пляскаше с крака в поточето. Коленете й бяха красиви. Гордеех се с нея. Хари се беше опънал на тревата и бе закрил лицето си с вестник. Публиката ги обсъждаше възбудено. Ан пръскаше с вода цветята. Блестящи капки се стичаха по листата им.
— Очарователно! — каза Хюит.
— Възхитително! — добави Улф. — Арчи, ще бъдеш ли така добър да подържиш азеалите? Бъди внимателен!
Направих се, че не го чувам и се приближих вдясно. Исках да огледам по-добре десния крак на Хари. Беше застанал в неестествена поза за човек, който спи. Повдигнах се на пръсти, за да огледам над главите на хората и реших, че или обувките го убиват или се прави на йога. Погледнах Ан, точно когато поглеждаше часовника си. Тя извади краката си от водата, погледна Хари закачливо и го опръска с вода.
Хари не реагира и не каза своята реплика. По сценарий той трябваше да трепне и да се направи на учуден. Но не се помръдна. Ан се втренчи в него. Някой каза:
— Напръскайте го пак!
Имах странното чувство, че това не беше смешно като имаме предвид в каква поза бяха краката му. Приближих се напред и прекрачих въжето. Един пазач препречи пътя ми. Аз го избегнах и почти бях стигнал до Хари, когато той сграбчи ръката ми:
— Хей, вие…
— Млъкнете!
Дръпнах за секунда вестника от Хари, колкото да зърна лицето му, и го върнах обратно. Замириса ми на нещо смътно познато.
— Какво е това? Какво става? — чу се глас зад мен.
Това беше първият път, когато чух гласа на Ан. Не се обърнах да й отговоря, защото бях видял мъха по скалите, точно зад главата на Хари. Храстите ми пречеха да видя горната част на главата му, затова протегнах ръка. Пръстът ми напипа нещо топло и меко като ябълков пай. Отдръпнах ръка и започнах да изтривам пръстите си в тревата. Когато погледнах, видях че това са босите крака на Ан. По тях бях размазал кръв.
Глава трета
Станах и казах на Ан: — Обуйте си обувките и чорапите.
— Какво…
— Правете каквото ви казвам!
Пазачът беше онемял. Устата му беше отворена и изглеждаше глупаво. Казах му:
— Извикайте полиция!
Погледнах за Хюит, но видях Фред Ъпдъграф, застанал зад въжетата, обърнат към нас. Беше се втренчил в Ан. Когато казах и на него да извика полиция, той се обърна безмълвно и тръгна. В този момент гласът на Улф се извиси над врявата:
— Какво, по дяволите, правиш там?
Не му обърнах внимание и извиках към тълпата:
— Дами и господа, това е всичко за днес. Мистър Гулд е получил пристъп. Ако сте разумни, ще отидете да разглеждате цветята. Ако ви гложди любопитството, останете, но зад предпазните въжета.
Вляво светна електрическа крушка. Отдясно един мъж с камера се промъкна под въжето. Пазачът реагира незабавно. Бях доволен да видя, че Ан запази самообладание. Сигурно беше видяла това, което бях размазал по краката й. Седеше на тревата и се обуваше сръчно.
— Арчи!
Гласът на Улф доби заплашителен тон. Знаех защо е нервен. Искаше да го изведа оттук и да го закарам вкъщи. Когато извика името ми отново, му обърнах гръб, за да посрещна полицая. Един едър дюстабанлия без врат си проправяше път през тълпата. Прекрачи въжето и тръгна към нас. Препречих му пътя към Хари.
— Какво е станало с него? — грубо попита той. Отдръпнах се настрани и му направих път. Той се спря, вдигна за секунда вестника от лицето му и го постави обратно.
