Той кимна и двамата започнаха да обсъждат различни елементи от случая.
— Какво ни говори това? — попита Хари. — Че тия любезни терористи са й закачили халата в дрешника, след като са я снимали?
— Или може би, че госпожа Кент е била връзвана два пъти и халатът междувременно е бил преместен?
— И разгледай пак снимката. Часовникът на нощното шкафче е изключен.
— Защо?
— Не знам. Вероятно не са искали да се види колко е часът. Първата снимка може изобщо да не е направена вчера. Може да е от суха тренировка преди два дни или даже преди две седмици.
Рейчъл кимна и Бош разбра, че я е спечелил. Вече му вярваше.
— Била е завързана веднъж за снимката и после пак, за да бъде освободена — обобщи тя.
— Точно така. И това й е позволило да участва в изпълнението на плана на площадката. Не е убила мъжа си, но е била там, чакала е в другата кола. След като са застреляли Стенли, изхвърлили са цезия и са оставили автомобила пред дома на Самир, двамата със съучастника й са се върнали тук и той я е завързал повторно.
— И не е била припаднала. Преструвала се е, било е част от плана. А подмокреното легло е хубавичко допълнение, за да ни накарат да им повярваме.
— Смрадта на урина пък ни попречи да надушим гроздовия сок.
— Какво искаш да кажеш?
— Лилавите охлузвания по китките и глезените й. Вече ни е ясно, че тя не е била вързана часове наред. Но въпреки това имаше охлузвания. В хладилника има отворена бутилка гроздов сок, а в кофата за боклук — книжни кърпи с лилави следи. Използвала е гроздов сок, за да си направи „охлузванията“.
— Господи, не мога да повярвам!
— Какво?
— Когато бях в стаята с нея в Тактическото. Стори ми се, че усещам мирис на грозде. Помислих, че някой е бил там преди нас и е пил гроздов сок. Усетих го!
— Виждаш ли!
Вече нямаше съмнение. Вярваше му. После обаче по лицето й като летен облак плъзна сянка.
— Ами мотивът? Тук става дума за федерален агент. За да продължим, трябва да разполагаме с всичко, даже с мотива. Не бива да оставяме нищо на случайността.
Бош беше готов за този въпрос.
— Ти сама видя мотива. Алиша Кент е хубавица. Джак Бренър я е желаел и Стенли Кент е стоял на пътя му.
Уолинг се облещи смаяно. Хари продължи да я убеждава.
— Това е мотивът, Рейчъл. Ти…
— Но той…
— Остави ме да довърша. Случило се е следното. Двамата с партньора ти идвате тук миналата година, за да предупредите семейство Кент за опасностите, които крие професията му. Между Алиша и Джак прескачат флуиди. Той проявява интерес, тя също. Срещат се тайно на кафе, на по чашка или нещо подобно. Едното води до другото. Въртят любов, връзката се проточва и идва моментът да помислят какво ще правят. Тя не може да напусне мъжа си. Нито да се отърве от него, защото е застрахован и притежава половин фирма. Това е достатъчно силен мотив, Рейчъл, и е същината на случая. А не цезият, тероризмът или каквото и да е друго. Ето го простото уравнение: секс плюс пари е равно на убийство. И точка.
Тя се намръщи и поклати глава.
— Не знаеш какво приказваш. Джак Бренър е женен и има три деца. Той е стабилен, скучен и не го интересуват такива неща. Не е…
— Тия неща интересуват всеки мъж. Независимо дали е женен и колко деца има.
— Няма ли да ме изслушаш и да ме оставиш да довърша? — тихо попита Уолинг. — Бъркаш за Бренър. До вчера той изобщо не познаваше Алиша Кент. Когато миналата година идвах тук, Джак още не ми беше партньор.
Това съобщение порази Бош. Смяташе, че Бренър й е партньор отдавна. Беше си изградил представа за него и развиваше теорията си на тази основа.
— В началото на тая година размениха всички партньори в Тактическо разузнаване. Това е обичайна практика, развива уменията за работа в екип. С Джак сме заедно от януари.
— И кой ти беше партньор миналата година, Рейчъл?
Тя го погледна и дълго мълча, преди да отговори.
— Клиф Максуел.
19.
Хари Бош за малко не избухна в смях, ала беше прекалено смаян, за да направи нещо друго, освен да поклати глава. Рейчъл Уолинг му казваше, че Клиф Максуел е съучастникът на Алиша Кент в убийството.
— Направо не мога да повярвам! Значи преди по-малко от пет часа бях оковал убиеца ей тук на пода!
Рейчъл изглеждаше покрусена от откритието, че убийството на Стенли Кент е вътрешна работа, а кражбата на цезия не е нищо повече от отлично изпълнена маневра за отвличане на вниманието.
— Сещаш ли се вече за останалото? — попита Бош. — Загряваш ли как е щял да го извърти? Мъжът й е мъртъв и той започва да я навестява от съчувствие, а и защото участва в разследването. Излизат заедно, влюбват се и това не учудва никого. Всички все още издирват Моби и Ел Файед.
— А ако някога заловим тия двамата? — продължи агентката. — Може да си отричат, че са замесени в тая история, докато Осама Бен Ладен не умре в пещерата си от старост, ама кой ще им повярва, на кой му пука? Няма нищо по-находчиво от това да обвиниш терористи в престъпление, което не са извършили. Просто не са в състояние да се защитят.
Хари кимна.
— Идеалното престъпление. Единствената причина за провала му е Дигоберто Гонзалвес, защото е разровил оная боклукчийска кофа. Иначе още щяхме да преследваме Моби и Ел Файед и да си мислим, че са се укривали в дома на Самир.
— Какво ще правим сега, Бош?
Той сви рамене, но все пак отговори.
— Предлагам да им заложим класическия капан. Вкарваме ги в отделни стаи, удряме звънеца и казваме, че първият, който проговори, печели сделката. Залагам на Алиша. Тя ще се огъне и ще го издаде, сигурно ще му прехвърли цялата вина, ще заяви, че е действала под негово влияние и контрол.
— Нещо ми подсказва, че си прав. Работила съм с…
Мобифонът й започна да звъни. Тя го извади от джоба си и погледна дисплея.
— Джак е.
— Разбери къде е Максуел.
Уолинг се обади и първо отговори на няколко въпроса за състоянието на Бош — каза на Бренър, че детективът бил добре, но изгубил гласа си, защото го боляло гърлото. Хари отиде да си вземе нова бутилка вода, ала продължи да слуша от кухнята. Рейчъл уж случайно насочи разговора към Максуел.
— Ей, къде е Клиф, между другото? Исках да поговоря с него за онова сдърпване с Бош в коридора. Не ми хареса как…
Млъкна и се заслуша. Хари видя по очите й, че агентката застава нащрек. Имаше нещо.
— Кога беше това?
Партньорът й отговори и Уолинг се изправи.
— Виж, Джак, трябва да затварям. Мисля, че приключват с Бош. Ще ти се обадя веднага щом си тръгна от болницата.
После затвори и погледна Хари.
— Трудно ми е да го лъжа. Той няма да го забрави.
