— Какво ти каза?
— Че наоколо имало адски много агенти, изсипали се почти всички от Бюрото, и чакали отряда за радиационна защита да си свърши работата. Затова Максуел проявил желание да отиде и вземе свидетеля от „Марк Твен“. Още не са се заели с това, защото аз отклоних първата група, която пътуваше към него.
— Сам ли е отишъл?
— Така каза Джак.
— Кога?
— Преди половин час.
— Той ще го убие!
Бош се втурна към изхода.
20.
Този път шофираше той. По пътя за Холивуд каза на Уолинг, че Джеси Митфорд няма телефон в стаята.
В „Марк Твен“ не предлагаха такива луксове. Затова се обади на дежурния в холивудския участък и го помоли да прати в хотела патрулка, за да нагледат свидетеля. После се обади в централата, откъдето го свързаха с рецепцията на хотела.
— Алвин, тук е детектив Бош. От тая сутрин.
— А, да. Какво има, детектив?
— Някой питал ли е за Стивън Кинг?
— Ммм, не.
— През последните двайсетина минути пускал ли си някой, който да ти прилича на ченге или не е гост на хотела?
— Не, детектив. Какво става?
— Виж, искам да се качиш горе и да кажеш на Стивън Кинг да изчезва и да ме потърси по мобифона.
— Няма кой да оставя на рецепцията, детектив.
— Спешно е, Алвин. Човекът трябва моментално да се чупи. Ще ти отнеме по-малко от пет минути. Хайде, запиши си. Номерът ми е триста двайсет и три, двеста четирийсет и четири, пет-шест-три-ед-но. Записа ли?
— Да.
— Добре, давай. И ако някой друг освен мен дойде да го търси, кажи, че е напуснал, че си е взел капарото и е заминал. Хайде, върви, Алвин. Много ти благодаря.
Бош затвори и погледна Рейчъл. Изражението му показваше, че няма доверие на рецепциониста.
— Тоя тип прилича на мошеник.
Увеличи скоростта и се съсредоточи върху пътя. Тъкмо бяха излезли от Баръм и пътуваха на юг по Кауенга. Изчисли, че ако трафикът в Холивуд позволява, ще стигнат до „Марк Твен“ за пет минути. Това заключение го накара да поклати глава. Максуел имаше половин час преднина и вече трябваше да е в хотела. Зачуди се дали не се е промъкнал през задния вход и не се е добрал до Митфорд.
— Максуел може вече да е влязъл през задния вход — каза на Уолинг. — Ще мина по локалното.
— Знаеш ли, може пък да не му направи нищо — замислено каза агентката. — Може да го вземе и да поговори с него, да прецени дали е видял достатъчно на площадката, за да представлява опасност.
Хари отново поклати глава.
— Изключено. Максуел със сигурност знае, че с откриването на цезия планът му отива на кино. И че трябва да вземе мерки срещу всички възможни опасности. Първо свидетеля, после Алиша Кент.
— Алиша Кент ли? Смяташ ли, че ще се опита да й направи нещо? Та нали всичко това е заради нея!
— Това вече не е важно. Сега взима връх инстинктът за самосъхранение и тя представлява опасност. Първо прекрачва границата, за да е с нея. После пак, за да си спаси…
Бош млъкна — сърцето му се разтуптя от едно внезапно хрумване. Той изруга и щом излязоха от прохода Кауенга, настъпи газта. Прекоси трите ленти на Хайланд Авеню пред Холивудския амфитеатър и рязко направи обратен завой срещу прииждащите автомобили. Колата диво заподнася, докато се насочваше към южния изход за Холивудската магистрала. Рейчъл се вкопчи в таблото и в дръжката на вратата.
— Какво правиш, Хари?
Бош включи сирената и сините светлини, които запремигваха на предната решетка и задния прозорец.
— Казал е, че отива при Митфорд, за да отвлече вниманието! Кой представлява по-голяма опасност за Максуел? Я помисли!
— Алиша ли?
— Естествено. И сега е най-големият му шанс да я измъкне от Тактическото. Всички са на оная уличка при цезия.
Автомобилните потоци по магистралата се движеха доста бързо, а и сирената разчистваше пътя още повече. Хари предполагаше, че Максуел може вече да е стигнал в центъра — всичко зависеше от трафика.
Уолинг отвори телефона си и набра някакъв номер. Опита друг, после трети, но никой не отговаряше.
— Не мога да се свържа с никой — извика тя.
— Къде е Тактическото?
Агентката не се поколеба.
— На Бродуей. Знаеш ли къде е Кинотеатърът за един милион долара? В същата сграда. Входът е откъм Трета.
Бош изключи сирената и също отвори мобифона си. Обади се на партньора си и Ферас вдигна веднага.
— Къде си, Игнасио?
— Тъкмо се връщам в службата. Криминалистите обработиха колата за…
— Чуй ме. Зарежи всичко и ме чакай на входа на Кинотеатъра за един милион долара откъм Трета улица. Знаеш ли го?
— Какво става?
— Знаеш ли къде е Кинотеатърът за един милион долара?
— Знам, разбира се.
— Чакай ме пред входа откъм Трета улица. Ще ти обясня на място.
Затвори и пак пусна сирената.
21.
Следващите десет минути сякаш бяха десет часа. Бош лъкатушеше между автомобилите и накрая стигна до изхода за Бродуей. Докато завиваше, изключи сирената и се спусна по склона. Бяха на три преки от целта.
Кинотеатърът за един милион долара беше построен по време, когато филмите се прожектираха във великолепни палати от двете страни на Бродуей. Само че бяха минали десетилетия, откакто там не показваха първокласно кино. Разкошната му фасада беше покрита със светлинна реклама, която известно време обявяваше религиозни кампании вместо нови филми. Сега кинотеатърът не се използваше в очакване на ремонт и продажба, а величествената някога дванайсететажна сграда над него беше заета от офиси на средно големи фирми и частни апартаменти.
— Подходящо място за секретен офис на секретно звено — подхвърли Хари. — Никой не би се сетил.
Уолинг не отговори. Пак се опитваше да се свърже с някого. После ядосано затвори мобифона си.
