като спряха да си купят пита с яйчен крем.
— Загрижен е меко казано, мис Хънтингтън. Тези дяволски бричове ви стоят като излети — промърмори Лукас, гледайки нежната извивка на бедрата й.
— За мен ще бъде удоволствие да ви препоръчам шивача си. Впрочем, може би ще бъде най-добре, ако пуснете ръката ми. Някакъв човек от другата страна на улицата ни гледа.
— Дяволите да го вземат! — Лукас се отдръпна от нея като опарен. Веднага почувства как се изчервява, като осъзна, че непознатият е видял как той държи подръка другия господин така, както един мъж би държал ръката на една жена. — Този ваш глупав начин на обличане ще ни докара само неприятности.
— Никой няма да си спомни за това повече, докато не ви видят, че се държите с мен като с жена — Виктория въодушевено захапа едно парче от питата.
— Въпросът не е в това, как аз се държа с вас, а как вие изглеждате в тези бричове.
Виктория докосна с пръсти яката си.
— Мисля, че сакото прикрива много добре фигурата ми.
— Имам една новина за вас. Изобщо не я прикрива.
— Вие сте решили да усложнявате нещата тази вечер, нали, милорд? Позволете да ви припомня, че вие бяхте този, който настояваше да се включи в това рисковано начинание. Аз съм просто една невинна жертва на вашата изнудваческа интрига.
— Невинна жертва, мис Хънтингтън? — Лукас направи мрачна гримаса. — И да сте, вие никога не бихте могли да бъдете нечия невинна жертва.
Виктория го измери с поглед, замисляйки се върху думите му за момент.
— Вероятно би трябвало да се обидя от това, но съм в прекалено добро настроение. О, вижте, акробатите започват представлението си. Нека да идем да ги погледаме.
Лукас се озърна наоколо.
— Не виждам никъде Линдууд и сестра му.
— На Берти му се пиеше още бира. Те ще се върнат всеки момент. Престанете да се притеснявате, сър.
— Опитвам се да проявявам някаква степен на благоразумие. Никой досега не прави и опит за това.
— Така е, защото все още има много малко развлечение в това да проявяваш благоразумие. Хайде да побързаме, иначе няма да видим акробатите.
Малко след това, когато Лукас бе започнал да се отпуска и дори да се самоубеждава, че могат да изкарат цял час на карнавала и да останат невредими, нещастието дойде без предупреждение.
Може би проявата на особено разточителство при демонстрацията на фойерверки бе причината за малкия огън. Или може би това беше свадата, възникнала между две проститутки, настояващи за възнаграждение за услугите си от един войник. Или това бе просто естествената склонност на всяка голяма група от хора в Лондон да се превръща в тълпа при най-незначителния повод.
Каквато и да бе причината, превръщането на навалицата от весели зяпачи в необуздана и неконтролируема човешка маса, решена да създава неприятности, стана за по-малко от секунда.
Избухнаха фойерверки, хората започнаха да крещят, проклятия изпълниха въздуха. Конете се изправяха на задните си крака и се хвърляха напред. Банда момчета се възползваха от удобния случай да откраднат една табла с банички, като накараха продавача да тича след тях и да отправя люти закани в нощта. Виковете и ослепителните блясъци от фойерверки и ракети се увеличиха. Пламъците пропълзяха до най- близката палатка и тя се запали, след което настана пълен хаос — опасен, смразяващ кръвта хаос. Блъсканица, в която хората можеха да бъдат газени, тъпкани, нападани и ограбвани. Някои можеха да бъдат дори убити.
Лукас инстинктивно усети смяната на настроението на тълпата и реагира незабавно. За втори път тази вечер той стисна като в менгеме изящната китка на Виктория.
— Този път — заповяда той, извисявайки гласа си над врявата — ще ме следваш!
— Какво ще стане с Анабела и Берти? — изкрещя Виктория.
— Те ще се оправят сами, така както ние се оправяме.
Виктория не се опита да спори, за което Лукас й бе дълбоко благодарен. Несъмнено тя бе способна да прояви малко здрав разум, когато се наложеше.
Придържайки я към себе си, стискайки я здраво за китката, Лукас си проправяше път през навалицата към неопределената сигурност на уличките и алеите, които ограждаха парка. Още от самото начало си знаеше, че тази жена не носи нищо друго освен неприятности.
ГЛАВА 3
Опасността, която се носеше из въздуха, зашемети Виктория. В този момент единствената й надежда за сигурност в целия свят беше в желязната хватка около китката й. Тя следваше Лукас сляпо, като несъзнателно се осланяше на неговата сила и ожесточението, с което си служеше с бастуна, за да проправя път през тълпата.
Виктория усети как една ръка я хваща за сакото и осъзна, че някой се опитва да й измъкне портфейла, а друга ръка се опитва да сграбчи инкрустираното бастунче, което носеше. Без да се замисли, тя се нахвърли върху ръцете, които я бяха сграбчили, като ги шибна с дървената част на бастунчето си.
Викът на единия от нападателите й накара Лукас бързо да се обърне. Той хвърли един поглед й видя, че евентуалните крадци не са сполучили с набелязаната жертва.
— Браво!
Отново прехвърли вниманието си към пробиването на път през тълпата. Виктория осъзна, че вместо да се движи срещу навалицата, той използва силата на човешкия поток така, като че ли управлява лодка срещу течението. Насочи се към покрайнините на тълпата, като продължаваше устойчиво да маневрира, а крачките му, независимо от накуцването, бяха координирани и стабилни. Той не се втурна необуздано и по този начин не изложи на опасност тяхното равновесие. Беше очевидно, че дълго време се е учил да компенсира неустойчивостта на левия си крак.
Самообладанието, което Лукас прояви сред цялата бъркотия, накара Виктория да осъзнае, че той беше един от онези необикновени мъже, които не се стъписват пред опасността. Тя се почувства сигурна с него, въпреки че се намираше сред бушуваща, подобно на стихийно море, тълпа.
Когато достигнаха края на ревящото, залитащо и бутащо се стълпотворение, Лукас направи един добре пресметнат ход, за да избягат. Той твърде дълго бе търсил своя шанс. За броени секунди придърпа Виктория в един тъмен тунел между две сгради. Тя се препъваше зад него по относително безопасната алея. Ботушите й се подхлъзваха по лепкавата тиня, а дъхът й секна от гнусното зловоние, което затворените тесни каменни стени излъчваха. Помисли си, че опасността вече е преминала, когато чу груби пиянски крясъци, идващи от началото на алеята.
— Тук, друже. Донеси онзи фенер. Видях ги да влизат тука. Чу ли к’во ти казвам? Двама бяха. Богати бяха, тъй да знайш.
— По дяволите — глухо изруга Лукас. — Скрий се зад мен и не мърдай, Виктория! — без да я изчака да се подчини, той я издърпа зад себе си с такава сила, че тя се удари в тухлената стена на алеята.
Виктория успя да запази равновесие и разтревожено погледна към входа точно когато се появи светлината от фенера. Там се очертаха силуетите на двама хулигани, въоръжени с ножове.
— К’во чакаш, Дълги Том? — единият мъж попита настойчиво другаря си. — Поразмърдай се и надуши контетата, щото таз вечер има много работа за таквиз като нас.
Стоунвейл прикриваше Виктория, като не отстъпваше от позицията си. Тя видя, че той извади един малък блестящ предмет от джоба на палтото си.
— Мътните го взели! Тоя ще ни гръмне — изруга първият мъж, когато светлината от фенера падна върху пищова в ръката на Стоунвейл.
— Проявявате изключителна наблюдателност, господа — гласът на Стоунвейл звучеше леко отегчен. — Кой от вас би искал да изпробва точността ми по близка цел?
Първият младеж се препъна по алеята, а приятелят му се блъсна в него. И двамата се катурнаха в мръсотията. Фенерът падна на земята, стъклото му се разби на малки парченца и се посипа по земята.
