— Тук сте права, мис Хънтингтън.
Липсата на каквото и да е вълнение в гласа му бе много неприятна. Но Виктория внезапно си спомни начина, по който я защити в тунела, и импулсивно докосна ръкава му.
— Знам, че съм ви много задължена, милорд, но трябва да ви кажа откровено, че докато тълпата не се ожесточи, аз прекарах чудесни мигове. Не мога да си спомня друга разходка, на която да съм се забавлявала повече! — тя пое дълбоко въздух и тъй като той не й отговори, продължи бързо: — Бих искала да знаете, милорд, че разбрах колко красив човек сте.
— Вашата благодарност… — промълви той с разбиращ глас. — Не съм убеден, че това е достатъчна награда, като се имат предвид обстоятелствата.
Виктория го погледна и веднага осъзна, че ботаническата градина на леля Клео бе много тъмно и пусто място през това време на нощта. В този ужасен момент тя се замисли какво би станало, ако Стоунвейл изпусне юздите на своето самообладание, и какво тя би могла да направи. Твърде късно тя направи крачка назад.
— Милорд?
— Не — отвърна той, сякаш стигнал до някакво решение. — Вашите благодарности не са достатъчни за това, което направих, и това, което без съмнение все още не съм получил.
Без каквото и да е предупреждение неговите ръце обгърнаха раменете й и с едно бързо и точно движение я долепиха до градинската стена. Преди Виктория да може да реагира, той се доближи близко, толкова близко, че неговото твърдо и голямо тяло се долепи до нейните меки форми. Единият му крак се промъкна между бедрата й. Виктория замръзна за момент, шокирана от мускулестата топка до своя крак. Очите й се разшириха в тъмнината и тя погледна неподвижното лице на Стоунвейл.
— Ти си една палава безразсъдна мъжкарана, малка сръдла, която е по-добре да бъде опитомена, преди да е изпаднала в сериозна неприятност. Ако имам малко разум, аз ще извърша това още сега — изръмжа Лукас.
— Какво ще извършите, милорд? — Виктория прехапа устните си.
— Това! — неговите устни се доближиха до нейните с ярост и бушуваща топлина, която й даде да разбере намеренията му.
Виктория бе подготвена за неговия гняв, но не и за възбудата, която се изля върху нея като изпепеляващ огън.
Стоунвейл я желаеше.
Виктория бе моментално зашеметена от чувственото наслаждение. Тя бе целувана няколко пъти от смели обожатели и един-два пъти — поради любопитство. Но никога не бе имала такава вълнуваща, дълбока и проникваща целувка като тази, която я държеше в момента. Тя потръпна и пръстите й се впиха в раменете на Лукас. Той отговори със силна въздишка и я повлече към бръшляна. Виктория усети убождането от лозите, вдъхна от уханието на смачканите листа и запотеното тяло на Лукас. Главата й се замая, като че ли се бе въртяла в танц.
Когато усети езика на Лукас по долната си устна, тя отвори устата си за него по същия инстинктивен, незнаен начин, по който тя го последва по-рано за сигурност. Дръпна се, когато ръцете му обгърнаха кръста й, но не се съпротивлява, макар да знаеше, че може, дори и тогава, когато пръстите му се плъзнаха нагоре и почти достигнаха гърдите й.
— Милорд… — успя да изхлипа тя, когато той освободи устата й и засмука връхчето на ухото й. — Милорд, аз не знам… Вие не трябва да правите това.
— Искам да имаш добър повод да ме запомниш, Виктория — прошепна Лукас.
— Уверявам ви, няма да ви забравя — въздъхна дълбоко тя, като се опитваше да се осъзнае.
— Отлично! — зъбите му едва докосваха нежната част на ухото й, без да причиняват истинска болка, но й оставяха обезпокоителното чувство на уязвимост. Необикновените ласки разтърсиха Виктория до дълбините на нейното същество. Страните й пламнаха, а пулсът й се ускори.
Без да се замисля, тя обгърна с ръце врата му. Осъзна, че харесва уханието, което излъчва, а също и ръцете й — да чувстват силните му рамена. Тя бе напълно наясно с мускулестата издатина, очертана от плътно прилепналите му бричове.
— Това ще докаже най-интересната асоциация — прошепна Лукас. Изглеждаше, че гневът му се е изпарил, като бе останало само желанието и блясъкът в живите му очи. — Не мислите ли така, Виктория?
Тя почувства, че е събрала смелост, когато го погледна. Предишният устрем на еуфорично облекчение, породено от близкото докосване с опасността, бе заменен от един нов трепет, непознат и чужд, трепет от най-дълбоки чувства. Тя се почувства срамно слаба и осъзна, че се е облегнала на Лукас.
— Вие все още не го осъзнавате, но ми дадохте ключовете за крепостта. Сега аз знам вашите тайни и ви предупреждавам честно, че ще ги използвам, за да ви ухажвам.
— Да ме ухажвате? — Виктория се отърси от обхваналия я унес.
— Да! Да ви ухажвам, да ви прелъстявам. Ще ви направя моя, Виктория! Само най-смелият, най- твърдият обожател би понесъл това, което аз ще бъда задължен да понеса, за да ви спечеля, но накрая ще ви имам — усмивката му бе спокойна, опасна и властна.
— Какво ви кара да мислите, че някога ще ви се отдам, милорд?
— Вие ще се отдадете, защото не ще можете да си помогнете. Вие никога няма да намерите друг мъж, който да желае да ви даде това, което искате — отвърна й Лукас. — Когато всичко е казано и направено, вие не можете да се противопоставите. Сега аз знам вашите желания и ви държа в ръцете си.
— Така ли мислите, милорд?
— Приключения… — той я целуна по върха на носа й. — Забавления… — целуна клепачите й. — И придружител, който да споделя всичко това с вас. Карнавалът тази вечер е нищо в сравнение с нещата, които мога да ви покажа. Мога да ви заведа на места, където нито една дама не би си позволила да бъде видяна. Мога да ви покажа тази част от живота, която нито една уважаваща себе си жена от висшето общество не е видяла.
— А рисковете? — чу тя своя вътрешен глас.
Той като че ли прочете мислите й:
— Вие може да опознаете този друг свят с мен и никой друг няма да бъде по-мъдър. Вие не бихте желали да излагате на опасност положението на своята леля и вашето собствено в обществото, ако бъдете заловена, нали?
Тя бавно осъзна какво й се предлагаше. Срещу примамката, която той пусна, тя бе безсилна.
— Но, Лукас, ако някой някога научи, ще бъде ужасно!
— Това, което избираме да правим през тъмните часове между полунощ и заранта, ще бъде само ваша тайна, която аз ще споделя. Предлагам ви сделка, Виктория, и смятам, че няма да откажете. Имам предвид любопитството ви да опознаете и другата страна на живота.
— Трябва по-точно да изразите условията, милорд. Какво точно искате в замяна?
— Много просто: дама — през деня, съучастник в приключенията — през нощта.
— Не съм толкова глупава, за да повярвам, че наистина ще бъде толкова просто. Вие казахте, че ще ме ухажвате, прелъстявате, но аз ще ви заявя ясно още веднъж, че не възнамерявам да се омъжвам.
— Много добре, няма да говорим за венчавка — спокойно отговори той. — Аз, докато търсите съдружник за през нощта, съм на ваше разположение. Ще прекарваме нощите така, както вие желаете. Единственото, което искам, е да запазите вашите приключения за нашите съвместни нощи.
— Напълно ли сте убеден, че това е всичко, което искате от мен в замяна на вашата закрила през нощта?
— Това е всичко, което искам засега. Останалото е в ръцете на съдбата. Ще играем заедно игрите, Виктория. Игри, каквито вие никога не сте играли.
Тя го погледна очарована от прикритата увереност в неговите очи, хипнотизирана от твърдото обещание в неговите думи. Виктория знаеше, че може да избяга, ако иска, но пуснатата стръв бе много примамлива, за да я пренебрегне.
Виктория все още чувстваше ръцете му около кръста си. Внезапно реши да провери какво ще усети, ако
