Станимир намери свободно място. Изсмука глътка кафе и усети как и последните остатъци мъгла в главата му лека-полека се разсейват. Вглъби се с себе си. Отпусна се и сякаш задряма. Край него хората се движеха, говореха си, обръщаха се с кратки въпроси към него, той им отговаряше, запомняше лицата им и все едно нищо не ставаше. Познатата до болка обстановка го омайваше и правеше невероятно щастлив. Нощните преживявания избледняха, натрупаните страхове потънаха дълбоко — подсъзнанието, опасенията се превърнаха в надежда. По-бързо да стигне до стаята си и да започне работа!
Забуча високоговорител. И той като всички останали механизми в Сградата беше безупречен. Гласът се чуваше без нито едно смущение, сякаш говорителката се намираше в лавката.
— Чета ви заповед на Директора, номер 25 от 27.16.2089 година. Напоследък зачестиха оставанията след работно време в района на помощните стълбища. Нарушителите смятат, че са извън обзора на Административното ръководство и си позволяват да пишат по стените нецензурни изрази, често по адрес на уважавани личности, да рисуват неприлични сцени, да замърсяват района и да унищожават държавно и обществено имущество. При отправяне на забележки се държат грубо с упълномощените да поддържат реда лица.
Затова наказвам… — последва дълъг списък на имена — … с мъмрене и отнемане съгласно член 865 от КД на възнаграждението за прослужено време за срок от един месец.
Забранявам на служителите от повереното ми учреждение да остават след работно време по помощните стълбища и помещения.
Задължавам Административния директор да организира проверяващи групи, които след последния звънец да преглеждат посочените места и да докладват заловените нарушители за наказание.
Следва подпис, който не се чете.
— Допълнение първо: Някои лица често се събират в този район с цел употребата на спиртни напитки или извършването на неморални действия. Категорично забранявам употребата на спиртни питиета в района на Сградата в работно или извънработно време. Заловените ще бъдат наказани според Правилника за вътрешния ред.
Хората бяха напуснали лавката. Станимир седеше почти сам в помещението. Един млад дръглест мъж си купуваше цигари, друг до вратата бавно дъвчеше баничка.
Най-после се чувстваше човек!
„Животът ми ще мине по подобни коридори, помисли си той, след като се озова във фоайето, такава ми е съдбата.“ Детските мечти са прекрасни, действителността — банална.
Пред него се простираше вътрешното стълбище. Вляво стъпалата се изкачваха нагоре, вдясно — слизаха. Обикновено е обратното.
Трябваше да се ориентира.
Отиде в коридора и погледна надписа над най-близката врата. Изненада се не по-малко от предния ден. Този път номерът беше съвсем непознат и цифрите се редуваха с тирета и букви:
№ 65-А–23-Н–16
Върна се във фоайето и кой знае защо поиска да побегне по стълбите. Но тях ги нямаше!
Неприятната тръпка се спусна от челото към врата му, накара кожата да настръхне, и се настани в корема, където се превърна в остра болка. Обади се и язвата.
13.
— Някакви затруднения ли имате?
Към него се приближи невзрачен мъж с отпуснатото, безизразно лице на спокоен и доволен от живота скорпион, готов да ужили веднага ближния, който смути или застраши безметежното му блаженство. Поне така го възприе Станьо в първия миг; после се уплаши от внезапната алегория и се дръпна крачка назад. Упрекна се за неканените мисли и бързо затърси привлекателни черти в иначе грозноватото лице. Нещичко намери, изпита доверие, неусетно се отпусна и си призна мъката.
— Какво ще кажете да седнем на онази маса — предложи непознатият, след като се запозна със заповедта за назначение.
— С удоволствие — съгласи се Станимир. — Надявам се, че ще бъдете така любезен да ми разкажете повече за тази непонятна Сграда.
— Не говорете така — усмихна се непознатият. — Препоръчвам ви по възможност никога да не споменавате при разговор с други хора думата „сграда“. Предизвиква неприятни и неверни асоциации с нещо мъртво и отживяло. Изхвърлете я веднага от речника си. Просто я забравете! Някои ваши слушатели или събеседници могат да се окажат с дълги езици и да предизвикат преживявания с непредвидим завършек.
Последните думи бяха казани много студено и отчетливо. Станьо вдигна очи и срещна хипнотизиращ поглед на изправена разярена кобра, готова да атакува при първото помръдване.
— Никога не съм бил много приказлив — напълно объркан побърза да смотолеви той.
— Предполагам, че сте искрен. Иначе нямаше да ви помагам. Знайте едно — не понасям хора, които се объркват още при първите трудности. Тук, в тази великолепна по замисъл и превъзходна по изпълнение Сграда (да, аз си позволявам да произнеса на глас тази дума), ние сме призовани да извършим благословени дела. Засега, нито вие, нито дори аз, не подозираме по какъв начин ще ни използват. Тези отгоре ни наблюдават и преценяват. Ще дойде денят „Х“ и те ще се обърнат към нас с призив за конкретни дела. Ще бъдем ли готови тогава?
— Ще бъдем — отговори бодро Станимир. Тези думи се изтръгнаха неволно от устата му, някак по навик и по-късно се запита дали ако беше се замислил, би отговорил по същия начин.
— Правилно отговаряте. Виждам колко сте схватлив и продължавам. Благородната цел винаги предизвиква противодействието на тъмните сили, скрити сред хората. Единици са! И може би поради това са много по-опасни, защото се крият и подмолно ни провалят. Ние не трябва да допуснем те да проумеят основния ни замисъл. Затова са взети някои по-специални предпазни мерки. Вие притежавате назначение за работа. Следователно имате допуск №1. Мое задължение е да ви обясня какво представлява. Сградата има определена структура — коридори и стаи. След всеки работен ден, по случаен закон, се преномерират етажите и помещенията. Отбелязва се във всички документи. Как става ли? Не ме питайте. Аз не знам. Но дори да бях уведомен, не бих ви казал. Предполагам, че това е служебна или технологична тайна. В края на седмицата Сградата се преустройва физически. В края на месеца — реорганизация на служебната структура. Най-просто казано, вие ще бъдете преместен на друго място при други хора.
Той многозначително замълча.
— Мисля — продължи непознатият, — че целта на тези реорганизации е ясна.
— Невероятно съм възхитен от сигурността на системата и нейната простота.
— В това се състои гениалността на замисъла. Противникът много трудно може да разбере истинската цел на учреждението.
„Но и ние не го знаем“ — добави наум Станьо, без да посмее гласно да се изкаже.
— Когато се явите на работното си място — завърши непознатият, — вашият началник ще поиска да види заповедта за назначение. След като се убеди, че е правилна, ще ви връчи този служебен пропуск.
Непознатият извади от вътрешния джоб на сакото си някакво правоъгълно картонче с лъскава повърхност, което при по-внимателно разглеждане се оказа пластмасова пластина с нанесени букви и знаци.
— С това нещо вие ще имате достъп до разрешените ви с допуск №1 места. Ако шефът ви забрави или почне да се ослушва, поискайте си го, без да проявявате колебание. В противен случай ще сте като с вързани ръце. Началниците са от този тип хора, които се стараят да не помнят елементарните неща.
— Искрено съм ви благодарен, че ми обяснихте толкова важни неща. Бих си позволил да ви попитам още за…
— После. Сега трябва да отидем в ей онази стая с червения номер. Там ще ви инструктират относно охраната на труда и ще трябва да подпишете декларация за спазване правилата на служебната тайна.
Очите на непознатия изведнъж потъмняха и станаха безизразни и уморени.
Направляван от неотстъпния и натрапчив поглед, Станимир се надигна от стола, прибра изцапаните пластмасови чашки в найлоновия чувал и с вътрешно доволство се запъти към стаята с червения номер,
