Кабина №5-червено — №175834.
Кабина №5-синьо — №125834.
По-бързо да върви надолу към работното си място. Сякаш вече всичко му се бе изяснило.
Да прескачаш от етаж на етаж и от цвят на цвят и да си оставаш един и същ — това е истинското щастие! Важното е да си вътре в Системата, да познаваш правилата и ловко да се възползваш от предоставените възможности. Ето кое е истинското богатство. Парите са само следствие. Жонглирането с цветове е истинско изкуство.
И някои хора го владеят превъзходно.
Кабина №5-червено — №75834.
Всъщност защо системата за придвижване е толкова примитивна? Влизаш — излизаш. Влизаш — излизаш. Прекалено много движение и загуба на време. Би могло да се използва електроника или дори съвсем обикновени електрически механизми.
Въпрос, на който не можа да си отговори.
Явно висши съображения препятстваха техническия прогрес!
Кабина №5-синьо — №25834.
Оставаше му да направи още едно уточнение. През петдесет етажа ли слиза или през пет? Което означаваше всъщност да разбере, дали един етаж има 1000 или 10000 стаи. Последното му се виждаше по- вероятно. Но трябваше и да го докаже.
Кабина №5 в червено.
Този път опитът излезе неуспешен. В коридора видя същия номер на стаята — 25834.
Кабина №2-синьо — №45834.
Явно неуспешен опит не се брои!
Кабина №5-червено — №5834.
Намира се на петия етаж. Чрез „Конския ход“ се придвижва най-малко десет етажа нагоре или надолу.
Колко ли е висока Сградата?
Обхванат от вдъхновение се върна в „Конската глава“ и влезе в кабина №5-червено, после в кабина №0-червено. Оказа се пред стая №505834. Осъществи следната комбинация: кабина №5-синьо, кабина №0-синьо, кабина №0-синьо и се оказа пред стая №1005834.
Колко ли ще продължи да се изкачва така? Може би до безкрайност?
Веднага му направи впечатление гробната тишина на етажа. Побърза да се махне по обратния път.
Срещу стая 5834, сред привичния канцеларски шум се чувстваше най-добре и най-сигурно.
По-важно е друго. Да стигне до стая 10865. Как? Необходимо е да потърси друг начин за изкачване или слизане от „Конския ход“. Някъде тук не много далеч трябва да има асансьори или стълбища, като във всяка нормална сграда.
Наляво или надясно?
В политическия живот това е съществено, докато тук е само смяна на номерата във възходящ или низходящ ред.
Нормална сграда ли?
Тръгна надясно. Възходящият ред бе отляво.
№5835; №5836; №5837.
Срещу тях бяха номера в низходящ ред.
№5664; №5663; №5622.
Махна петицата и събра числата. Общият им сбор бе 1499. Ако предположи, че коридорът е прав, то нулевата стая и съответно 999-та се намираха в средата.
От другата страна сборът бе 499. Веднага се дефинираха две абсолютни посоки: 499 и 1499. И още правилото за дясната ръка — винаги да е откъм стената с намаляващи номера. Изключение представляваше преходът от стая №0 към стая №999. Но тогава се минаваше през стълбището.
Предположи, че коридорите на етажа могат да имат по-сложна структура.
Допълнителният коридор щеше да има посока 2499. И за него правилото за дясната ръка щеше да е в сила. А в зависимост от политическите пристрастия — правилото за лявата ръка. Както ви се харесва!
Ами ако коридорите са повече?
Десет или двадесет на етаж?
Видя му се абсурдно и въпреки това, по навик, изведе необходимата формула, определи посоките и вътрешно се зарадва на съобразителността си. Оставаше му едно — да разграничи етаж от коридор. После да намери начин да преминава от едното в другото и обратно.
Съмнението е хлъзгав червей, гризе душата и не дава на мисълта да стигне до определено решение и да се задоволи с него. Построил си сграда, предполагал си, че проектът е твое дело, а какво откриваш — работил си по чужди планове. Трябва ли да я рушиш?
Петицата играеше интересна роля в неговия живот. Винаги когато я срещнеше, тя предизвикваше асоциации, понякога примамливи, понякога странни и… Правилно ли бе я махнал от номера? Може би се намира в петия коридор на етажа и стаите са по хиляда. Но тогава как всъщност са подредени? Колко ли е голяма Сградата? (Дори я мислеше с главна буква.) Усети разочарование от себе си и онази несигурност, появяваща се, когато умът прехвърля вариантите и непрекъснато ги смесва и обърква, вместо да ги избистри и отдели един от друг. Необяснимото уморяваше разума и създаваше тъпа стягаща болка в главата.
Хрумна му нещо невероятно. Побърза да го прогони. Но почти веднага се върна към него и се запита: „Дали наистина е възможно?“ Погледна се отстрани, представи си как говори и не вярва сам на себе си. Не, в никакъв случай не бива да споделя подобна мисъл с друг човек — ще го помислят за луд. Но какво може да му попречи в действията си тук да се ръководи от предположение или от хипотезата… за безкрайността, и то лошата безкрайност, онази, логическата…
11.
— Здравей, момче, тебе търся! — спря го симпатична възрастна жена.
Синята работна престилка, чиста и внимателно изгладена, без нито едно незаконно ръбче, подсказваше спретнат характер. Донякъде впечатлението се разваляше от износените, загубили всякаква първоначална форма пантофи. Е, пестелива е, би познал и допуснал дори не особено наблюдателен човек. И не е придирчива — краката й бяха боси, въпреки изкуствения хлад. Но това му позволи да забележи изпъкналите вени и да си представи болката, която понякога предизвикваха. И напуканите пети, и набръчканите ръце с грижливо отрязани нокти, и живите, но уморени очи красноречиво сочеха тенденция към достигане на предела на жизнена устойчивост и скорошно пенсиониране.
— Подпиши се на това място — посочи тя с пръст, след като разгърна дебела папка.
— И тук… и тук, също.
Станьо прочете заповедта:
Въз основа на член… от… и член… от… и т.н., той бе наказан с мъмрене за неправилна употреба на материалната част на Сградата, довела до умерени щети.
Кога успяха!!?
— Неприятно ли ти стана, момко?
— Трудно е да определя, лелче. Безспорно, гордост не изпитвам. Желанието да руша ме връхлетя внезапно и не успях да се преборя с него. Необходимо ми беше, а защо — сам не съм в състояние да определя. Но щом ми е било нужно, трябвало е да го извърша. Сторих го, признавам си чистосърдечно и се разкайвам. Да отричам е грехота. Заповедта е правилна. Така трябва.
— Има и по-лоши случаи от твоя — успокои го жената. — Преди месец Виралов изпотроши стъклата на пропуска и погна портиера да го бие. Добре, че онова проклето старче е достатъчно пъргаво и успя да избяга. Едва го усмириха. Отърва се леко — забележка с вписване в картона.
— Толкова малко?
— Толкова! Става въпрос за писани наказания. Но има и неписани — негласни и много по- действени.
