— Напишете го. Подарявам ви го — великодушно протегна длан Марта. И безпомощно изрече: — Ами сега, като трябва да вървя, пък не ми се става? — помълча и се надигна. — Няма как.
Довиждане.
Матев я изпрати до вратата, погледа след нея, върна се и поръча двойни дози алкохол за Нели и за себе си.
— Взе ли ти ума? — с гордост попита Нели.
— Изумителна е! — съгласи се Матев. — Откъде се взе?
— Е, не е паднала от небето — утеши го Нели. — Единственото необичайно нещо при появяването й на света е, че майка й я родила чак когато навършила петдесет и пет години. Преди това не й се удавало…
— А баща й?
— Той бил почти на петдесет и шест, но в това няма нищо изумително. Марта е много приятен човек, а странностите й предизвикват у мен възхищение. Изследвам тайнствената й способност, възможно е да достигна до интересни заключения…
— Иначе… е съвсем нормална, нали? — изтърва се Матев.
Доктор Жлебинска се разсмя:
— Абсолютно. Но, ако се влюбиш в нея, рискуваш да ми станеш пациент.
— Съгласен съм — непоколебимо заяви Матев. — Говорят, че твоето лечебно заведение бележи невероятни успехи.
— Как няма да говорят, като съм снаха на професор Жлебински и жена на толкова важен мъж?
Не, не, дано никога нямаш нужда от моята висококвалифицирана лекарска помощ. А що се отнася до Мартичка, не вземай думите ми на сериозно. И какъв мъж си ти, ако ще се изплашиш от странностите на една очарователна жена?
— Не се плаша. Готов съм „да вляза в боя“, както е речено, и няма да отстъпя, макар че съм уверен — тя не само мен е очаровала.
— Е, да, и тя като Кармен може да каже: „Имам поклонници дузина, но те не са по моя вкус“ — хитро подхвърли Нели Жлебинска.
— Това „повече разпалва моя гняв“, както пее граф Ди Луна — отвърна в тон Матев и разговорът им се прехвърли върху оперната музика, която и Жлебинска, и Матев обичаха, и завърши с признанието на Матев, че никога не му се е случвало да види Марта на сцена.
Жлебинска обеща да му намери билет за премиерата на „Принцеса Турандот“ и … изпълни обещанието си.
Жестоката принцеса Турандот окончателно плени Матев и той, подобно на Калаф, реши да заложи главата си.
На следващия ден Марта получи букет с визитна картичка и покана за вечеря.
Матев очакваше, че изисканият му жест ще я трогне. Излъга се. Отговорът бе:
„Благодаря много. Не вечерям. Поканете ме на кафе следващия месец, в единайсет часа.“
Матев люто се закани.
На първи следващия месец вдигна телефона, за да уточни мястото, където ще се пие това кафе.
Отговориха му, че Марта Матева е в Австралия и ще се върне на трийсет и първи този месец в шест часа сутринта.
Естествено е след нощен полет човек да спи през деня. Но Матев реши да бъде свиреп и никакви съображения да не го спрат. Точно в десет и трийсет той повтори поканата си.
Сънената Марта отвърна:
— Помня, помня, до единайсет часа има цял половин час.
Матев се въоръжи с търпение. Не се и надяваше Марта да дойде.
Но точно в единайсет тя се появи весела и блестяща и захвана да му разказва някаква история, в която действуващите лица бяха духът Данхаш, джинът Канхаш, феята Бану, принц Ахмед и принцеса Бадрулбадур. После му изясни как стои въпросът с чудовищата Фафнер и Фазолт и с вълшебника Мерлин и си отиде, като го уведоми, че след два месеца ще го покани на концерт, където ще пее творби от съвременни автори.
Матев изтърпя и този срок, изтърпя и съвременните автори.
Следващата им среща се състоя след три седмици и премина много задушевно. Марта му отдели шест часа, държа се прилично и Матев реши, че е постигнал някакъв успех.
Но може би не трябваше да бъде толкова самоуверен.
Призори го събуди телефонен звън и сърдитият глас на Марта:
— Аз ти забранявам да ме сънуваш по този начин! Нахално е от твоя страна…
— Моля, почакай да си спомня какво сънувах — се опитваше да печели време Матев.
Марта не искаше и да чуе:
— Ако ще ме поставяш в компанията на разните твои дамички, хич не ме и сънувай!
В главата на Матев просветваше. Опита се да намери най-подкупващия тон:
— Но, мила моя Марта…
— Нито съм мила, нито съм твоя!
— Добре, не бъди мила, бъди само снизходителна. Най-после сънуването има неконтролируема специфика…
— Какво, какво? Такива думички мен мама не ме е учила. Или ми говори на български, или — да преминем на италиански, френски, испански, дори и на английски, ако щеш.
— За да намеря общ език с тебе, съм готов да изуча и хинди.
— Е, когато го изучиш, обади ми се — тропна слушалката Марта.
Матев се почуди какво да предприеме и направи най-разумното — стана, свари си кафе и в шест часа се обади на доктор Жлебинска:
— Ти си буден по това време! — изуми се тя.
— Да, благодарение на твоята очарователна Марта.
— По интонацията ти личи, поставяш „очарователна“ в кавички. Не си спал заради нея, това ли да разбирам?
— Засега не се мъчи да разбираш каквото и да е. Извини ме, че те безпокоя в такъв час, но зная, че започваш работа в седем, затова си позволих. И имам гореща молба — нека обядваме днес заедно.
Жлебинска през смях обеща, продължи да се смее и след като приключи разговора, каза на свекъра и на мъжа си:
— Надявам се, ще имам възможност да наблюдавам забавни ситуации.
— Мартичка и Матев? — въпросително вдигна вежди професор Жлебински. — Намирам, че е подходяща за него като интелект и темперамент.
А мъжът й се вгледа в Нели с цялата си сериозност:
— Твърде млада си, за да сплетничиш, скъпа.
На това Нели мислено отвърна:
„И ти не си чак дотам стар, за да си толкова разсъдлив, скъпи.“
Любезно му подаде чашка кафе и го успокои:
— Вярваш ли, че имам склонност към подобни занимания?
Но, изглежда, и най-разумните жени имат склонност към подобен род занимания. Да не говорим за мъжете!
Разговорите на обяда доста напомняха сплетни. Поведението на Марта бе основно разнищено, на странностите й бе дадено почти научно обяснение, но това, което втрещи Матев, бе въпросът на Нели:
— И в какъв срок ще се справиш с хинди?
— Какво? — заекна Матев.
— Не си въобразявай, че всичко ще мине за речено-казано. Ако ти не й проговориш на хинди, няма защо да й се обаждаш.
— А, не! Това не може да бъде! Жлебинска беше непреклонна:
— Не бих желала да те обезкуражавам, но тя държи на своите съвсем случайни обещания и изисква това и от другите.
