Стоян Михайловски
Euthanasia
I
— Хей, кой хлопа на вратите
късно тъй, часът по три?…
— Верен друг, на гости иде…
— Нощен гост не ща, върви…
— Отворете ми! Вий бяхте
мой поклонник по-преди;
неведнъж ме призовахте
в помощ… — Кой си, кой си ти?
Името си що не казваш?
— Името си аз не знам…
— Нещо търсиш ли, ил’ бягаш?
— Нещо нося да ви дам…
— Името си?! — Отворете,
моля ви се, тез врати
и ме братски приемете…
— Няма братство тук, иди!…
— Не бъдете толкоз люти,
толкоз строги, толкоз зли,
о, благосъзданни люди,
богоприлични души!
— Божество ли си, човек ли,
дух нечист, ил’ гений благ?
Кой те праща? Откъде си?
Ден ли носиш или мрак?…
— Аз съм Съдбата световна,
вековечната Съдба —
силата първоверховна
и духът на вси неща!…
— Бягай, гостенко могъща,
не прескачай този праг!
Няма жив чловек в таз къща —
тук седи чловешки зрак!
Бягай! Аз довърших вече
всички земни трудове!
Воля няма вече в мене!
Свърших; бе то — щото бе!…
Мойта песен се изпе!…
Пътят ми пред мен се губи
като от мъгла закрит;
всичко вътре в мен се счупи,
аз съм орган вехт, изтрит!…
Рано-рано аз прибързах
вси неща да разбера —
с омерзение се дръпнах
от световната сцена —
и душата си привързах
о желязна канара!…
Бягай, мрачна Съдбо, тичай
ратоборците крепи,
но при мен се веч не спирай…
II
— Славата съм, отвори!
Многажди ме ти повика,
юноша когато бе —
ето, додох най-подире,
ей, простирам ти ръце…
Подир тебе всекидневно
кат’ робиня ще вървя —
със сияние надзвездно
ликът ти ще озаря…
Ще поставя твойто име
върху всичките уста
и животът ти ще мине
в постоянни тържества!
Вред с венци ще те посрещат
и — обожествен герой —
в твоя чест ще се уреждат
празнувания безброй!
Всеки ден и час Печата
ще гърми с делата ти —
и тълпата ще се впряга
да влече колата ти…
— Бягай, Славо смехотворна,
другаде носи венци,
бягай, блуднице позорна,
другаде герой търси!
От тълпата бясна, сляпа
не приемам аз тамян —
не, не ща да ме оцапа
с почести дивата сган!
Паметник не ща — не искам
да се увековеча,
нужда никаква не виждам
жив да бъда — кат’ умра!
Бъдещето поколенье
нищо нек’ не знай за мен —
нек’ умре светът за мене
на последния ми ден…
III
— Младостта съм, отвори ми,
любовта съм, отвори!…