— Нищо. Как се справя твоят воин? — Още не бе довършила, когато въпросният мъж победи и приятелката й се развика от щастие. Шанел се усмихна; усети как част от тревожността й започва да изчезва. — Няма да можеш да се запознаеш с него, ако продължава да побеждава, освен ако никой повече не се осмели да го предизвика.
Съдията вече въвеждаше следващия воин — пак висок два метра и десет сантиметра. Карис се намръщи.
— Но аз не желая той да изгуби.
— Ако е напреднал достатъчно в елиминациите на тази арена, загубата тук може да не доведе до отпадането му от състезанията.
Нейната приятелка обаче вече не я слушаше, погълната от току-що започналия двубой. Шанел се възползва от възможността да хвърли отново поглед към чернокосия посетител и отново срещна сините му очи. Звездици! Нима я бе наблюдавал през цялото време! Почувства се отново нервна. Искаше да предизвика интереса му. Нямаше да протестира ни най-малко, ако той се приближеше, сграбчеше я за ръката и я поведеше нанякъде. Но той, разбира се, нямаше да направи такова нещо. Той бе посетител от друга планета. Посетителите, поне повечето от тях, вършеха всичко цивилизовано. Каква загуба на време!
А на нея точно то й липсваше. Все пак не можеше да си позволи да бъде прекалено леснодостъпна. Рискуваше да го уплаши. Трябваше да я пожелае достатъчно силно, за да я поиска от баща й. А не беше сигурна дали изобщо я желае. „Подразни го, Шани. Накарай го да дойде при теб. Ако пък изгуби интерес, ти самата можеш да проявиш агресивност,“
Този път бавно, като че ли неохотно, младата жена отклони поглед обратно към двамата воини, които мереха силите си на арената. Видя как любимецът на Карис бе отблъснат извън линията и я чу как въздъхва.
— Той губи, а аз печеля. — Още малко приятелката й щеше да се засмее. — Мисля да отида при него, да се представя и да му предложа симпатиите си.
— Върви. Аз ще те чакам тук.
— Тя е решила — обади се Марта веднага щом останаха сами. — А ти какво чакаш?
Шанел хвърли поглед към чернокосия воин и побърза да го отклони. Той все още я съзерцаваше. Изражението му обаче не се бе променило. Даже не й се бе усмихнал.
— Чакам той да дойде при мен.
— Тук не си играем игрички, момичето ми — заяви компютърът със солидна доза раздразнение. — Ти го желаеш, тогава върви при него.
— По дяволите, Марта, не е толкова лесно. И защо не оставиш тази работа на мен, а?
Проследи следващия мач, от началото до края, без да погледне нито веднъж към красивия непознат. Високият два метра и десет сантиметра воин победи отново и то с лекота. Истински мамут! Вероятно щеше да издържи чак до края на деня.
Защо не идваше още? Обикновено посетителите не бяха колебливи или срамежливи. Може би не я желаеше. Може би просто бе предизвикала любопитството му, тъй като приличаше на Шака’анка, а беше облечена като посетителка… С изключение на наметалото. Дали причината не беше в проклетото наметало? Да не би да мислеше, че е заета? Поне можеше да дойде и да я попита!
Хвърли отново поглед към него. В този момент той излезе на арената. Младата жена се ококори и дъхът й секна. Корт на секундата се приближи до нея.
— Какво има?
— Нищо, Корт.
— На твое място бих измислила някой по-добър отговор — обади се предупредително Марта.
— Той ще участва в състезанието!
— Е, това обещава да бъде интересно. Сега вече мога ли да хвърля един поглед?
— Не още.
— Ще стана подозрителна, Шани!
— Млъкни, Марта!
Шанел не можеше да повярва, че той прави това. Воинът бе по-висок от него поне с десет сантиметра и доста по-тежък. Посетителят обаче сплете ръцете си с неговите, зае правилната позиция и погледна отново към нея. В този момент тя разбра кое го бе накарало да постъпи така. Той я желаеше. И тъй като тя наблюдаваше състезателите, а той предпочиташе да гледа него, бе станал един от тях. Колко мила постъпка, изпълнена с ревност… И глупава. Той нямаше да спечели. Но затова пък тя щеше да се възползва от примера на Карис и да му предложи своите симпатии, след като загубеше.
Двубоят се оказа наистина впечатляващ. По тялото на посетителя изпъкнаха и се очертаха мускули, за чието съществуване Шанел не бе и предполагала. Дишането й се учести. Усети, че се напряга заедно с него. Внезапно й се прииска безкрайно силно той да победи, защото Чалън нямаше да приеме кой да е посетител, а само този, който успее да надвие воин.
Бе приковала поглед в лицето му и се опитваше да му даде сила. Точно в този момент той насочи очи към нея, за да се увери, че го наблюдава. И успя! Огромният воин отстъпи зад ограничителната линия, ръцете им се разделиха, а победителят се вторачи в Шанел.
Тя не скачаше и не пищеше от радост като Карис, но точно това чувстваше в себе си. Беше на седмото небе и усмивката й го показваше красноречиво.
— Ако не знаех, че никой не те е докосвал, бих се заклела, че са те целунали и това ти е харесало — отбеляза Марта, видимо заинтригувана.
— Той току-що победи един воин, Марта!
Колко горда се чувстваше само!
— Е, и?
— Добре, хвърли един поглед.
Постави съоръжението за свръзка с компютъра така, че насочи наблюдаващата му част право към триумфиращия посетител.
— Шани, да не си объркала посоките — смъмри я Марта, видимо раздразнена. — Той не е воин!
— Не ми пука. Това е той. И да знаеш, че те изключвам, Марта. Нямам нужда от помощ.
— Да не си посмяла! Майка ти го направи веднъж и я поискаха.
— И виж колко хубаво завърши цялата тази работа.
— Шани…
Гласът на Марта бе прекъснат, но младата жена знаеше, че тя все още можеше да наблюдава и да чува, затова додаде:
— Много съжалявам, Марта, но вече съм направила своя избор. — Потупа свръзката на кръста си. — Ще поговоря с теб по-късно.
— Струва ми се, че този мъж иска да го предизвикам — отбеляза внезапно Корт и Шанел видя, че нейният „избор“ се бе вторачил право в андроида.
— Не го гледай! Отдалечи се! Той мисли, че си с мен.
— Но аз наистина съм с теб.
— Знаеш какво имам предвид. И стига си се хилил. Не е смешно. Той е посетител. За разлика от воините, посетителите ревнуват поради най-смехотворни причини, а аз определено не искам да започна тази връзка с ревност.
— Може би все пак трябва да задоволя желанието ти. — Шеговитото настроение на андроида очевидно бе във вихъра си. — За да му покажа, че съм само една машина.
— Добре, вече си разигра шегичката, Корт. Аз обаче искам да се запозная с този човек. Говоря съвсем сериозно. Така че присъствието ти не е наложително, поне за известно време.
— Знаеш, че не мога да го направя, Шани.
— Тогава ме дръж под око, но така, че той да не те вижда. Можеш…
Шанел млъкна. Вече беше късно. Посетителят приближаваше, давайки знак на съдията, че няма да продължава нататък и дългите му крака го отнесоха до Шанел, преди да е събрала мислите си. Мъжът не отделяше поглед от Корт.
— Ако не желаеш да участваш в състезанието, бихме могли да отидем да уредим въпроса насаме.
