изпи жадно и продължи:
— Чу ми каза, че имало едно момиче, което в определени дни отивало на покрития пазар, придружено от възрастна жена. Аз трябваше да ида с Чу на пазара, той да ми покаже момичето и аз да го примамя да се отдалечи, без старицата да забележи. Каза ми в кой ден и на кое място ще се срещнем, даде ми още една златна гривна и си отиде. В определения ден се явих на срещата. Той бе закрил отчасти лицето си с черна качулка и тръгна след мене. Опитах се да заприказвам момичето, но старата жена стоеше близо до него през цялото време и трябваше да се откажа.
— Познахте ли момичето? — прекъсна я съдията.
— Не, Ваша Милост, кълна се, че не! — извика госпожа Пан. — Предположих, че е някоя красива куртизанка. След няколко дни опитахме отново. Двете жени бяха стигнали до южната част на пазара и гледаха как един татарин разиграва мечката си. Застанах близо до момичето и му прошепнах: „Господин Ю иска да ви види!“, както ми бе наредил Чу. Без да каже дума, момичето ме последва. Отведох го до една празна къща наблизо, която Чу ми беше показал. Той вървеше на късо разстояние след нас. Вратата беше открехната. Чу бързо блъсна момичето вътре, каза, че ще се видим по-късно, и хлопна вратата пред лицето ми… Когато прочетох обявите, разбрах, че Чу е отвлякъл девойка от видно семейство. Веднага отидох при него — уж да му предам писмо от мъжа си — и го помолих да освободи момичето. Но той каза, че вече я е преместил в едно усамотено крило на резиденцията си и никой никога не трябва да научи, че тя е там. Даде ми пари и обеща, че скоро пак ще ми дойде на гости… Преди три дни го срещнах на пазара. Той каза, че девойката му създавала неприятности, опитвала се да привлече вниманието на другите членове на домакинството и не бил стигнал доникъде в отношенията си с нея. Тъй като моята къща се намира в пуст квартал, Чу поиска да я настани за една нощ у нас. Отговорих, че същия следобед мъжът ми заминава за два дни. Чу дойде след часа за вечеря, влачейки девойката, преоблечена като монахиня. Поисках да я заговоря, но той ме изблъска към вратата, като ми заповяда да изляза и да не се връщам, преди да удари часът на втората нощна стража.
Госпожа Пан изтри очите си с ръце. Когато проговори отново, гласът й беше дрезгав:
— Като се върнах, заварих Чу да седи в преддверието като зашеметен. Обезпокоена, го попитах какво се е случило и той несвързано отговори, че девойката е умряла. Втурнах се в спалнята и видях, че я е удушил. Обезумяла от страх, се върнах при Чу и му казах, че ще извикам кварталния пазач. Нямах нищо против да му помогна в любовно приключение, но в никакъв случай не желаех да се забърквам в убийство. Чу изведнъж се успокои. Каза остро, че вече съм негова съучастница и заслужавам смъртна присъда. Но може би щял да успее да прикрие убийството и същевременно да ме вземе в къщата си като наложница, без някой да заподозре това. Отведе ме обратно в спалнята и ме накара да се съблека. Разгледа внимателно цялото ми тяло и като видя, че нямам следи от рани и вродени белези, каза, че имам късмет и всичко ще се оправи. Свали от пръста ми сребърния пръстен и ми заповяда да си сложа женската монашеска дреха, оставена на земята. Исках да облека първо бельото си, но той се разяри, метна дрехата върху раменете ми и ме избута в преддверието, като каза да го чакам там… Не зная колко време съм седяла така, разтреперана от студ и страх. Най-после Чу се появи. Носеше два големи вързопа. „Взел съм отрязаната глава на момичето и твоите дрехи и обувки — спокойно каза той, — сега всички ще мислят, че тялото е твое, а ти ще живееш в безопасност при мене като моя любима наложница!“ — „Ти си луд!“ — извиках аз. — „Това момиче е девствено!“ Внезапно го обхвана страшен гняв, започна да ругае и на устата му се появи пяна. „Девствено ли? — изсъска той. — Аз видях тази развратница да мърсува със секретаря ми под собствения ми покрив!“ Като трепереше от ярост, той пъхна в ръцете ми единия вързоп и излязохме. Каза ми да заключа входната врата отвън. Стигнахме до къщата му, като вървяхме все в сянката на градската стена. Бях толкова уплашена, че изобщо не усещах студа. Чу отвори някаква врата в задната част на резиденцията си, остави единия вързоп под храстите в ъгъла на градината и през няколко мрачни коридора ме отведе в едно усамотено крило на къщата. Каза, че там ще намеря всичко необходимо, и ме остави… Определените за мене стаи бяха разкошно обзаведени. Една глухоняма старица ми донесе чудесна храна. Чу дойде на следващия ден. Изглеждаше много угрижен и ме попита само къде съм сложила украшенията, които ми бе подарил. Казах му за двойното дъно на сандъка за дрехи и той обеща, че ще ми ги донесе. Помолих го да вземе и някои от любимите ми рокли… Когато дойде на следния ден, Чу каза, че украшенията са изчезнали, и ми даде само роклите. Помолих го да остане при мене, но той каза, че си е наранил ръката и ще дойде някоя друга вечер. Повече не съм го виждала. Това е цялата истина.
Съдията направи знак на старши писаря да прочете записа на признанията, направени от госпожа Пан. Тя се съгласи, макар и неохотно, че всичко е записано точно, и постави отпечатъка от палеца си под документа. Тогава съдията каза бавно:
— Постъпили сте много необмислено и ще трябва да платите за това с живота си. Но тъй като сте била подлъгана от Чу Даюан, а по-късно той насила ви е накарал да му помагате, ще предложа смъртното ви наказание да бъде по-леко.
Началникът на стражниците отведе разплаканата госпожа Пан до страничната врата на залата, където чакаше госпожа Гуо, за да я върне в затвора.
Съдията каза:
— Следователят ще прегледа престъпника Чу Даюан. В течение на следващите няколко дни ще стане ясно дали разумът му е непоправимо помрачен. Ако се съвземе, ще поискам за него смъртно наказание в най-тежка форма, защото освен госпожица Ляо — и вероятно Йе Тай — той е убил също и инспектора не този трибунал. Незабавно ще организираме издирване на тялото на Йе Тай… Съдът изказва съболезнованията си на майстор Ляо за сполетялата го жестока загуба. Същевременно обаче съдът се чувствува задължен да изтъкне, че когато дъщерите станат моми за женене, дълг на бащите им е не само да изберат подходящ съпруг, но и да се погрижат сватбата да се състои колкото е възможно по-скоро. Съвсем не без основание древните мъдреци са създали житейските правила, които трябва да спазваме. Това напомняне се отнася и за всички други глави на семейства, присъствуващи на заседанието… Пан Фън ще върне ковчега с останките. Ляо Лиенфан ще погребе тялото заедно с намерената глава. Веднага щом по- висшестоящите власти решат съдбата на убиеца, на господин Ляо ще бъде изплатен кръвен откуп, заделен от състоянието на Чу Даюан. Засега имението му ще бъде управлявано от съдебния ревизор, а секретарят Ю Кан ще му помага.
И съдията закри заседанието.
Глава седемнадесета
Когато се прибраха в личния му кабинет, съдията каза с уморен глас:
— Личността на Чу Даюан е била раздвоена. Външно той беше добродушният атлет, когото вие, Ма Жун и Цяо Тай, не можехте да не харесвате. Но душата му е била гнила, разядена от непрекъснато терзание, породено от физическа слабост.
Ди направи знак на Тао Ган, който бързо напълни чашата му с чай. Съдията го изпи жадно и продължи към Ма Жун и Цяо Тай:
— Имах нужда от време, за да претърся резиденцията на Чу. Трябваше да го изненадам, защото той е хитър като дявол. Ето защо го изпратих заедно с вас двамата за зелен хайвер в Селото на петте овена. Ако не бяха убили Хун, още снощи щях да разкажа на всички ви теорията си за престъплението на Чу. Но след това ново зверство разбрах, че не ще мога да искам от вас да се държите естествено с убиеца на инспектора. И аз самият не бих могъл да го направя!
— Да бях знаел — свирепо каза Ма Жун, — щях да удуша това куче със собствените си ръце.
Съдията поклати глава. Настъпи продължително мълчание. После Тао Ган запита:
— Кога Ваша Милост разбра, че обезглавеното тяло не е на госпожа Пан?
— Трябваше да се досетя веднага! — горчиво каза съдията, — защото съществуваше една очевидна нелогичност.
— Каква нелогичност? — възбудено попита Тао Ган.
— Пръстенът! — отговори съдията. — По време на аутопсията Йе Пин заяви, че рубинът е бил изтръгнат.
