— Да идем в личния кабинет на съдията и да видим какво се е случило! — нетърпеливо каза Чу Даюан. — Може би има новини около убийството на инспектора!
— Заседанието ще започне всеки момент, господине — намеси се Тао Ган. — Съдията нареди да не го безпокоят сега.
— В такъв случай — каза Цяо Тай, — по-добре да идем направо в съдебната зала. Ако дойдете с нас, господин Чу, ще ви намерим място до подиума.
— И на първия ред ще ми е удобно — отвърна Чу Даюан — но ме вкарайте през задния вход, за да не си проправям с лакти път през тълпата. Изглежда, че вътре е претъпкано.
Тримата минаха по коридора и се вмъкнаха в съдебната зала през вратата зад подиума, откъдето влизаше съдията. Ма Жун и Цяо Тай застанаха от двете страни на издигнатия подиум, а Чу Даюан продължи нататък и се нареди между зрителите на първия ред, зад стражниците.
Народът в претъпканата зала шумеше. Всички бяха вперили очи в празното съдийско кресло зад високата маса.
Изведнъж настана тишина. Съдията се появи на подиума. Когато седна, Ма Жун и Цяо Тай забелязаха, че в сравнение с миналата вечер лицето му изглежда още по-напрегнато.
Като удари с чукчето си по масата, съдията каза:
— Това извънредно заседание на трибунала в Бейджоу се свиква, за да разгледа някои нови, важни разкрития във връзка с делото по убийството, извършено в къщата на антикваря Пан Фън. — Той погледна към началника на стражниците и заповяда: — Донеси първото веществено доказателство!
Ма Жун хвърли недоумяващ поглед към Цяо Тай.
Началникът на стражниците се върна с обемист вързоп, увит в пергаментова хартия. Постави го внимателно на пода, после извади от ръкава си свитък навосъчена хартия и го разстла в единия край на масата. След това вдигна вързопа и го остави там.
Съдията се наведе и бързо развърза връвта. Когато вързопът се разтвори, възгласи на изумление изпълниха залата. На масата се появи глава на снежен човек. Вместо очи тя имаше два бляскави червени камъка, които сякаш стрелкаха присъствуващите със злобен поглед.
Съдията не каза нищо. Той гледаше втренчено към Чу Даюан.
Чу бавно пристъпи напред, крачка по крачка, без да сваля очи от главата.
Съдията направи повелителен жест и стражниците бързо се отдръпнаха встрани. Чу се приближи до масата и застана точно пред главата. Вгледа се в нея със странен, празен поглед. Изведнъж каза с особен, писклив глас:
— Върнете ми червените камъни!
Той вдигна облечените си в ръкавици ръце, но в същия миг съдията замахна и удари с чукчето си снежната глава. Снегът се срина и под него се показа отрязана женска глава. Лицето беше полузакрито от мокри кичури коса.
От устата на Ма Жун се изтръгна ужасна ругатня. Той понечи да скочи от подиума, за да се хвърли срещу Чу Даюан, но съдията задържа ръката му с желязна хватка.
— Стой на мястото си! — изсъска му той. Цяо Тай се спусна отстрани и дръпна Ма Жун назад.
Чу Даюан стоеше като вкаменен и гледаше женската глава със замаяни очи. В залата се възцари гробна тишина.
Постепенно Чу отклони погледа си и наведе глава. После внезапно преви гръб и вдигна двата рубина, които бяха паднали на пода заедно със снега. Свали ръкавиците си и като постави камъните в дланта на подутата си и покрита с мехури лява ръка, започна да ги гали с показалеца на дясната. По широкото му лице се разля детинска усмивка.
— Красиви камъни! — прошепна той. — Красиви камъни, червени като капки кръв!
Всички погледи бяха насочени към странната, тежка фигура на мъжа, който се радваше като дете на играчката си. Никой не забеляза високата жена с воал пред лицето, която Тао Ган доведе пред подиума. Когато тя застана пред Чу Даюан, съдията внезапно запита:
— Познахте ли отрязаната глава на госпожица Ляо Лиенфан?
В същия момент Тао Ган смъкна воала от лицето на жената.
Чу сякаш внезапно се пробуди от някакъв сън. Погледът му се отмести от лицето на застаналата пред него жена към главата на масата. После каза на жената с хитра усмивка:
— Трябва бързо да я покрием със сняг!
Той падна на колене и започна да шари с ръце по каменните плочи. В залата се понесе шепот, които постепенно се усилваше. Но когато съдията властно вдигна ръка, всички утихнаха. Той запита Чу:
— Къде е Йе Тай?
— Йе Тай ли? — отвърна Чу, като вдигна глава. После избухна в силен смях. — Също в снега — закрещя той, — също в снега!
Изведнъж лицето му стана сериозно. Изглеждаше уплашен. Погледна бързо жената и проплака с жален глас:
— Трябва да ми помогнеш! Нужен ми е още сняг!
Жената опря гръб в масата и закри лицето си с ръце.
— Още сняг! — внезапно изкрещя Чу. Той започна трескаво да дращи каменните плочи, чупейки ноктите си в процепите между тях.
Съдията направи знак на началника на стражниците. Двама от хората му сграбчиха Чу за ръцете и го изправиха. Той се бореше отчаяно, крещеше и ругаеше, устата му се покри с пяна. Други четирима стражници изскочиха напред, с големи усилия успяха да поставят белезници на обезумелия мъж и да го отведат.
Съдията мрачно обяви:
— Съдът обвинява земевладелеца Чу Даюан в убийството на госпожица Ляо Лиенфан. Той е заподозрян и в убийството на Йе Тай. Госпожа Пан е била негова съучастница. — Ди вдигна ръка, за да спре гневните възгласи на тълпата, и продължи: — Тази сутрин претърсил резиденцията на Чу Даюан и открих госпожа Пан, която живееше в един от усамотените дворове. Главата на госпожица Ляо беше намерена скрита в снежен човек е една от страничните градини. Това, което виждате тук, е дървено копие.
После Ди се обърна към жената и каза:
— Госпожа Пан, по баща Йе, сега ще разкаже истината за отношенията си с обвиняемия Даюан и ще опише как същият е отвлякъл и след това е убил госпожица Ляо Лиенфан. Съдът разполага с неопровержими доказателства за съучастничеството на госпожа Пан в тези престъпления и ще поиска за нея смъртно наказание. Но в случай на пълни самопризнания ще препоръча по-лека форма на екзекуцията.
Жената бавно вдигна глава и започна с тих глас:
— Покорната ви слугиня срещна Чу Даюан за първи път преди около месец на покрития пазар, пред сергията на един бижутер. Той купи златна гривна, украсена с рубини, и вероятно е забелязал завистливия ми поглед, защото след малко, като си купувах гребен от един търговец по-надолу по уличката, изведнъж го видях да стои край мене. Заговори ме и като разбра коя съм, каза, че често купувал старинни вещи от мъжа ми. Почувствувах се поласкана от интереса му и когато ме запита може ли да ми дойде на гости, бързо се съгласих и определих един следобед, когато мъжът ми нямаше да си бъде вкъщи. Той сложи гривната в ръкава ми и се отдалечи.
Госпожа Пан замълча. След известно колебание продължи с наведена глава:
— В уречения следобед облякох най-хубавата си рокля, запалих зиданата печка и приготвих кана топло вино. Чу дойде и се държа с мене много мило, сякаш бяхме равни. Изпи виното набързо, но не направи никакъв намек за онова, което очаквах. Когато съблякох роклята, том се почувствува неудобно, а когато свалих и долните си дрехи, обърна глава встрани. Каза ми строго да облека дрехите си, после добави с по- любезен глас, че съм много красива и с удоволствие би ме взел за наложница, но първо трябвало да докажа, че заслужавам доверието му, като му направя една услуга. Аз се съгласих с готовност, защото много исках да завържа връзки с този заможен човек, който положително щеше да ме възнагради щедро. Животът в оная самотна къща ми беше противен, малкото пари, които успявах да спестя, ги вземаше винаги брат ми Йе Тай…
Гласът й заглъхна. По знак на съдията началникът на стражниците й предложи чаша горчив чай. Тя го
