предупреждавал и тя знаеше много добре колко е болезнено изгарянето с лак! Миналия месец при мене дойде госпожа Лу от магазина за памук — бе я сполетяла същата беда, ръката й беше подута и покрита с рани. Попита ме как да се лекува и аз й обясних…
— Откъде познавате тази жена? — прекъсна го съдията.
— Когато тя беше още дете — каза Пан, — родителите й живееха в съседство със старата ми къща, в западната част на града. Не бях я виждал, откакто се омъжи. Не мога да кажа, че ми е липсвала — никога не съм харесвал жените от това семейство. Бащата беше порядъчен търговец, но майката имаше татарски произход и се занимаваше с черна магия. Дъщерята също проявяваше интерес към подобни занимания, все приготовляваше странни питиета в кухнята, а понякога изпадаше в транс и тогава говореше ужасни неща. Очевидно е научила новия ми адрес и е дошла да се посъветва с мене за пострадалата си ръка. Тогава ми каза, че мъжът й е починал.
— Това наистина е много интересно! — каза съдията. После погледна съчувствено към Пан и добави: — Сега зная кой е извършил това гнусно престъпление, Пан Фън! Но престъпникът е опасен маниак, с такива хора трябва много да се внимава. Стойте си у дома тази вечер и заковете дъски върху оня прозорец в спалнята. И дръжте входната врата залостена! Утре ще разберете защо.
Пан Фън слушаше объркан. Съдията не му остави време да задава въпроси. Поблагодари му за чая и си тръгна.
Глава четиринадесета
Когато се върна в трибунала, съдията завари Ма Жун, Цяо Тай и Тао Ган да го чакат в личния му кабинет. Един поглед му беше достатъчен, за да разбере по свъсените им лица, че не носят добри вести.
— Господин Чу Даюан беше съставил великолепен план — печално съобщи Ма Жун, но не успяхме да открием никакви нови улики. Чу Даюан и Цяо Тай обиколиха всички видни граждани и направиха списък на всички ученици, които е имал учителят Лан. Ето списъка, но той едва ли ще ни помогне много! — Ма Жун извади един свитък от ръкава си и го подаде на съдията. Докато Ди го преглеждаше, той продължи: — А ние с Тао Ган и Хун отидохме да претърсим къщата на учителя Лан. Всичко беше напразно не намерихме нищо, което да подсказва, че Лан е имал неприятности с някого. Тогава разпитахме главния му помощник — един хубав младеж на име Мей Чън. Той ни каза нещо, което може да се окаже важно.
До този момент съдията не бе слушал много внимателно, мисълта му все още бе заета от изненадващото откритие, направено в къщата на Пан. Но сега се надигна и запита живо:
— Какво ви каза той?
— Каза ни — продължи Ма Жун — че веднъж, като се върнал неочаквано в къщата на учителя през нощта, го чул да разговаря с някаква жена.
— И коя е била жената? — възбудено попита съдията. Ма Жун вдигна рамене и рече:
— Мей Чън не я е видял, само чул през вратата няколко неясни думи, без да долови смисъла им. Не може да каже чий е бил женският глас, но забелязал, че тя била разгневена. Мей Чън е порядъчен, честен младеж и не би си позволил да подслушва, така че веднага си отишъл.
— Това доказва поне, че учителят Лан все пак е имал връзка с жена! — живо каза Тао Ган.
Съдията не изрази мнение. Вместо това запита:
— Къде е Хун?
— Когато си свършихме работата в къщата на Лан — отговори Ма Жун — Хун отиде на пазара да разпита двамата младежи за оня татарин. Каза, че ще се върне за вечеря. Цяо Тай беше изпратил Чу Даюан до дома му и след това дойде при нас в къщата на Лан.
Из трибунала отекнаха трите удара на бронзовия гонг. Съдията каза намръщено:
— Започва вечерното заседание. Повикал съм една госпожа Лу, вдовица, чийто мъж е умрял при подозрителни обстоятелства. Възнамерявам да я освободя след няколко обикновени въпроса и се надявам, че на това заседание няма да възникнат усложнения. Защото трябва да ви кажа какво важно откритие направих днес следобед в къщата на Пан Фън. Може би то ще ни позволи да разгадаем подлото престъпление, извършено там!
Тримата му помощници го отрупаха с въпроси, но съдията вдигна ръка:
— След заседанието, когато се върне и Хун — каза той — ще споделя с вас предположенията си! После стана и с помощта на Тао Ган бързо наметна съдийската си мантия.
Ди видя, че в съдебната зала отново са се събрали многобройни зрители. Всички горяха от нетърпение да чуят последните новини около убийството на Лан Таокуй.
Веднага щом откри заседанието, Ди съобщи, че разследването на случая с отравянето на първенеца в бойните изкуства има значителен напредък. Каза, че трибуналът вече разполага с някои съществени улики. После попълни един формуляр за началника на затвора. Из залата се понесе възбуден шепот, когато госпожа Гуо въведе вдовицата Лу. Началникът на стражници я придружи до съдийската маса, а госпожа Гуо се оттегли.
Съдията забеляза, че госпожа Лу бе положила големи грижи за външността си. Лицето й бе напудрено едва забележимо с руж, а веждите — внимателно подчертани. Облечена в прост халат с тъмнокафява подплата, тя правеше поразяващо впечатление, но ружът не можеше да смекчи злобните очертания на малката й уста. Преди да коленичи на каменния под, тя стрелна с поглед съдията, по с нищо не показа, че го познава.
— Кажете името и професията си! — заповяда Ди.
— Вашата покорна слугиня — отговори госпожа Лу с отмерен глас — е вдовицата Лу, по баща Чън. Тя държи магазина за памук на покойния си мъж, Лу Мин.
След като изчака тези подробности да бъдат записани, съдията каза:
— Възнамерявах да ви помоля да ми помогнете за изясняването на обстоятелствата, при които е починал съпругът ви и затова накарах да ви повикат. Исках да ви задам няколко обикновени въпроса. Тъй като сте отказали да дойдете доброволно, трябваше да издам писмено нареждане и сега ще ви разпитам тук, в съдебната зала.
— Мъжът ми почина — хладно каза госпожа Лу — преди Ваша Милост да заеме поста си тук. Смъртта беше регистрирана според правилата от вашия предшественик. Покорната ви слугиня не вижда на какво основание ваша милост възнамерява да преразгледа този случай. Доколкото й е известно, срещу нея не е подадена никаква жалба в този трибунал.
Съдията разбра, че жената е умна и умее да говори. Той каза остро:
— Съдът счита за необходимо да провери някои забележки относно заболяването на покойния ви съпруг, направени от съдебния следовател.
Госпожа Лу внезапно стана и полуобърната към зрителите, извика:
— Ще позволите ли на този гърбушко да клевети една почтена вдовица? Всеки знае, че този, който има уродливо тяло, има и уродлива душа!
Съдията удари с чукчето си по масата и извика гневно:
— Не си позволявай да хулиш служител на този съд, жено!
— Хубав съд! — презрително каза госпожа Лу. — Та нима онази нощ не идвахте преоблечен у дома вие, съдията?! И като не ви пуснах да влезете, не пратихте ли днес човек да ме доведе тук ей тъй, без заповед, без нищо?!
Съдията побледня от гняв. Той се овладя с усилие, а после каза с равен глас:
— Обвинявам тази жена в обида на съда. Тя ще получи петдесет камшика.
Тълпата се разшумя. Това очевидно не й хареса. Но началникът на стражниците бързо пристъпи към госпожа Лу, сграбчи я за косите и я смъкна на колене. Двама стражници разкъсаха халата и бельото й до кръста, а други двама застанали от двете й страни, я настъпиха по прасците и вързаха ръцете й на гърба. Камшикът на началника на стражниците се изви във въздуха. След първите няколко удара госпожа Лу изкрещя:
