време и ще се върне с някое дебело бебе на ръце и свенлив съпруг край себе си и ще помоли стария си баща да й прости и забрави всичко!
— Имай предвид обаче — забеляза Хун, — че тя е била сгодена!
Тао Ган само се усмихна скептично.
— Съгласен съм, че всички обстоятелства говорят за бягство — каза съдията. — Отишла е на пазара с гувернантката си и докато е стояла в гъстата тълпа, наблюдавайки татарина с танцуващата мечка, изведнъж е изчезнала. Тъй като не е възможно да се отвлече млада жена в такава тълпа, човек наистина би предположил, че става въпрос за умишлено изчезване.
Някъде отдалече долетя плътният звук от удара на бронзовия гонг. Съдията стана.
— Трябва да открия сутрешното заседание на трибунала — рече той. — Но на всяка цена ще прегледам още веднъж записите ни във връзка със случая на госпожица Ляо. Изчезванията на хора винаги са ми били много неприятни. Бих предпочел да имам работа с явно убийство!
Докато Хун му помагаше да наметне съдийската мантия, Ди добави:
— Чудя се защо Ма Жун и Цяо Тай още не са се завърнали от лова.
Хун рече:
— Снощи ми казаха, че ще тръгнат преди зазоряване, за да хванат оня вълк, и ще се върнат навреме за сутрешното заседание.
Съдията свали с въздишка топлата си кожена шапка и я смени със служебната — от черна коприна. Точно когато отиваше към вратата, влезе началникът на стражниците и запъхтян каза:
— Хората са много развълнувани, Ваша Милост! Тази сутрин в южния квартал на града е намерена някаква жена, зверски убита!
Съдията се закова на място. Обърна се към Хун и каза бавно:
— Забележката, която направих преди няколко минути, беше много глупава, инспекторе! Човек никога не трябва да говори с леко сърце за убийство!
Тао Ган каза развълнувано:
— Да се надяваме, че убитата не е онази девойка, Лиенфан!
Съдията не отговори. Докато пресичаше коридора, свързващ личния му кабинет със задната врата на съдебната зала, той попита началника на стражниците:
— Виждал ли си Ма Жун и Цяо Тай?
— Върнаха се преди няколко минути, Ваша Милост — говори началникът на стражниците, — но ей сега дотича пазачът на пазара и съобщи, че в една кръчма е избухна жестока свада. Помоли за бързо съдействие и двата помощници на Ваша Милост веднага тръгнаха с него.
Съдията поклати глава. Той отвори вратата, дръпна завесата и влезе в съдебната зала.
Глава втора
Седнал зад високата маса на издигнатия подиум, съдията наблюдаваше претъпканата с народ съдебна зала. Бяха се насъбрали повече от стотина души.
Шестима стражници бяха застанали пред масата в две редици по трима, а край тях стоеше началникът им. Хун бе заел обичайното си място зад стола на съдията, а Тао Ган стоеше встрани от масата, близо до една по-малка маса, върху която старши писарят подреждаше четките си за писане.
Точно когато съдията се канеше да удари с чукчето си по масата, на входа на залата се появиха двама души, облечени в спретнати кожени халати. Те започнаха с труд да се провират между хората, които ги отрупваха с въпроси. Ди направи знак на началника на стражниците, който бързо се промъкна през множеството и доведе двамата новопристигнали пред съдийската маса. Съдията силно удари по масата с чукчето си.
— Тишина и ред! — извика той.
Залата изведнъж утихна, всички погледи се отправиха към двамата мъже, които коленичиха на каменния под пред подиума. По-възрастният беше слаб човек със заострена бяла брада, лицето му бе напрегнато и изпито. Другият беше с масивно телосложение, имаше широко, закръглено лице и извита тънка брадичка, която обграждаше месестата му долна челюст.
Съдията провъзгласи:
— Обявявам сутрешното заседание на трибунала в Бейджоу за открито. Ще направя проверка.
Когато всички служебни лица отговориха на повикването, съдията се наведе напред и запита:
— Кои са двамата мъже, коленичили пред съдийската маса?
— Вашият нищожен слуга — каза почтително по-възрастният — се нарича Йе Пин, по професия продавач на хартия, а човекът до мене е по-младият ми брат Йе Тай, който ми помага в магазина. Уведомяваме Ваша Милост, че нашият зет, търговецът на старинни вещи Пан Фън, е убил жестоко жена си, нашата сестра. Умоляваме Ваша Милост…
— Къде е този човек, Пан Фън? — прекъсна го съдията.
— Избягал е от града вчера, Ваша Милост, но ние се надяваме, че…
— Всичко с времето си! — строго каза съдията. — Първо разкажете къде и как е било разкрито убийството!
— Рано тази сутрин — започна Йе Пин — брат ми, който сега е до мене, отишъл в къщата на Пан. Почукал на вратата няколко пъти, но никой не се обадил. Уплашил се, че се е случило нещо лошо, защото по това време Пан и жена му винаги са у дома си. Така че той се върна тичешком…
— Спрете! — прекъсна го съдията. — Защо брат ви първо не е попитал съседите дали не са виждали Пан и жена му да излизат?
— Къщата им се намира на съвсем пуста улица, Ваша Милост — отговори Йе. — И двете съседни къщи са празни.
— Продължете! — каза съдията.
— Отидохме там заедно — продължи Йе Пин, — тяхната къща е само на две пресечки от нашата. Пак чукахме, викахме, но никой не се появи. Аз познавам мястото като дланта на ръката си. Заобиколихме градината, покатерихме се на оградата и влязохме в задния двор на къщата. Двата прозореца на спалнята, преградени с решетки, бяха отворени. Покачих се върху раменете на брат си и погледнах вътре. Видях…
Вълнението задави гласа на Йе Пин. Въпреки студа, от челото му струеше пот. След малко той се овладя и продължи:
— Видях върху зиданата печка2 до стената голото тяло на сестра си, обляно в кръв, Ваша Милост! Нададох вик, изпуснах се от пречките на желязната решетка и паднах на земята. Йе Тай ми помогна да се изправя и двамата хукнахме към канцеларията на пазача…
Съдията удари с чукчето си по масата.
— Нека тъжителят се успокои и да се изкаже по-свързано! — заповяда навъсено той. — Като сте видели през прозореца тялото на сестра си, покрито с кръв, как сте разбрали, че тя непременно е мъртва?
Йе не отговори, цялото му тяло се разтресе от ридания. После изведнъж вдигна поглед.
— Ваша Милост — заекна той, — тялото нямаше глава!
В претъпканата зала се възцари гробна тишина. Съдията се облегна назад. Като поглаждаше бавно дългите си бакенбарди, той каза:
— Продължавайте, моля! Бяхте стигнали дотам, че сте тръгнали да търсите пазача.
— Срещнахме го на ъгъла на улицата — продължи Йе Пин с малко по-спокоен глас. — Казахме му какво сме видели и че ни е страх да не е убит и Пан Фън. Помолихме го да ни разреши да отворим вратата със сила. Кой може да опише гнева ни, когато пазачът Гао ни каза, че вчера по обяд е видял Пан Фън да тича по улицата с кожена торба в ръце! Извикал, че напуска града за няколко дни. Този демон е убил сестра ни и е избягал, Ваша Милост! Умолявам Ваша Милост да арестува подлия убиец, за да може да бъде отмъстено за смъртта на клетата ни сестра!
— Къде е онзи пазач Гао? — попита съдията.
