— Помолих го да дойде е нас тук в трибунала, Ваша Милост — изхленчи Йе, — но той отказа, като рече, че е длъжен да остане на пост край къщата. Трябвало да внимава да не би някой да влезе и да промени нещо вътре.
Съдията кимна и прошепна на Хун:
— Най-после един пазач, който си разбира от работата! — А на Йе Пин каза: — Сега писарят ще прочете записа на показанията ви и ако се съгласите, че е верен, вие и брат ви ще поставите под него отпечатъците на палците си.
Старши писарят прочете записките си и братята Йе се съгласиха с тях. Когато поставиха отпечатъците на палците си върху документа, съдията каза:
— Ще отида веднага с хората си на мястото на престъплението. Вие двамата също ще дойдете. Но преди да напуснете трибунала, ще продиктувате на писаря пълното описание на Пан Фън, за да бъде разпратено до представителите на гражданската и военна власт. Пан Фън има само една нощ преднина, пътищата са лоши и аз не се съмнявам, че той скоро ще бъде задържан. Уверявам ви, че убиецът на сестра ви ще бъде изправен пред този трибунал!
Чукчето на съдията се удари о масата и той обяви заседанието за закрито.
Ди се върна в личния си кабинет и застана край мангала. Като топлеше ръцете си над огъня, той каза на Хун и Тао Ган:
— Ще изчакаме Йе Пин да продиктува описанието на Пан Фън.
— Тази отрязана глава — забеляза Хун — усложнява нещата.
— Възможно е Йе да е бил заблуден от полумрака в стаята — обади се Тао Ган. — Не е изключено краят на юргана или нещо друго да е закрило главата на жената.
— След малко ще видим всичко със собствените си очи — каза съдията.
Влезе един чиновник, който носеше хартията с пълното описание на Пан Фън. Съдията бързо направи извадки от него за обявите и написа бележка до началника на най-близкото военно-полицейско отделение. После нареди на чиновника:
— Погрижи се описанието да бъде незабавно разпространено!
Широкият паланкин на съдията чакаше готов вън на двора. Ди се качи и покани Хун и Тао Ган да седнат при него. Осем носачи — четирима отпред и четирима отзад вдигнаха дръжките на раменете си и потеглиха с отмерени стъпки. Отпред яздеха двама стражници, а отзад се движеше началникът им с други четирима от хората си.
Когато излязоха на главната улица, пресичаща града от север на юг, стражниците отпред заудряха малките си медни гонгове и завикаха с пълни гърла:
— Сторете път! Сторете път! Иде негово превъзходителство околийският управител!
От двете страни на главната улица бяха наредени магазини, а пред тях се тълпяха хора. Те почтително се отдръпваха, за да направят път на кортежа.
Шествието мина пред храма на бога на войната и след няколко завоя навлезе в дълга, права улица. Отляво бяха разположени редица складове с малки зарешетени прозорчета, а отдясно се точеше дълга, висока ограда, прекъсната тук-там от тесни врати. Спряха се пред третата врата, където ги очакваше малка група граждани.
Носачите поставиха паланкина на земята. Един мъж с открито, умно лице излезе напред и се представи като „Гао, пазачът на югоизточния квартал“. Той почтително помогна на съдията да слезе от паланкина. Ди огледа улицата в двете посоки и отбеляза:
— Тази част на града изглежда съвсем пуста!
— Преди няколко години — каза пазачът, — когато Северната армия все още беше разположена тук, складовете насреща се използуваха за съхранение на боеприпасите, а от тази страна на улицата имаше осем двора, в които се намираха жилищата на военачалниците. Сега складовете са празни, но няколко семейства се настаниха в изоставените жилища на офицерите. Между тях бяха Пан Фън и жена му.
— Какво, в името на всемогъщото Небе — възкликна Тао Ган, — е накарало един търговец на старинни вещи да избере такова затънтено място? Тук не може да се продаде и соена питка, да не говорим за скъпи антики!
— Именно! — рече съдията. — Какво ще кажеш за това, пазачо?
— Пан Фън разнасяше стоката си по къщите на клиентите, Ваша Милост — отвърна пазачът Гао.
Леден порив на вятъра връхлетя в улицата.
— Заведи ни вътре! — нетърпеливо каза съдията. Озоваха се в широк, пуст двор, заобиколен от едноетажни постройки.
— Тук къщите са разделени на групи по три — обясни пазачът Гао. — В тази група средната къща е на Пан, другите две от известно време са празни.
Влязоха през вратата, която беше точно насреща, и се намериха в просторно помещение, оскъдно обзаведено с няколко евтини столове и маси. Пазачът ги преведе през него в един друг, по-малък двор. В средата му имаше кладенец, а до кладенеца — каменна пейка. Насреща се виждаха три врати. Пазачът ги посочи и каза:
— Вратата на спалнята е в средата. Отляво е магазинчето на Пан с кухня отзад, а отдясно е стаята, която му служи за склад.
Като видя, че вратата на спалнята е леко открехната, съдията бързо попита:
— Кой е влизал вътре?
— Никой, Ваша Милост — каза пазачът Гао. — След като разбихме вратата на главния вход, не съм разрешавал на никого от помощниците си да минава през този двор, за да не бъде променено нищо на мястото на престъплението.
Съдията одобрително кимна с глава. Той влезе в спалнята и видя, че лявата й стена е заета почти изцяло от широка зидана печка, покрита с дебел подплатен юрган. На печката лежеше голо женско тяло. Жената бе по гръб, ръцете й бяха вързани отпред, а краката — опънати и вдървени. Шията завършваше като грозен чукан от разкъсана плът. Тялото и юрганът бяха покрити със засъхнала кръв.
Съдията бързо отвърна глава от ужасната гледка. До стената в дъното, между двата прозореца, видя тоалетна масичка. Върху огледалото бе преметната кърпа за лице, която се вееше на ледения вятър, нахлуващ през отворените прозорци.
— Влезте вътре и затворете вратата! — нареди съдията на Хун и Тао Ган. А на пазача каза: — Стой на пост отвън и не позволявай на никого да ни безпокои! Когато пристигнат братята Йе, да чакат в предното помещение!
Щом пазачът затвори вратата зад себе си, съдията се зае да изучава останалата част от стаята. До стената срещу зиданата печка бяха струпани обичайните четири червени кожени сандъка за дрехи, по един за всеки сезон, а в ъгъла бе поставена червена лакирана масичка. Единствените други мебели в стаята бяха две табуретки.
Без да иска, съдията отново погледна към мъртвото тяло. После каза:
— Не виждам съблечените дрехи на жертвата. Погледни в тези сандъци, Тао Ган!
Тао Ган отвори най-горния сандък и каза:
— Има само грижливо сгънати дрехи, Ваша Милост.
— Провери и четирите — отсече съдията. — Хун ще ти помогне.
Докато двамата помощници проверяваха съдържанието на останалите три сандъка, съдията стоеше прав в средата на стаята и бавно поглаждаше брадата си. Сега, след като бяха затворили вратата, кърпата висеше неподвижно и покриваше огледалото. Ди забеляза, че тя е изцапана с кръв. Спомни си, че много хора считат за лошо предзнаменование да се види в огледало отражението на труп. Явно, убиецът беше един от тях.
Едно възклицание на Тао Ган накара съдията да се обърне.
— В тайното двойно дъно на втория сандък намерих тези скъпоценности — рече той, като показа две красиви, златни гривни, обсипани с рубини, и шест игли за коса от масивно злато.
— Е — каза съдията, — предполагам, че антикварят е успял да се сдобие с тях на изгодна цена. Върни ги обратно на мястото им. Така или иначе, стаята ще бъде запечатана. Сега ме интересуват повече дрехите, които липсват, отколкото скъпоценностите, които са налице. Хайде да претърсим стаята, която служи за склад!
