Като видя стаята, натъпкана с амбалажни кутии с най-различни размери, Ди каза:
— Претърси тези кутии, Тао Ган. Не забравяй, че освен дрехите, липсва и главата на жертвата! Ние с Хун ще проверим магазина.
По стените на магазинчето на Пан Фън се виждаха лавици с купички, вази, украшения от нефрит, статуетки и други дребни антики. Върху квадратната маса в средата бяха струпани шишета, книги и голям набор от четки с различни размери. В стаята имаше и голям сандък за дрехи. Съдията издърпа чекмеджето на масата и прерови съдържанието му.
— Гледай! — каза той, като посочи пръснатите в чекмеджето сребърници и връзки със стари сметки. — Пан Фън е бил принуден да замине съвсем набързо. Не е взел нито скъпоценностите, нито парите си.
Погледнаха и в кухнята, но там не намериха нищо, заслужаващо внимание.
Тао Ган дойде при тях. Като изтупваше дрехите си от прахта, той рече:
— В кутиите има големи вази, бронзови съдове и други старинни вещи. Всичко е покрито с прах, очевидно никой не е влизал там поне от една седмица.
Съдията погледна озадачен двамата си помощници и започна да глади бавно дългите си бакенбарди.
— Загадъчен случай! — каза най-сетне той, обърна се и напусна къщата, последван от двамата мъже.
Пазачът Гао ги чакаше в предното помещение заедно с началника на стражниците и братята Йе. Ди отвърна на поклоните им с кимване и заповяда на началника на стражниците:
— Кажи на двама от хората си да донесат куки и да претърсят кладенеца. Нека приготвят също носилка и чаршафи и да отнесат тялото на убитата в трибунала! После запечатай трите стаи във вътрешния двор. Двама души да останат на пост пред тях до следващо нареждане!
Съдията седна зад масата и направи знак с ръка на двамата братя да заемат табуретките срещу него. Хун и Тао Ган се настаниха на пейката до стената.
— Сестра ви наистина е била жестоко убита — бавно каза Ди на Йе Пин. — От отрязаната й глава няма следа.
— Този демон Пан я е отнесъл със себе си! — проплака Йе Пин. — Пазачът Гао го е видял да носи кожена торба с някакъв заоблен предмет в нея!
Съдията се обърна към пазача:
— Разкажи точно как срещна Пан и какво ти каза той!
— Срещнах Пан Фън да бърза стремглаво по улицата в западна посока — каза пазачът. — Попитах го: „Къде бързате така, господин Пан?“, ала той дори не се спря да ми отговори по човешки. Само измърмори нещо в смисъл, че напуска града за няколко дни, и ме отмина. Въпреки че не беше с кожух, по лицето му се стичаше пот. В дясната си ръка носеше кожена торба с някакъв изпъкнал предмет.
Съдията помисли малко, после запита Йе Пин:
— Споделяла ли е някога сестра ви, че Пан се е отнасял зле с нея?
— Ами — отговори Йе Пин след известно колебание, — да ви кажа право, Ваша Милост, винаги съм смятал, че те се разбират много добре. Пан е вдовец, много по-възрастен от нея, разбира се, и има голям син, който работи в столицата. Ожени се за сестра ми преди две години и винаги съм го смятал за много добър човек, макар и малко скучен… Все се оплакваше от лошото си здраве… Хитрият дявол! През цялото време ни е правел на глупаци!
— Мене не можеше да заблуди! — внезапно избухна по-младият Йе. — Той е един подъл, отвратителен човек и… сестра ми често се оплакваше, че я бие!
Йе Тай гневно изду увисналите си бузи.
— А защо никога не си ми казвал за това? — изненадано попита Йе Пин.
— Не исках да ти причинявам тревоги! — навъсено рече Йе Тай. — Но сега ще кажа всичко! Ще му дам да разбере на този кучи син!
— Защо отидохте при сестра си тази сутрин? — прекъсна го съдията.
Йе Тай се поколеба за момент, после отвърна:
— Ами, просто исках да видя как е.
Съдията стана.
— Ще изслушам пълните ви показания в трибунала, където те ще бъдат записани — отсече той. — Сега ще отида там, а и вие двамата също трябва да дойдете, за да присъствувате на аутопсията.
Пазачът Гао и братята Йе придружиха съдията до паланкина му.
На главната улица един от стражниците се приближи с коня си до прозорчето на паланкина и сочейки с бича, каза на съдията:
— Това е аптеката на Гуо, следователя при смъртни случаи, Ваша Милост. Да ида ли да му кажа, че трябва да дойде в трибунала?
Съдията видя магазинче с малка, приветлива фасада. На нея бе окачена табела с два големи, красиво изписали йероглифа:
— Сам ще поговоря с него — каза съдията. Докато слизаше от коня, добави към двамата си помощници: — Обичам да разглеждам аптеки. Вие по-добре останете отвън, вътре едва ли е много широко!
Още щом отвори външната врата, Ди усети приятния дъх на ароматни билки. Зад тезгяха стоеше гърбав човек и съсредоточено режеше с голям нож някакви изсъхнали растения. Той бързо заобиколи тезгяха и направи дълбок поклон.
— Вашият покорен слуга е аптекарят Гуо — представи се той с изненадващо дълбок и звучен глас. Беше висок само четири стъпки, но имаше извънредно широки, тежки рамене и голяма глава с дълги, несресани коси. Очите му бяха необичайно големи.
— Досега не ми се беше налагало да използувам услугите ви като следовател — каза съдията, — но съм чувал за майсторството ви и се възползувах от случая да ви посетя. Сигурно сте научили, че в югоизточния квартал е убита някаква жена. Трябва да дойдете в трибунала, за да извършите аутопсията.
— Тръгвам веднага, Ваша Милост! — каза Гуо. Като хвърли поглед към полиците, отрупани със стъкленици и връзки сушени треви, той добави извинително: — Моля да не обръщате внимание на бедната ми аптека, Ваша Милост, всичко е в такъв безпорядък!
— Напротив — любезно отговори съдията, — виждам, че всичко е подредено много добре. — Като застана пред големия черен шкаф за лекарства, той прочете няколко от надписите, гравирани с красиви бели йероглифи върху безбройните чекмедженца. — Какво разнообразие от успокоителни средства! Виждам, че имате дори лунна билка! Тя се среща толкова рядко!
Гуо живо отвори посоченото чекмедже и извади от него връзка тънки, сухи корени. Докато той ги отделяше внимателно един от друг, Ди забеляза, че пръстите му са дълги и чувствителни. Аптекарят каза:
— Тази билка расте само на високия хребет оттатък северната градска порта. Затова хората наричат този хребет хълма на лекарствата. Изравяме корените зиме, изпод снега.
Съдията кимна.
— През зимата всичкият сок се събира в корените — отбеляза той. — Тогава действието им е най- силно.
— Ваша Милост има задълбочени познания! — каза изненадан Гуо.
Ди вдигна рамене.
— Обичам да чета стари медицински книги — отвърна той. В същия момент почувствува, че в краката му нещо се движи. Погледна надолу и видя малко бяло котенце. То закуцука към Гуо и потри гръб в крака му. Гуо го вдигна внимателно и каза:
— Намерих го на улицата със счупено краче. Поставих му шина, но за нещастие крачето зарасна накриво. Трябваше да се допитам до учителя по ръкопашен бой Лан Таокуй — той умее чудесно да намества счупени кости.
— Моите помощници са ми разказвали за него — рече съдията. — Според тях той е най-големият
