си още малко, това ще ви помогне да се съвземете.
Ненадейно на терасата се появи икономът. С него вървеше дебел мъж. Заостреният шлем, късата ризница и торбестите кожени панталони показваха, че той е командир на патрул от конната военна полиция. Дебелият застана мирно пред съдията и каза отсечено:
— Имам честта да докладвам, че патрулът ми залови мъж на име Пан Фън на две мили източно от главния път, шест мили на юг от Селото на петте овена. Току-що го предадох на началника на затвора в трибунала на Ваша Милост.
— Чудесно! — възкликна съдията. Обърна се към Чу и добави: — Много съжалявам, но трябва да си тръгна, за да се заема със случая. Понеже не искам да развалям хубавото празненство, ще взема със себе си само инспектора Хун.
Чу Даюан и останалите гости изпратиха съдията до предния двор, където той се сбогува с домакина и отново се извини за преждевременното си тръгване.
— Дългът преди всичко! — сърцато каза Чу. — И се радвам, че са хванали негодника!
Когато стигнаха в трибунала, съдията каза на Хун:
— Извикай началника на затвора!
Началникът бързо се яви и отдаде чест на съдията.
— Какво намерихте у арестувания? — запита го Ди.
— Не носеше оръжие, Ваша Милост, само документ за самоличност и малко пари.
— А не носеше ли кожена торба?
— Не, Ваша Милост.
Съдията кимна и му нареди да ги заведе при затворника.
Когато началникът на затвора отключи желязната врата на малката килия и вдигна фенера си, мъжът, седнал на пейката, се изправи. Тежките вериги, с които беше окован, издрънчаха. Ди забеляза, че на пръв поглед Пан Фън изглежда доста безобиден възрастен човечец. Имаше яйцевидна глава с рошави сиви коси и увиснали мустаци. Лявата му буза бе пресечена от грозен червен белег. Пан не се впусна в обичайните обяснения, че е невинен, а само почтително и безмълвно отправи поглед към съдията.
Ди сгъна ръце в широките си ръкави и каза строго:
— Срещу вас, Пан Фън, е отправено много сериозно обвинение!
Пан въздъхна и рече:
— Лесно мога да се досетя какво се е случило, Ваша Милост! Братът на жена ми, Йе Тай, навярно е скалъпил лъжливо обвинение срещу мене. Този негодник постоянно ме преследва за пари, но напоследък аз решително отказвах да му давам заеми. Предполагам, че това е отмъщението му!
— Както знаете, законът не ми позволява да разпитвам затворниците извън съдебната зала. Но бихте могли да си спестите някои неприятности по време на утрешното съдебно заседание, ако ми кажете сега дали напоследък сте имали сериозни скарвания с жена си.
— Значи, и тя е замесена в историята! — горчиво каза Пан. — Сега разбирам защо през последните седмици се държеше така странно и излизаше по никое време. Без съмнение тя е помагала на Йе Тай да съчини лъжливото обвинение! Оня ден, когато аз…
Съдията вдигна ръка.
— Утре ще разкажете всичко! — отсече той. После се обърна и излезе от килията.
Глава пета
На следната утрин съдията влезе в личния си кабинет малко преди да започне заседанието на трибунала и завари четиримата си помощници, които го очакваха.
Хун забеляза, че Ди е все още блед и има уморен вид. Бе ръководил товаренето на покритите каруци до късно през нощта. Съдията седна зад писалището си и каза:
— Е, семейството ми замина. Военният ескорт пристигна преди зазоряване. Ако не падне нов сняг, ще бъдат в Тайюан след около три дни. — Той уморено потри очите си с ръка, после бързо продължи: — Снощи имах кратък разговор с Пан Фън. Първото ми впечатление е, че предположенията ни са верни и жена му е била убита от трето лице. Той или е съвършен актьор, или наистина няма представа какво се е случило!
— А закъде е бързал толкова оня ден? — попита Тао Ган.
— Ще разберем това след малко, като го разпитам в трибунала — каза съдията. Той бавно отпи няколко глътки от горещия чай, който му бе поднесъл Хун, и продължи: — Снощи пожелах вие тримата да не напускате вечерята у Чу не само защото се страхувах, че ще се развали компанията, а и защото смътно усещах нещо необикновено в атмосферата наоколо. Никак не ми беше добре, така че е възможно всичко да е било само плод на въображението ми. Но все пак бих искал да зная дали след моето заминаване вие не сте забелязали нещо странно.
Ма Жун погледна към Цяо Тай, почеса се по главата и каза унило:
— Трябва да си призная, Ваша Милост, че бях пийнал малко повечко от онова питие. Не съм забелязал нищо особено. Но може би брат Цяо ще ви каже нещо повече.
— Мога да кажа само — рече Цяо Тай с омърлушена усмивка, — че всички, включително и аз, бяхме в много весело настроение.
Тао Ган, който до този момент замислено играеше с трите дълги косъма на лявата си буза, сега каза:
— Аз не обичам много това силно питие и тъй като учителят Лан изобщо не пие, през повечето време разговарях с него. Но това не ми пречеше да наблюдавам какво става около масата. Трябва да ви кажа, Ваша Милост, че това беше просто една приятна приятелска вечеря.
Съдията не каза нищо и Тао Ган продължи:
— Но учителят Лан ми съобщи интересни неща. Като стана дума за убийството, той каза, че Йе Пин е един стар дърдорко, но иначе не е лош човек. Йе Тай обаче според него е подъл мошеник.
— Защо мисли така? — бързо запита съдията.
— Преди няколко години — отговори Тао Ган — Лан му преподавал уроци по бойно изкуство, но само за няколко седмици. После отказал да продължи обучението, защото Йе Тай искал да усвои само няколко опасни и коварни удара и изобщо не се интересувал от духовната основа на спорта. Лан каза, че Йе Тай е извънредно силен физически, поради подлия си характер никога няма да стане добър боец.
— Тези сведения са много ценни — рече съдията. — Каза ли ти нещо друго?
— Не — отговори Тао Ган, — но ми показа фигурите, които подрежда със седемте картончета.
— Седемте картончета ли? — учуди се съдията. — Та те са само една детска игра! Спомням си, че съм играл с тях като дете. Нали става въпрос за оня картонен квадрат, разделен на седем парчета, с помощта на които могат да се образуват най-различни фигури?
— Да — засмя се Ма Жун, — това е странното любимо занимание на нашия приятел Лан! Той твърди, че седемте картончета са нещо много повече от детска игра. Казва, че те учат човека да вниква в главните особености на всичко, което вижда, карат го да съсредоточава мислите си!
— С тези картончета той може да изобрази практически всичко, което му кажете — рече Тао Ган. — И при това много бързо! — Той извади от широкия си ръкав седем картонени парчета, сложи ги на масата и ги подреди така, че да образуват квадрат. Обърна се към съдията и каза: — Ето как се нарязва картонът:
Тао Ган разбърка картончетата и продължи:
— Най-напред му казах, да изобрази Кулата на барабана и той ги подреди така:
— Тъй като първото ми желание не го затрудни, поисках да подреди картончетата във формата на
