Ма Жун и Цяо Тай привършиха обяда си в стаичката на пазачите с по една чаша горчив чай, после си взеха довиждане с Хун. Конярят ги чакаше с конете им на двора. Ма Жун погледна към небето и каза:
— Изглежда, че няма да вали, братко. Да вървим пеша!
Цяо Тай се съгласи. Напуснаха трибунала със стегнати крачки. Минаха покрай високата стена срещу храма на бога на града, после свиха вдясно и навлязоха в спокойния, елегантен квартал, където живееше Лан Таокуй.
Един набит младеж, очевидно ученик на Лан, им отвори външната врата. Той им каза, че учителят е в залата за упражнения.
Залата се оказа просторно, голо помещение. Освен дървената пейка край вратата в него нямаше други мебели. Но белосаните стени бяха покрити с поставки, по които бяха подредени мечове, копия и бойни пръти. Лан Таокуй стоеше по средата на дебелата тръстикова рогозка, покриваща пода. Независимо от студа той беше почти гол, ако не се смяташе стегнатата превръзка около бедрата му. Играеше с черна топка, чийто диаметър бе около една педя.
Ма Жун и Цяо Тай седнаха на пейката и започнаха жадно да поглъщат всяко негово движение. Лан поддържаше топката в непрекъснато движение. Хвърляше я високо, укротяваше я на лявото, после на дясното си рамо, пускаше я да се търкулне по ръката в дланта му, после я оставяше да падне свободно, но с леко движение я улавяше само миг преди да докосне пода, и всичко това с такава лекота и грация, които поразиха двамата наблюдатели.
По тялото, както и по главата на Лан, нямаше косми, а мускулите не личаха по заоблените му ръце и крака. Талията му бе тясна, имаше широки рамене и дебел врат.
— Кожата му е гладка като на жена — пошепна Цяо Тай на Ма Жун, — но под нея има само мускули!
Ма Жун кимна с мълчаливо възхищение.
Внезапно шампионът спря заниманията си. Постоя неподвижно, за да регулира дишането си, а след това се приближи към двамата приятели с широка усмивка. Протегна ръка, за да подаде топката на Ма Жун и каза:
— Би ли я подържал, искам да се облека!
Ма Жун пое топката, но я изпусна и изруга. Тя падна на пода с тежък тътен. Беше от масивно желязо. И тримата избухнаха в смях.
— Велики Небеса! — възкликна Ма Жун. — Като те гледах как си играеш с нея, помислих, че е дървена!
— Как ми се иска да ме научиш на тези упражнения! — каза Цяо Тай със светнали очи.
— Нали ви бях казал и преди — рече Лан Таокуй със спокойната си усмивка, — че по принцип никога не обучавам учениците си на отделни хватки или упражнения. За мене винаги ще бъде удоволствие да ви преподавам, но ще трябва да изкарате цялото обучение.
Ма Жун се почеса по главата.
— Ако си спомням добре, според правилата на твоите тренировки трябва да се откажем и от дамите, нали? — попита той.
— Жените изсмукват силата на мъжете — каза Лан. Той говореше с такава горчивина, че двамата му приятели го загледаха учудено — Лан рядко издаваше чувствата си. Ала майсторът побърза да продължи с усмивка: — Искам да кажа, че не е зле да се води умерен живот. На вас двамата ще поставя специални условия: ще трябва да оставите пиенето, ще спазвате предписаната от мене диета и ще спите с жена само веднъж в месеца. Това е всичко!
Ма Жун погледна със съмнение към Цяо Тай.
— Е, там е бедата, братко Лан! — каза той. — Не смятам, че не бих могъл да живея без виното и жените, но вече наближавам четиридесетте и те са станали нещо като навик за мене, нали разбираш? Какво ще кажеш ти, Цяо Тай?
Като попипваше късите си мустачки, Цяо Тай отвърна:
— Колкото до жената… е, добре… стига, разбира се, да е такава, че да ми държи за цял месец! Но да карам съвсем без вино…
— Ето на! — засмя се учителят Лан. — Но няма значение. Вие и двамата сте бойци от девета степен, не ви е необходимо да влизате във висшата категория. Във вашата професия никога няма да ви се налага да се биете с противници, достигнали това най-високо ниво!
— Защо не? — запита Ма Жун.
— Много просто! — отвърна шампионът. — За да се мине през всички степени от първа до девета, е достатъчно да имаш силно тяло и постоянство. Но за висшата категория силата и ловкостта са от второстепенно значение. Тази категория може да бъде достигната само от човек с възвишен дух, а такива хора не стават престъпници.
Ма Жун смушка в ребрата Цяо Тай.
— Щом работата е такава — весело каза той, — по-добре да си я караме постарому, братко! А сега се облечи, братко Лан, искаме да ни заведеш на пазара!
Докато обличаше дрехите си, Лан отбеляза:
— Виж, този ваш съдия — мисля, че ако поиска, ще може да постигне висшата категория. Той ми прави впечатление на извънредно силна личност.
— Такъв е! — каза Ма Жун. — Освен това борави майсторски с меча. А веднъж го видях да нанася такъв удар, че чак да ахнеш. Яде и пие с мярка, а предполагам, че и жените си е взел само от уважение към общоприетите норми. Все пак и той не е съвършен. Вярвате ли сериозно, че някога ще се съгласи да обръсне тая брада и бакенбардите си?
Като се смееха, тримата приятели тръгнаха към външната врата. Отправиха се в южна посока и скоро стигнаха до високата, украсена с орнаменти порта на покрития пазар. Тесните улички гъмжаха от гъста тълпа, но щом видяха Лан Таокуй, хората побързаха да сторят път, защото майсторът на бойните изкуства бе добре известен в Бейджоу.
— Този пазар — каза Лан — е останал още от времето, когато Бейджоу е бил главен търговски център на татарските племена. Казват, че ако лабиринтът от тесни улички се опъне в една линия, тя ще се проточи на повече от пет мили! А вие какво търсите?
— Имаме заповед — отговори Ма Жун — да издирим госпожица Ляо Лиенфан — момичето, което изчезна тук оня ден.
— Спомням си — каза майсторът. — Това се е случило, докато е наблюдавала една танцуваща мечка. Елате, зная къде татарите показват такива представления!
Той ги преведе по пряк път зад магазините до една по-широка улица.
— Ето го мястото! — каза Лан. — В момента не виждам татари, но мечката танцува тъкмо тук!
Ма Жун огледа мизерните сергии отляво и отдясно, пред които продавачите хвалеха стоките си с дрезгави гласове, и отбеляза:
— Старият Хун и Тао Ган са разпитали вече всички тези юнаци — те си знаят работата. Няма смисъл да ги разпитваме отново. Чудя се обаче какво е търсела тук девойката. Човек би очаквал да иде към северната част на пазара, където се намират по-хубавите магазини за коприна и брокат.
— Какви обяснения даде гувернантката? — запита боецът.
— Тя каза, че са се заблудили — отговори Цяо Тай, — а като видели танцуващата мечка, решили да постоят малко и да я погледат.
— Две пресечки по на юг — забеляза Лан — се намира кварталът с публичните домове. Да не би тамошните обитатели да имат нещо общо със случая?
Ма Жун поклати глава.
— Сам претърсих бордеите — рече той — и не намерих нищо. — После добави ухилен: — Поне нищо, което да е във връзка с нашия случай.
Зад Ма Жун се чу странен брътвеж. Той се обърна и видя едно мършаво момче на около шестнадесет години, облечено в дрипи. Лицето му се гърчеше мъчително, докато издаваше странните звуци. Ма Жун бръкна в ръкава си, за да му даде една медна монета, но в това време момчето се шмугна край него и се
