вдигал силен шум до късно през нощта, но те сметнали за по-разумно да се правят, че не забелязват това. Нашият човек разбил вратата. Къщата била обзаведена по-добре, отколкото би могло да се очаква за къща в този квартал. От смъртта на собственичката никой не бил влизал вътре, нито пък някой предявил иск за нея. Началникът на стражниците описал покъщнината, после накарал да запечатат вратата.
— Съмнявам се, че описанието на вещите е достатъчно пълно! — отбеляза съдията. — Предполагам, че повечето от движимото имущество вече украсява къщата на началника на стражниците! Тези негови внезапни пристъпи на усърдие ми се струват съмнителни. Е, жалко, че собственичката е умряла точно сега, тя би могла да ни каже много неща за тайния любовник на госпожица Ляо. Довели ли са Ю Кан?
— Седи в къщичката на вратаря, господарю — отговори Хун. — Сега ще го доведа.
Когато Хун въведе Ю Кан, съдията си помисли, че красивият младеж наистина изглежда болен. Устата му се гърчеше нервно, а ръцете му трепереха.
— Седнете, Ю Кан — любезно рече съдията. — Ние понапреднахме с разследването, но ми се струва, че би трябвало да знаем нещо повече за миналото на годеницата ви. Кажете ми, откога се познавате?
— От три години, Ваша Милост — тихо отговори Ю Кан.
Съдията вдигна вежди и отбеляза:
— Древните са казали, че когато съюзът между двама млади е бил благословен, в интерес на всички заинтересовани е бракът да се сключи веднага щом двойката достигне пълнолетие.
Ю Кан се изчерви и бързо каза:
— Старият господин Ляо е много привързан към дъщеря си, Ваша Милост, и, изглежда, не му се иска да се раздели с нея. Колкото до моите родители, те живеят далеч на юг и затова помолиха почитаемия Чу Даюан да действува от тяхно име по всички въпроси, които ме засягат. Аз живея в имението на господин Чу, откакто съм дошъл тук, и той, съвсем естествено, се страхува, че ако създам свое собствено домакинство, няма да може да разполага с мене през цялото време. Господин Чу винаги ми е бил като баща, Ваша Милост, и аз не се осмелявах да настоявам за неговото съгласие за ранен брак.
Съдията не каза нищо по този въпрос. Вместо това попита:
— Според вас какво се е случило с Лиенфан?
— Не зная! — проплака младежът. — През цялото време мисля и мисля… Така се страхувам…
Съдията се загледа мълчаливо в Ю Кан, който седеше и чупеше ръце, а по бузите му се стичаха сълзи.
— Страхувате се, че тя е забягнала с друг мъж, така ли? — внезапно попита Ди.
Ю Кан вдигна поглед, засмя се през сълзи и каза:
— Не, Ваша Милост, това е напълно изключено! Лиенфан и таен любовник! Не, поне в това съм сигурен, Ваша Милост!
— В такъв случай — бавно каза съдията — имам лоша новина за вас, Ю Кан. Няколко дни преди изчезването й тя е била видяна да излиза от една къща за тайни срещи на пазара заедно с някакъв млад мъж.
Лицето на Ю Кан стана пепеляво. Той погледна към съдията с широко отворени очи, сякаш виждаше дух, после изведнъж изхлипа:
— Тайната ни е разкрита! Аз съм загубен!
И цял се разтърси от конвулсивни ридания.
По знак на съдията Хун му предложи чаша чай. Младежът го изгълта жадно, после каза с по-спокоен глас:
— Ваша Милост, Лиенфан се е самоубила и аз съм виновен за смъртта й!
Съдията се облегна на стола си и като поглаждаше бавно брада, каза:
— Изяснете се, Ю Кан!
Младежът с усилие овладя вълнението си. После започна:
— Един ден, преди около шест седмици, Лиенфан дойде в резиденцията на Чу с гувернантката си, за да предаде някакво съобщение, изпратено от майка й до Първата жена на господин Чу. Точно тогава Първата жена на господин Чу се къпеше и те трябваше да почакат. Лиенфан отиде да се поразходи в една от градините и аз я срещнах там. Моята стая се намира в тази част на двора. Предумах я да влезе вътре с мене… След това си уредихме няколко тайни срещи в онази къща на пазара. Една стара приятелка на гувернантката й държи магазин наблизо и възрастната дама нямаше нищо против Лиенфан да разглежда уличните сергии самичка, докато тя и другата старица водят безконечните си разговори. Там се срещнахме за последен път два дни преди изчезването на Лиенфан.
— Значи, вие сте били човекът, когото са видели да излиза от онази къща! — прекъсна го съдията.
— Да, Ваша Милост — отговори Ю Кан с отчаян глас. — Аз бях. Този ден Лиенфан ми каза, че може би е бременна. Беше като обезумяла, защото сега срамното ни поведение щеше да бъде разкрито. Аз също бях вцепенен от ужас, защото знаех, че баща й сигурно ще я изхвърли от къщата си, а аз ще изпадна в немилост пред господин Чу и той ще ме върне обратно при родителите ми. Обещах й да направя всичко възможно, за да изпрося съгласието на господин Чу за бърза сватба, а Лиенфан каза, че тя ще помоли за същото баща си. Още вечерта говорих с господаря си, но той се разгневи и ме нарече неблагодарен мошеник. Написах тайна бележка до Лиенфан, в която настоявах да направи всичко възможно, за да накара баща си да се съгласи. Но очевидно и господин Ляо е отказал. Бедното момиче сигурно се е отчаяло и се е самоубило, като е скочило в някой кладенец. И аз, злощастният клетник, да, аз съм виновен за смъртта й.
Младежът се обля в сълзи. След известно време каза със съкрушен глас:
— Тайната ми ме смазваше през последните дни, всеки момент очаквах да чуя, че тялото й е намерено… После дойде този ужасен човек, Йе Тай, и каза, че знае за срещата ми с Лиенфан в моята стая. Дадох му пари, но той всеки път искаше още и още! Днес пак дойде и…
— А как се е случило така, че Йе Тай да разкрие тайната ви? — прекъсна го съдията.
— Изглежда — отговори Ю Кан, — че една стара слугиня на име Лиу ни е шпионирала. Навремето тя е служила в семейство Йе като дойка на Йе Тай. Веднъж двамата стояха и бъбреха в коридора пред библиотеката на Чу и тогава му е казала какво е видяла. Йе Тай чакаше господаря, за да разговарят по някаква търговска сделка. Увери ме, че старицата му е обещала да не казва на никого другиго.
— А самата тя не ви ли е искала пари? — попита съдията.
— Не, господарю — отговори Ю Кан, — но аз се опитах да поговоря с нея, за да се уверя, че ще удържи обещанието си. До днес обаче не съм успял да я видя. — Като забеляза учуденото изражение на съдията, Ю Кан побърза да обясни: — Господарят ми раздели резиденцията си на осем отделни домакинства, всяко с отделна кухня и свои собствени слуги. Главната част на резиденцията се заема от самия господин Чу и Първата му жена. Работният му кабинет и моето жилище също са там. Останалите седем части са разпределени между другите жени на господаря. Тъй като слугите са много и на всички е заповядано строго да не напускат своето домакинство, за мене не е лесно да се свържа с някого за личен разговор. Тази сутрин обаче ми се случи да срещна старата Лиу на излизане от кабинета на господаря, който ме бе повикал, за да обсъдим сметките на арендаторите му. Попитах я бързо какво е казала на Йе Тай за Лиенфан и мене, но тя се направи, че не знае за какво говоря. Няма съмнение, че все още е напълно предана на Йе Тай. — След това младежът добави горчиво: — Така или иначе, вече няма значение дали тя ще запази тайната, или не!
— Има значение, Ю Кан! — бързо каза съдията. — Разполагам с доказателства, че Лиенфан не се е самоубила, а е била отвлечена!
— Кой я е отвлякъл? — извика Ю Кан. — Къде е тя?
Съдията вдигна ръка.
— Разследването още продължава — спокойно каза той. — Вие пазете тайната си, за да не се подплаши похитителят на Лиенфан. Когато Йе Тай отново дойде за пари, кажете му само да намине пак след ден-два. Вярвам, че през това време ще намерим годеницата ви и ще задържим престъпника, който — я е отвлякъл, като си е послужил с подла хитрост. А вие, Ю Кан, сте се държали по най-осъдителен начин. Вместо да поемете грижата за младото момиче, сте се възползували от нейната привързаност и сте задоволили желанието си, преди да имате право на това. Годежът и сватбата не са лична работа, те са свещен съюз, който засяга всички членове на двете семейства — както живите, така и мъртвите. Вие сте оскърбили предците, на които е било съобщено за годежа пред семейния олтар, а сте унизили и бъдещата си невяста.
