досадни. Ще дойдете в трибунала, жените — също!
— Можете да подадете жалба — каза Цяо Тай на войниците.
Едноокият изгледа въпросително приятеля си, после рече:
— Да ви кажа право, началство, май ще бъде по-добре да не подаваме жалба. Трябва да се върнем в лагера след два дни, а да стоим на колене в трибунала, струва ми се, не е най-добрият начин да прекараме остатъка от отпуската си. Върнаха ни парите, пък и момичетата добре ни позабавляваха. Не бихте ли могли да ни пуснете да си вървим… и толкова!
Цяо Тай погледна към Ма Жун, който вдигна рамене и каза:
— На мене ми е все едно. Но двамата сводници ще задържа, защото тази къща работи без разрешително. — Той попита по-възрастния: — Ей, ти, я кажи — давате ли под наем тази къща и на господа, които си водят приятелки?
— Никога, Ваше Превъзходителство! — бързо отвърна човекът. — Да се дава подслон на клиенти, които спят с нерегистрирани жени, е противозаконно! Подобна къща ще намерите на следващата улица, близо до кръчмата „Пролетен вятър“. Съдържателката дори не участваше в нашето сдружение. Но тя умря оня ден и сега къщата е затворена.
— Мир на праха й! — с престорена благочестивост рече Ма Жун. — Е, нямаме повече работа тук. Ще накараме пазача на пазара и хората му да отведат тия двама юнаци и дамите им до трибунала. — А на войниците каза: — Вие сте свободни!
— Много ви благодарим, началство! — признателно рече едноокият войник. — Това е първото хубаво нещо, което ни се случва през последните дни. Откакто загубих окото си, ни преследват само неприятности.
Ма Жун забеляза, че разтрепераната гола жена на леглото се колебае да събере дрехите си. Той й викна:
— Не се срамувай, малката! Твоите прелести са добра реклама за публичния дом!
Когато жената слезе от леглото, Лан Таокуй се обърна с гръб към нея и нехайно попита войника:
— Какво се е случило с окото ти?
— Премръзна, докато слизахме насам от Селото на петте овена — отговори войникът. — Потърсихме някой, който да ни помогне да стигнем по-бързо до града, но срещнахме само един старец на кон. Но и той трябва да е бил крадец, защото веднага щом ни видя, препусна в галоп и избяга. Казах на приятеля си…
— Стой! — прекъсна го Ма Жун. — Носеше ли нещо този човек?
Войникът се почеса по главата, после рече:
— Да, сега, като ме питате, си спомням, че на седлото му висеше кожена торба или нещо подобно.
Ма Жун хвърли бърз поглед към Цяо Тай.
— По стечение на обстоятелствата — каза той на войника — нашият съдия се интересува от човека, когото сте видели. Ще трябва да дойдете в трибунала, но ви обещавам, че няма да ви отнемем много време. — После се обърна към учителя Лан и каза: — Хайде да тръгваме!
— Сега, след като видях, че вие двамата наистина заслужихте надниците си — ухилено каза учителят, — аз ще си ида. Ще похапна и след това отивам на баня.
Глава осма
Когато Ма Жун и Цяо Тай пристигнаха в трибунала с двамата войници, стражите при портата им казаха, че Тао Ган вече се е върнал и заедно с Хун и Ди са се уединили в личния кабинет на съдията. Ма Жун ги предупреди, че скоро ще дойде пазачът на пазара и ще доведе двама мъже и две жени. Нареди им да предадат мъжете на началника на затвора и да повикат госпожа Гуо, която да се погрижи за двете проститутки. След като даде тези разпореждания, Ма Жун тръгна с Цяо Тай към личния кабинет на съдията. Казаха на двамата войници да чакат отвън в коридора.
Съдията бе погълнат от разговора с Хун и Тао Ган, но като видя, че влизат другите му двама помощници, им нареди да докладват незабавно.
Ма Жун описа с подробности какво се беше случило на пазара и в заключение добави, че двамата войници чакат отвън.
Съдията изглеждаше много доволен. Той каза:
— Като вземем предвид и разкритията на Тао Ган, сега най-после имаме обща представа за онова, което се е случило с момичето. Но първо вкарайте в кабинета тези двама войници!
След като войниците почтително поздравиха съдията, той ги накара да разкажат отново с най-големи подробности какво се е случило с тях, а после каза:
— Вашите сведения са много ценни. Ще напиша писмо до коменданта ви с предложение да бъдете оставени временно на служба в гарнизона на съседната околия, тъй че да сте ми подръка, ако се наложи да ви повикам за свидетели. Сега инспекторът ще ви заведе в затвора, за да се срещнете с обвиняемия и да кажете дали го познавате. После ще отидете в канцеларията, за да продиктувате показанията си на писаря. Свободни сте!
Войниците сърдечно поблагодариха на съдията, доволни и предоволни, че завръщането им в Северната армия се отлага. Когато Хун излезе от кабинета заедно с тях, съдията взе един формуляр и написа писмо до коменданта. После нареди на Тао Ган да разкаже на Ма Жун и Цяо Тай какво е научил в игралния дом над ресторанта. Щом Тао Ган свърши разказа си, Хун се върна и докладва, че войниците веднага са разпознали в Пан Фън конника, когото са срещнали извън града. Съдията опразни чашата си с чай и каза:
— Нека обобщим какво знаем досега. Първо фактите, които се отнасят до убийството на госпожа Пан. След като разказът на Пан Фън за срещата му с така наречените „разбойници“ се оказа верен, не се съмнявам, че и останалото, което ни каза, е вярно. За да се уверим напълно, ще изчакаме връщането на стражниците, които изпратих в Селото на петте овена, след което ще освободим Пан. Лично аз съм убеден, че той е съвършено невинен. Трябва да насочим всичките си усилия към издирването на третия човек — онзи, който е убил госпожа Пан някъде между пладне на петнадесети и сутринта на шестнадесети този месец.
— Тъй като убиецът трябва предварително да е знаел, че Пан ще напусне града оня следобед — отбеляза Тао Ган, — той ще да е някой, който познава добре семейство Пан. Йе Тай би могъл да ни даде сведения за познатите на госпожа Пан — той очевидно е бил твърде близък със сестра си.
— При всички случаи ще разпитаме Йе Тай — рече съдията. — Това, което си чул за него в оная комарджийска дупка, показва, че едно щателно проследяване на постъпките му е наложително. Аз сам ще разпитам Пан Фън за приятелите и познатите му… А сега стигнахме до изчезването на госпожица Ляо Лиенфан. Приятелят на Тао Ган, търговецът на ориз, казал, че тя е имала тайна среща с някакъв младеж в една къща на пазара, близо до кръчмата, наречена „Пролетен вятър“. Очевидно това е същата къща, спомената от сводника. Няколко дни по-късно, близо до същото място, една жена се доближава до госпожица Ляо и тя се изплъзва с нея. Според мен жената й е казала, че любовникът й я чака, затова тя незабавно е тръгнала. А каква е ролята на мъжа с качулката — за това можем само да гадаем.
— Едно е сигурно, че той не е бил любовникът на момичето — каза Хун. — Търговецът на ориз го описа като хилав младеж, докато нямото момче представи качулатия като едър, плещест мъжага.
Ди кимна, поигра замислено с дългите си бакенбарди продължи:
— Веднага щом Тао Ган ми съобщи за тайната среща на госпожица Ляо, изпратих началника на стражниците в магазина на търговеца на ориз, който трябваше да го заведе на пазара и да посочи къщата. След това казах на нашия човек да иде в имението на Чу Даюан и да доведе Ю Кан. Провери дали се е прибрал, инспекторе!
Когато Хун се върна, каза:
— Къщата, от която е излязла госпожица Ляо, наистина се намира точно срещу кръчмата. Съседите казали на началника на стражниците, че собственичката умряла оня ден, а единствената слугиня, която работела там, се върнала обратно на село. Хората усещали, че в тази къща става нещо странно, често се
