Същевременно сте дали възможност на престъпника да я сграбчи в лапите си, защото той я е примамил, като е излъгал, че вие я чакате. Освен това неразумно сте удължили неволята, в която тя живее сега, като не сте ми докладвали незабавно истината — веднага след като сте научили за изчезването й. Вие не я заслужавате, Ю Кан! Сега сте свободен, ще ви повикам отново, когато я намеря!
Младият човек поиска да каже нещо, но не успя да произнесе ни дума. Обърна — се и се повлече към вратата.
Между помощниците на съдията избухна оживен разговор, но Ди вдигна ръка и рече:
— Тези сведения изясняват случая с госпожица Ляо. Сигурно оня мошеник Йе Тай е организирал отвличаното, защото освен старата слугиня само той е знаел тайната. А и описанието, което нямото момче направи на човека с качулката, съвпада точно. Жената, която е използувал за предаване на лъжливото съобщение; сигурно е била собственичката на къщата за тайни любовни срещи. Но тя не е завела момичето в къщата си, а в някое друго тайно убежище, където сега Йе Тай я държи скрита — или за задоволяване на собствените си страсти, или за да я продаде на други хора, които ни предстои да издирим. Той знае, че не го застрашава никаква опасност, защото нещастното момиче сега няма да посмее да иде нито при годеника, нито при родителите си. Бог знае как са я измъчвали! И като че ли това не стига, ами безсрамният мошеник има наглостта и да изнудва Ю Кан!
— Да ида ли още сега да арестувам тоя хубавец, Ваша Милост? — запита с надежда Ма Жун.
— На всяка цена! — рече съдията. — Идете в къщата на братята Йе заедно с Цяо Тай, сега те вероятно ядат вечерния си ориз. Само наблюдавайте къщата. Когато Йе Тай излезе, проследете го. Той ще ви отведе в тайното убежище. Щом влезе, арестувайте го, както и всеки друг, който ви се стори замесен в историята. Не е необходимо да бъдете прекалено нежни с Йе Тай, само внимавайте да не го повредите до такава степен, че после да не мога да го разпитам! Желая ви успех!
Глава девета
Ма Жун и Цяо Тай излязоха бързешком, а малко подир това ги последваха и Хун, и Тао Ган, които отидоха да вечерят. Съдията се зае да работи над куп служебни книжа, пристигнали от префектурата.
На вратата тихо се почука. Ди отмести книжата встрани и извика:
— Влез!
Мислеше, че е слугата, който носи подноса с вечерята му. Но като вдигна глава, видя крехката фигура на госпожа Гуо. Беше облечена в дълъг халат с качулка, изработен от сива кожа. Дрехата й стоеше отлично. Когато се поклони пред писалището му, съдията долови полъха на същата приятна миризма на сладки треви, която бе усетил в аптеката.
— Седнете, госпожо Гуо! — каза той. — Тук не сте в съдебната зала.
Госпожа Гуо седна на крайчеца на една табуретка и каза:
— Дръзнах да дойда тук, Ваша Милост, за да ви докладвам за двете жени, задържани днес следобед.
— Моля, говорете! — каза съдията, като се настани назад в креслото. Той взе чашата си, но като видя, че е празна, я върна обратно. Госпожа Гуо бързо стана и я напълни от големия чайник, оставен в ъгъла на писалището. После започна:
— И двете жени са дъщери на селяни от юг. Родителите им ги продали на един сводник миналата есен, когато реколтата беше много оскъдна. Сводникът ги довел тук в Бейджоу и ги препродал в един от публичните домове на пазара. Собственикът ги настанил в онази частна къща и ги накарал няколко пъти да изиграят оня номер с изнудването, който са опитали и вчера. Не мисля, че са лоши момичета, те не харесват живота, който водят, но не могат да направят нищо, защото продажбата им е редовна: собственикът на публичния дом има разписка, подписана и подпечатана от родителите им.
Съдията въздъхна.
— Старата история! — каза той. — Все пак, тъй като собственикът им е използувал къща без разрешително, можем да направим нещо. Как са се отнасяли с жените онези негодници?
— И тук — старата история! — отвърна госпожа Гуо с едва забележима усмивка. — Често са ги биели и са ги товарели с тежката работа по почистването на къщата и приготовлението на храната.
Тя нагласи качулката със сръчно движение на изящната си ръка. Съдията неволно си помисли, че наистина е изключително привлекателна жена.
— Обичайното наказание за отваряне на къща без разрешително — отбеляза той — е тежка глоба. Но това няма да ни свърши работа — собственикът ще плати глобата и ще си върне парите чрез момичетата! Тъй като срещу него има подадена и жалба за изнудване, ще анулираме договора за продажбата. И понеже вие твърдите, че поначало момичетата са добри, ще ги върна на родителите им.
— Проявявате голяма доброта, Ваша Милост! — каза госпожа Гуо и стана.
Докато стоеше в очакване да бъде освободена, съдията почувствува, че му се иска този разговор да продължи. Ядосан на себе си, той каза доста рязко:
— Благодаря ви за ценните сведения, госпожо Гуо! Сега можете да си вървите!
Тя се поклони и излезе.
Съдията се заразхожда из стаята с ръце на гърба. Кабинетът му се стори по-пуст и по-студен от всякога. Осъзна, че жените му вероятно вече бяха стигнали до първата станция, и се зачуди дали квартирите им там са удобни.
Слугата донесе вечерята и Ди я изяде набързо. После се надигна и изпи чая си, застанал до мангала.
Вратата се отвори и влезе Ма Жун, който изглеждаше доста оклюмал.
— След като е обядвал, Йе Тай е излязъл, Ваша Милост — каза той, — и не се е прибирал за вечеря. Един слуга ми каза, че той често вечеря навън с други комарджии и се връща късно през нощта. Цяо Тай още стои на пост пред къщата.
— Жалко! — разочарован каза съдията. — Надявах се бързо да измъкна момичето. Е, за тази нощ няма смисъл да продължаваме наблюдението. Утре Йе Тай сигурно ще дойде на сутрешното заседание заедно с Йе Пин и тогава ще го хванем.
Щом Ма Жун си отиде, съдията седна зад писалището си. Той се зае със служебните документи и се опита да продължи с четенето им. Но не можа да съсредоточи мислите си. Беше много обезпокоен, че Йе Тай не се е прибирал. Каза си, че раздразнението му е съвсем неоснователно — защо пък мошеникът да е избрал именно тази нощ, за да посети тайното си убежище?
И все пак неприятно беше да бездействува принудително точно сега, когато се виждаше краят на делото. Може би точно в този момент престъпникът крачеше натам, след като бе вечерял в някой ресторант? Черната качулка лесно би се забелязала в тълпата… Изведнъж съдията се изправи в стола си. Къде бе видял такава качулка за последен път? Не беше ли някъде из тълпата, близо до храма на бога на града?
Ди стана енергично. Отиде до големия шкаф край стената в дъното на стаята и започна да тършува из многобройните стари дрехи, оставени там. Намери един оръфан, покрит с кръпки кожух, който изглеждаше все още достатъчно добър, за да му държи топло. След като го облече, съдията смени кожената си шапка с дебел шал, който омота стегнато около главата и долната половина на лицето си. После взе преносимото сандъче с лекарства, което държеше в кабинета си, и го преметна през рамо. Погледна се в огледалото и като реши, че може да мине за странствуващ лечител, напусна трибунала през западната странична врата.
Навън падаха дребни снежинки. Съдията си помисли, че навярно скоро ще спре да вали. Тръгна към храма на бога на града, като се взираше в хората, минаващи забързано край него, загърнати в кожусите си. Но всичка носеха калпаци и само тук-там се виждаше някой татарски тюрбан.
След като Ди поскита известно време без посока, небето се проясни. Той си даде сметка, че вероятността да срещне Йе Тай е едно на хиляда. В същото време осъзна смутено, че всъщност бе излязъл не за да срещне него… По-скоро бе търсил някаква промяна — всичко друго бе по-добро от този негов
