Хун хвърли бърз поглед към Тао Ган, после рече:
— Премисляхме, Ваша Милост, защо пък точно този младеж трябва да е убил учителя Лан. В края на краищата в списъка на Ма Жун и Цяо Тай са записани повече от шестдесет души, излезли от банята!
— Но никой от тях — каза съдията — не би могъл да влезе и излезе от кабината на учителя Лан незабелязан. Убиецът обаче е знаел, че служителите в банята носят черни дрехи от непромокаем плат, които приличат на татарските. Той е влязъл в банята заедно с трима младежи. В преддверието не е предал дървеното си номерче, а е продължил по коридора, придавайки си вид на служител. Спомнете си — парата там е толкова гъста, че не дава възможност да се разгледат добре стоящите наоколо. Той се е вмъкнал в кабината на Лан, поставил е цвета с отровата в чаената чаша и отново е излязъл. Напуснал е банята вероятно през служебния изход.
— Хитрият злодей! — възкликна Тао Ган. — Помислил е за всичко!
— И все пак, останали са някои следи — отбеляза съдията. — Татарското облекло и номерчето той несъмнено е унищожил. Но, изглежда, е излязъл, без да забележи, че в предсмъртната си агония учителят Лан се е помъчил да подреди със седемте картончета някаква фигура, която да ни насочи към престъпника. Освен това убиецът е бил добре познат на учителя Лан. Имаме и общото му описание, направено от оня младеж. Може би господин Чу ще ни каже дали измежду учениците на учителя Лан е имало някой слаб и доста нисък младеж с дълги коси?
— Нямаше! — бързо отговори Чу Даюан. — Познавам ги всичките — те са здравеняци, а пък и учителят настояваше да бръснат косите си. Какъв срам! Този чудесен боец — убит с отрова, подлото оръжие на страхливците!
Всички мълчаха. Изведнъж Тао Ган, който бавно усукваше трите косъма, увиснали от лявата му буза, каза:
— На страхливците или на жените!
— Лан не се занимаваше с жени! — презрително каза Чу Даюан.
Но Тао Ган поклати глава и рече:
— Може би точно това е причината някоя от тях да го е убила. Възможно е Лан да е пренебрегнал някоя жена, а това често поражда свирепа омраза!
— Аз съм чувал много танцувачки да се оплакват, че учителят Лан не ги забелязва — сами са ми го казвали! — добави Ма Жун. — Като че ли самата му сдържаност привличаше жените, макар че един бог знае защо!
— Ами, глупости! — ядосано възкликна Чу. Съдията, който до този момент бе слушал мълчаливо, сега рече:
— Трябва да кажа, че тази мисъл ми се струва уместна. За жена с дребно телосложение няма да е трудно да се преоблече като млад татарин. Но в такъв случай тя трябва да е била любовница на учителя Лан! Защото, когато е влязла в кабината на банята, той дори не се е опитал да се покрие. Хавлиите бяха метнати на поставката.
— Невъзможно! — извика Чу. — Учителят Лан и любовница! За това не може да става и дума!
— Сега си спомням — бавно каза Цяо Тай, — че когато го посетихме вчера, той съвсем неочаквано направи една твърде остра забележка по отношение на жените: че те изсмуквали силата на мъжете или нещо такова. А той по правило винаги говореше много сдържано.
Ядосан, Чу измърмори нещо, а съдията извади от чекмеджето си седемте картончета, които му бе направил Тао Ган, и ги подреди така, както бяха намерени на масата в банята. Опита се да изобрази някаква фигура, като прибави и триъгълника. След известно време рече:
— Ако Лан е бил убит от жена, в тази фигура може би се съдържа улика, която да ни насочи към нея. Но докато е падал, той е разместил парчетата и е умрял, преди да успее да добави последния триъгълник. Трудна задача! — Ди отмести картончетата встрани и добави: — Както и да е, първата ни работа е да проучим всички, с които е бил свързан учителят Лан. Господин Чу, предлагам да се споразумеете с Ма Жун, Цяо Тай и Тао Ган как да разпределите помежду си тази работа така, че всеки от вас незабавно да започне изпълнението на своите задачи. Инспекторе, ти ще отидеш на пазара и ще разпиташ другите двама младежи за външността на татарина. Ако ги предразположиш, като ги поканиш на чаша вино например, може би ще измъкнеш повече сведения. Ма Жун е записал имената и адресите им. А по пътя, инспекторе, кажи на Гуо да дойде тук, искам да узная повече подробности за тази отрова!
След като четиримата помощници на съдията и Чу Даюан излязоха, Ди изпи чаша чай, потънал в дълбок размисъл. Изчезването на Йе Тай го безпокоеше. Дали мошеникът не бе усетил, че искат да го арестуват? Съдията стана и се заразхожда из кабинета. Убийството на госпожа Пан все още не беше разнищено, нито пък отравянето на Лан. Да можеше поне да приключи случая с госпожица Ляо!
Когато влезе Гуо, съдията го посрещна с няколко любезни думи. Седна зад писалището си и направи знак на гърбавия човек да се настани на табуретка. После каза:
— Като аптекар, без съмнение можете да ми кажете по какъв начин убиецът е могъл да се сдобие с тази отрова. Тя сигурно се среща много рядко!
Гуо отмести кичура коса от челото си. Постави големите си ръце на коленете и каза:
— За беда човек лесно може да се снабди с тази отрова, Ваша Милост! В малки количества тя е добро лекарство за подсилване на сърцето и затова повечето аптекари се запасяват с нея.
Съдията въздъхна.
— Значи, не можем да се надяваме да стигнем до убиеца по този път! — каза той. Постави седемте картончета пред себе си, подреди ги наслука и продължи: — Но, разбира се, загадъчната фигура би могла да ни наведе на някаква диря!
Гърбавият поклати глава и каза тъжно:
— Не вярвам, Ваша Милост! Тази отрова причинява непоносими болки и смъртта настъпва почти мигновено.
— Но учителят Лан беше човек с необикновено силна воля — забеляза съдията — и много умело си служеше със седемте картончета! Той е разбрал, че няма да успее да стигне до вратата, за да повика служителя и затова мисля, че се е опитал да ни насочи към убиеца си по този начин.
— Вярно е — каза Гуо, — че той много майсторски подреждаше седемте картончета. Когато идваше у дома, често забавляваше жена ми и мене, като изобразяваше какви ли не фигури с невероятна бързина.
— Не мога да разбера — каза съдията — каква фигура е искал да подреди в дадения случай!
— Учителят Лан беше изключително добър човек, Ваша Милост — замислено продължи гърбавият Гуо. — Той знаеше, че нехранимайковците на пазара често ме закачат и оскърбяват. Затова си направи труда да състави нова система за самоотбрана — специално за мене, — съобразена с факта, че имам слаби крака, но доста силни ръце. После търпеливо ме обучи да си служа с тази система и оттогава никой не се е осмелил да ме закача.
Съдията не чу последните думи на Гуо. Той изведнъж забеляза, че както си играеше със седемте картончета, ги бе подредил във форма на котка.
Ди бързо размести картончетата. Отрова… жасминов цвят… котка… Имаше ли логическа връзка между тях? Той забеляза въпросителния поглед на Гуо и прикри вълнението си, като каза бързо:
— Знаете ли, изведнъж се сетих за странната среща, която имах снощи. Отведох у дома му едно малко момиченце, което се беше изгубило, а майката ме наруга. Тя е вдовица, много неприятна личност. От наивните приказки на детето заключих, че вероятно има таен любовник.
— Как се казва жената? — полюбопитствува Гуо.
— Някоя си госпожа Лу, държи магазин за памук.
Гуо поизправи гърбавото си тяло и възкликна:
— Тя е ужасна жена, Ваша Милост! Имах си някои разправии с нея преди пет месеца, когато умря мъжът й. Загадъчен случай…
Съдията бе още объркан от котешката фигура, която бе подредил. Мислеше и за това, че учителят Лан често е посещавал аптеката. Попита разсеяно:
— Какво загадъчно е имало около смъртта на оня търговец на памук?
