бягащ кон. Това също му се удаде веднага:
— Тогава му казах, да изобрази обвиняем, коленичил в трибунала, и той направи това:
— Амбицирах се — продължи Тао Ган — и го накарах да изобрази пиян стражник, после танцуващо момиче, но той пак успя!
— Тогава — заключи Тао Ган — се предадох!
Съдията се разсмя заедно с всички останали, после каза:
— Колкото до странното ми усещане, че снощи нещо не е било наред, след като никой от вас не е забелязал нищо подозрително, трябва да приема, че това усещане се е дължало на неразположението ми. Между другото резиденцията на Чу Даюан е извънредно голяма. Едва не се загубих из тъмните коридори!
— Фамилията Чу — отбеляза Тао Ган — живее в тази резиденция от кой знае колко поколения! Тези големи стари къщи понякога са и малко зловещи.
— И все пак къщата на Чу едва ли е достатъчно голяма, като се имат предвид всичките му жени и наложници! — ухили се Ма Жун.
— Чу е добър момък! — припряно каза Цяо Тай. — Първокласен ловец и опитен управител — строг, но справедлив. Неговите арендатори са твърде привързани към него, а това говори много! Те всички са загрижени, че той все още няма син.
— Докато се опитва да се сдобие с наследник, сигурно не прекарва времето си чак толкова зле! — каза Ма Жун, като намигна многозначително.
Забравих да кажа — прекъсна го Тао Ган, — че секретарят на Чу, оня младеж Ю Кан, наистина изглежда много изнервен. Като му заговори човек, гледа като стреснат, сякаш вижда дух! Имам чувството, че и той мисли също като нас, а именно че годеницата му е забягнала с друг мъж!
Съдията поклати глава и каза:
— Ще трябва да разпитаме младежа, преди разсъдъкът му окончателно да се е помрачил. Що се отнася до госпожица Ляо Лиенфан, баща й се опитва с такова старание да ни убеди в безупречното й поведение, като че ли иска да убеди и самия себе си! Няма да е лошо да идеш в къщата на Ляо още днес следобед, Тао Ган, и да се опиташ да събереш малко повече сведения за обитателите й. Същевременно можеш да разпиташ и за братята Йе и да провериш какво точно е казал за тях учителят Лан. Но не отивай направо при тях, няма смисъл да ги сплашваме. Просто разпитай съседите наоколо.
Отекнаха три удара на бронзовия гонг. Съдията стана, за да постави съдийската си мантия и шапката. Очевидно новината за задържането на Пан Фън вече се беше пръснала навред, защото съдебната зала бе претъпкана.
Веднага след като откри заседанието и направи проверката, съдията взе четката за яркочервен туш и попълни един формуляр за началника на затвора. Когато доведоха Пан Фън пред съдийската маса, над зрителите се понесе гневен шепот. Братята Йе, които бяха застанали в първата редица заедно с Чу Даюан и Лан Таокуй, се втурнаха напред, но стражниците ги задържаха на местата им. Съдията удари с чукчето си по масата.
— Тишина! — извика той, а на коленичилия върху каменния под мъж каза строго:
— Името и професията ви?!
— Вашият нищожен слуга — каза Пан Фън със спокоен глас — се нарича Пан Фън и по професия е търговец на старинни вещи.
— Защо сте напуснали града оня ден? — попита съдията.
— Един собственик на чифлик от Селото на петте овена, което се намира оттатък северната градска порта — отговори Пан, — ми дойде на гости преди няколко дни и каза, че докато копаел трап в нивите си, за да зарови конски тор, намерил стар бронзов триножник. Знаех, че преди осемстотин години, по времето на династията Хан, на мястото, където сега се намира Селото на петте овена, е било разположено голямо феодално владение. Казах на жена си, че си струва да ида там и да погледна бронзовия предмет. Тъй като оня ден небето беше ясно, реших да тръгна и да се върна в града на следващия ден. Така че…
Съдията го прекъсна:
— Как прекарахте с жена си сутринта, преди да тръгнете?
— Аз работих цялата сутрин върху една малка старинна масичка, чиято лакировка трябваше да се поправи, а жена ми отиде на пазара и след това се зае да готви обеда — каза Пан.
Съдията кимна.
— Продължавайте! — заповяда той.
— После изядохме заедно обедния си ориз — продължи Пан. — Навих на топка тежкия си кожух и го сложих в кожена торба, защото се страхувах, че селската странноприемница няма да е отоплена. На нашата улица срещнах бакалина, който ми каза, че на пощенската станция са останали съвсем малко коне и ако искам да си наема кон, трябва да побързам. Затова хукнах към северната порта и имах късмет да наема последния останал кон. После…
— Не сте ли срещали някой друг освен бакалина? — отново го прекъсна съдията. Пан Фън помисли малко, после отвърна:
— Да, по пътя си към пощенската станция минах край пазача Гао, с когото разменихме бързешком няколко думи.
Ди му даде знак, че може да продължи.
— Стигнах до Селото на петте овена, преди да падне мрак. Намерих чифлика и видях, че триножника наистина си го бива. Дълго време се пазарихме със собственика на чифлика, но той се заинати и не можахме да се споразумеем. Тъй като беше станало доста късно, запътих се към селската странноприемница, поръчах си скромна вечеря и си легнах. Първата ми работа на следната сутрин бе да обиколя другите чифлици в селото и да разпитам за старинни вещи, но не намерих нищо. Обядвах в странноприемницата, после се върнах при моя познат в чифлика. След още един дълъг пазарлък с него най-после купих триножника. Облякох набързо кожуха си, сложих триножника в кожената торба и си тръгнах. След като бях яздил около три мили обаче, иззад покрития със сняг хълм изскочиха двама разбойници и се втурнаха към мене. Шибнах коня си с камшика и побягнах в галоп. Но скоро стана ясно, че в бързината си да се отърва от тези главорези съм объркал пътя и съм се загубил. А на всичкото отгоре забелязах, че кожената торба с триножника вече не виси на седлото — явно беше паднала по пътя. Започнах да се лутам между заснежените хълмове наоколо, а страхът ми се увеличаваше с всяка изминала минута… Внезапно видях патрул от петима конници на военната полиция. Срещата с тях много ме зарадва. Но кой може да опише смайването ми, когато те ме смъкнаха от коня, завързаха ми ръцете и краката и ме хвърлиха обратно върху седлото на собствения ми кон! Попитах ги какво означава всичко това, но старшият на патрула само ме удари през лицето с дръжката на бича си и каза да си затварям устата. Докараха ме в града, без да ми дават никакви обяснения, и ме хвърлиха в затвора. Това е цялата истина!
Йе Пин извика:
— Мръсникът наговори куп лъжи, Ваша Милост!
— Показанията му ще бъдат проверени — кратко каза съдията. — А тъжителят Йе Пин да мълчи, докато не го поканят да говори!
После Ди се обърна към Пан Фън:
— Опишете двамата разбойници! След известно колебание Пан Фън каза:
— Бях толкова уплашен, Ваша Милост, че наистина не ги разгледах добре. Спомням си само, че единият носеше превръзка на окото си.
Съдията нареди на писаря да прочете на глас показанията на Пан, после началникът на стражниците накара обвиняемия да постави отпечатъка на палеца си под тях. Тогава съдията каза бавно:
— Пан Фън, жена ви е била убита и нейният брат Йе Пин обвинява вас в извършването на това престъпление.
