себе си и навлажни ръцете на мъртвата. Разхлаби внимателно въжето. После се опита да раздвижи ръцете, но те напълно се бяха вкочанили. Свали сребърния пръстен от дясната ръка и го постави върху къс хартия. После старателно изми тялото, като го оглеждаше инч по инч. Мина доста време, преди да го обърне и да умие кървавите петна по гърба. Междувременно Хун успя да разкаже с бърз шепот на Ма Жун и Цяо Тай всичко, което знаеше за убийството. Ма Жун слушаше със затаен дъх.
— Виждаш ли тези следи от камшик по гърба? — промърмори той на Цяо Тай. — Почакай само да пипна чудовището, което ги е причинило!
Гуо отдели много време, за да разгледа остатъка от шията. Най-сетне се изправи и започна доклада си:
— Тялото е на омъжена жена. Няма признаци да е раждала. Кожа — гладка, без рождени белези и следи от стари наранявания. По тялото няма рани, но кожата около китките е протрита от въжетата, има охлузвания в областта на гърдите и мишниците. По гърба и бедрата има белези, явно причинени от удари с камшик.
Гуо изчака писарят да запише тези подробности и продължи:
— По остатъка от шията личат следи от голям нож. Предполагам, че е използван кухненски сатър.
Съдията гневно подръпна брадата си. Той нареди на писаря да прочете протокола от доклада на Гуо. След това следователят постави отпечатъка на палеца си под записаното. Ди нареди на Гуо да даде пръстена на Йе Пин. Йе го разгледа внимателно и каза:
— Липсва рубинът! Сигурен съм, че оня ден, когато видях сестра си, той беше на пръстена.
— Сестра ви не носеше ли други пръстени? — попита съдията.
Йе поклати отрицателно глава и съдията продължи:
— Сега можете да приберете тялото, Йе Пин, и да го поставите във временен ковчег. Отрязаната глава все още не е намерена, нямаше я нито в къщата, нито в кладенеца. Уверявам ви, че ще направя всичко, което е по силите ми, за да заловя убиеца и да намеря главата. Тогава тя ще бъде поставена в ковчега при тялото и ще се извърши окончателното погребение. Братята Йе се поклониха мълчаливо, а съдията стана и се върна в личния си кабинет, последван от своите четирима помощници. Като влезе в просторното помещение, Ди потръпна от студ въпреки тежкия си кожух. Той каза кратко на Ма Жун:
— Добави въглища в мангала!
Ма Жун се зае да подсили огъня, а останалите насядаха. Известно време съдията само поглаждаше бавно дългите си бакенбарди, без да каже дума. Когато Ма Жун седна при другите, Тао Ган се обади:
— Без съмнение това убийство ще ни изправи пред някои сериозни затруднения!
— Виждам само едно — изръмжа Ма Жун, — и то е да пипнем в ръцете си онова чудовище Пан Фън! Да заколи жена си по такъв начин! А при това жената си я бива!
Вглъбен в мислите си, съдията не го чу. Изведнъж той възкликна ядосано:
— Но това е невъзможно! — Стана енергично, заразхожда се из кабинета и продължи: — Намираме съблечен труп на жена, а от дрехите и обувките й няма следа! Била е вързана, измъчвана и обезглавена, а няма признаци да се е съпротивлявала! Съпругът й, заподозрян в убийство, внимателно е прибрал отрязаната глава и всички дрехи, разтребил е стаята и е избягал, а не е взел скъпите накити на жена си, нито среброто от чекмеджето — представяте ли си?! Е, какво ще кажете сега за всичко това?
Хун отбеляза:
— Човек би помислил, Ваша Милост, че е замесено и трето лице!
Съдията спря да се разхожда, върна се на стола зад писалището и отправи настойчив поглед към помощниците си. Цяо Тай поклати глава и рече:
— Понякога дори на такъв силен мъж, какъвто е палачът, въоръжен с огромен меч, му е трудно да отсече главата на престъпника. А ние чухме, че Пан Фън е слаботелесен, възрастен мъж. Как е могъл да отсече главата на жена си?
— Възможно е — каза Тао Ган — Пан да е заварил убиеца в къщата. Уплашил се е толкова много, че е побягнал като заек и е зарязал всичкото си богатство.
Съдията бавно поглади брадата си и рече:
— В това, което казваш, има здрав смисъл. Но, така или иначе, трябва да намерим този Пан колкото е възможно по-скоро!
— И да го намерим жив! — добави многозначително Тао Ган. — Ако предположенията ми са верни, сега убиецът трябва да е по петите му.
Изведнъж вратата се отвори и като тътреше краката си, в кабинета влезе мършав, стар мъж. Това беше домашният иконом на съдията. Ди го изгледа учудено.
— Какво те води насам? — попита го той.
— Ваша Милост — каза старият иконом, — пристигна конен пратеник от Тайюан. Първата ви жена иска да знае можете ли да й отделите малко време.
Съдията стана и каза на помощниците си:
— Нека се срещнем отново тук към свечеряване Ще отидем заедно на вечерята у Чу Даюан.
Той кимна отсечено с глава и излезе от кабинета. Икономът тръгна след него.
Глава четвърта
Малко след като се стъмни, шестима стражници вече чакаха на двора със запалени фенери от плътен пергамент. Като ги видя как тропат с крака, за да се стоплят, началникът им се ухили и каза:
— Не се плашете от студа, момчета! Нали знаете колко е щедър почитаемият Чу Даюан — той ще се погрижи да нахранят всички ни добре в кухнята му!
— А обикновено не скъпи и виното си — весело добави един млад стражник.
След това всички застанаха мирно. На вратата се появи съдията, следван от четиримата си помощници.
Началникът на стражниците даде команда на носачите. Съдията се качи в паланкина заедно е Хун и Тао Ган. Конярят доведе конете на Ма Жун и Цяо Тай, който каза:
— По пътя ще вземем учителя Лан Таокуй, Ваша Милост!
Съдията кимна и носачите потеглиха с бързи крачки. Като се облегна на възглавниците, Ди кача:
— Вестоносецът на Тайюан дойде с тревожни новини. Първата ми жена трябва да тръгне на път утре сутринта, защото майка й е тежко болна. Втората и Третата ми жена ще я придружат, децата също. По това време на годината пътуването няма да бъде леко, но какво да се прави! Старата дама е на повече от седемдесет години и жена ми е много обезпокоена.
Хун и Тао Ган изразиха съчувствието си. Съдията им поблагодари и продължи:
— Лошо се получи, че трябва да отида на вечерята у Чу Даюан. Пазачите са докарали в трибунала три закрити каруци за превозване на семейството ми. Би трябвало да остана, за да ръководя опаковането и товаренето на багажа. Но тук Чу е виден гражданин, не бива да уронвам престижа му, като откажа да отида на вечерята в последния момент.
Хун кимна с глава и рече:
— Ма Жун ми каза, че Чу е направил приготовления за чудесно угощение в главната зала на резиденцията си. Той е веселяк. Ма Жун и Цяо Тай са много доволни от ловните излети, които им организира, а да не говорим за запоите!
— Чудя се как успява да запази доброто си настроение — забеляза Тао Ган, — след като има осем жени на главата си!
— Е — снизходително каза съдията, — знаете, че той няма деца. Сигурно му е много мъчно, че не може да се сдобие със син, който да продължи рода му. Той е атлетичен мъж, но не смятам, че държи целия този харем само за развлечение.
— Чу Даюан е много заможен — философски каза Хун, — но има неща, които не могат да се купят дори с неговото богатство! — След малко добави: — Страхувам се, че след заминаването на всичките ви жени и деца Ваша Милост ще се чувствува доста самотен през следващите дни!
