викат цвета на девството. По-добре вие се запретнете още тази нощ веднъж завинаги да отстраните тази опасност.
— Това като че ли не е лоша идея — каза Ни и се усмихна нежно на двете момичета.
— Пожелавам ви успех! Но в името на небесата, не им позволявайте след това да ви се качат на главата, капитане! Моят най-стар приятел, всъщност кръвен брат, се ожени за близначки. Преди това го биваше за двама в боя, а каните с вино и жените обръщаше, както си искаше. И какво се случи после с него? Кажи, Тао Ган.
Тао Ган сви устни и поклати тъжно глава.
— Какво се е случило с него? — любопитно попита капитанът.
— Скапа се — мрачно отговори Цяо Тай. — Довиждане.
Глава XIX
От столицата пристигат лоши новини; съдията Ди залага клопка
Двамата намериха съдията Ди седнал зад бюрото си да нахвърля бележки на светлината на два огромни сребърни свещника. Магистратът остави четчицата и попита учудено, загледан в раздърпаните им дрехи:
— Откъде идвате?
Цяо Тай и Тао Ган седнаха и разказаха какво се бе случило в двора на изпитната зала. Когато свършиха, съдията удари с юмрук по масата:
— Удушвачи танка, главорези араби, явно всякакви убийци се разхождат на спокойствие в този град! Пресвети небеса, какво правят хората на губернатора! — и когато се овладя, добави с по-спокоен глас: — Покажи ми тези карти, Тао Ган.
Тао Ган внимателно постави клетката с щуреца в края на масата. След това извади картите и ги разстла пред съдията. Щурецът нададе пронизително цвърчене. Съдията погледна раздразнено към клетката, после се сведе над картите, подръпвайки бавно бакенбардите си. След като ги разгледа, каза:
— Стари са! Тази на арабската част е отпреди трийсет години, когато арабските кораби са започнали по-редовно да се появяват тук. Доколкото мога да съдя обаче, са сравнително точни. Червената точка, която показва къде се е настанил Цяо Тай, е нанесена съвсем наскоро. Момичето е не по-сляпо от вас или мен, приятели! Можеш ли да накараш това насекомо да млъкне, Тао Ган?
Тао Ган пъхна малката клетка в ръкава си и попита:
— Върнаха ли се вече агентите, които следят Яо Тайкай, господарю?
— Не — рязко отговори съдията. — Все още не е пристигнало и писмото от столицата, а вече наближава полунощ.
Той потъна в мрачно мълчание. Тао Ган стана и наля пресен чай. Когато изпразниха чашите си, влезе домоуправителят, следван от слаб мъж в синьо наметало, с малка шапчица на главата. Мустаците му сивееха, бакенбардите му бяха подстригани по военному. След излизането на домоуправителя той рапортува отривисто:
— Господин Яо си отиде право у дома и вечеря сам в градинския павилион. След това се оттегли във вътрешните си покои. От разпита на прислужниците разбрахме, че е привикал четирите си съпруги и ги е нахокал, че били мързелани. Главната вина хвърлил на първата си съпруга, наредил на прислужниците да й смъкнат панталоните и да я държат, докато той собственоръчно я нашарил с пръчка. След това извикал шестте си наложници и им съобщил, че издръжката им се намалява наполовина. Накрая отишъл в библиотеката и си пийнал здравата. Когато научих от прислужника, че господин Яо е заспал, дойдох тук, за да докладвам на негово превъзходителство.
— Нещо ново за Мансур? — попита съдията.
— Не, ваше превъзходителство. Навярно се крие някъде извън градските стени, защото внимателно претърсихме целия арабски квартал, а стражниците провериха всички свърталища на простолюдието.
— Добре, вървете.
Когато агентът излезе, Цяо Тай избухна:
— Какъв жесток човек е този Яо!
— Не е много приятна личност — съгласи се съдията Ди. — При това е достатъчно проницателен, за да предвиди, че ще го проследя — той подръпна мустака си, после внезапно попита Цяо Тай: — Всичко наред ли е с двете момичета на Ни?
— О, бъдете спокоен — и добави с гримаса: — Ако не се лъжа, съвсем отскоро вече не са робини, нито пък момичета. Имам инстинктивното усещане, господарю, че капитанът, след като е дошъл на себе си от шока след убийството на старата си любов, веднага си е дал сметка въпреки целия си мистицизъм, че непорочните му отношения с девойките са придобили известна двусмисленост с годините. И сега, когато, така да се каже, отново е възвърнал свободата си като мъж, явно е преосмислил бащинското си покровителство. Разбира се, ако тези две нахалнички не са намислили нещо друго!
Тао Ган бе погледнал с изненада съдията, когато го чу да пита за близначките. Сега се обади:
— Имат ли някакво отношение тези близначки към случая с цензора, господарю?
— Не пряко — отговори съдията Ди.
— Но какво биха могли тези двете, дори косвено… — зачудено започна Цяо Тай, но съдията Ди вдигна ръка и посочи към вратата.
В същия миг домоуправителят въведе двама офицери в пълно бойно снаряжение. Бяха с шлемове и нашивки на капитани от военната полиция. След като поздрави сдържано съдията, по-възрастният извади от ботуша си писмо с голям печат. Положи го на масата и каза почтително:
— Донесохме това писмо по заповед на Великия съвет със специален конен конвой.
Съдията Ди подписа и подпечата разписката, благодари на капитана и заповяда на домоуправителя да се погрижи хората от конвоя да получат храна и удобни легла. После разпечата плика и бавно зачете дългото писмо. Двамата му помощници гледаха с тревога притесненото му лице. Най-после той вдигна поглед и каза бавно:
— Лоши новини. Много лоши! Здравословното състояние на негово величество се влошава. Лекарите се опасяват, че величайшата смърт не е далеч. Императрицата е събрала около себе си силна политическа групировка, която действа в полза на регентството, за да получи цялата власт в законното си положение на вдовстваща императрица. Съветът настоява изчезването на цензора да бъде официално обявено и някой незабавно да бъде упълномощен да заеме мястото му, защото иначе няма да има на кого да се опре. Тъй като по-нататъшните събития могат да имат много сериозни последици, Съветът е издал заповед аз да изоставя разследването около цензора и да се върна в столицата, за да поема задълженията си там.
Съдията хвърли писмото върху масата, скочи и закрачи напред-назад из стаята, подръпвайки нервно дългите си ръкави. Цяо Тай и Тао Ган застинаха с изумени лица, без да знаят какво да кажат. Изведнъж съдията Ди се изправи пред тях:
— Остава ни само едно, което можем да направим — каза той стегнато. — Отчаяна мярка, но оправдана поради печалната липса на време — той зае мястото си и гледайки напред, започна: — Ти, Тао Ган, отиди в ателието на будисткия скулптор и купи дървен модел на отрязана човешка глава. Тази нощ да бъде побита над вратата на съдилището, но високо, за да не се разбере, че не е истинска. Под нея на табло да бъде окачено официалното известие, което сега ще напиша.
Без да обръща внимание на учудените въпроси на двамата си помощници, той натопи четчицата и нахвърли кратък текст. После седна в стола си и го прочете на висок глас:
Съдията Ди, председател на Столичния съд, пристигнал на инспекция е Кантон, откри тук тялото на високопоставено длъжностно лице, обвинено в държавна измяна и избягало от столицата. За главата му бе определена награда. При аутопсията се установи, че престъпникът е бил отровен, но както повелява законът, тялото бе обезглавено и главата ще стои изложена в продължение на установения срок от три дни. Всеки, който може да съобщи нещо за смъртта на този гнусен предател, да се яви пред съдията Ди, за да получи наградата от петстотин златни слитъка. Всички нарушения, евентуално извършени преди това от приносителя, с изключение на сериозни престъпления, ще бъдат опростени.
Съдията хвърли листа на масата и заключи:
