— Истинските престъпници няма да се хванат в този капан. Мисля си обаче, че можем да подмамим някой от китайските им съучастници: например ония двамата, преоблечени като стражници, които са донесли трупа на цензора в храма на Цъфтящата пагода. Ако главата бъде изложена и известието бъде пръснато из града тази нощ, има вероятност някой да дотича тук рано сутринта, преди неговият господар да успее да го предупреди, че това е клопка.
Цяо Тай не изглеждаше много уверен, но Тао Ган кимна нетърпеливо и каза:
— Това е единственият начин да стигнем до бърз резултат. Главните престъпници вероятно имат най- малко десетина съучастници, а петстотин златни слитъка са сума, която такива хора не могат да спечелят и за петстотин години. Ще хукнат презглава насам и всеки ще гледа да изпревари другия.
— Да се надяваме, че ще стане точно така — уморено каза съдията Ди. — Така или иначе, това е най- доброто, което мога да измисля. Хайде на работа!
Глава XX
Една жена прави фатална изповед; Цяо Тай моли съдията Ди да го освободи от клетвата
Пронизителните викове на мюсюлманския ходжа събудиха Цяо Тай призори. От минарето се разнасяха призиви към правоверните за сутрешна молитва. Цяо Тай разтърка очи. Беше спал зле, гърбът го болеше. Той прокара внимателно пръсти по подпухналата си шия и промърмори:
— Една дълга нощ и една схватка не би трябвало да значат нищо за здравеняк на четирийсет и пет години, братко!
Стана и както беше гол, отвори кепенците. Изпи една голяма глътка направо от чайника, нажабури си гърлото и изплю хладкия чай в порцелановия плювалник. С въздишка се отпусна отново на миндера. Можеше да си позволи още малко дрямка, преди да стане и да се отправи към двореца. Точно се унасяше, когато го сепна почукване по вратата.
— Оставете ме на мира! — извика той раздразнен.
— Аз съм. Отвори бързо!
Цяо Тай разпозна гласа на Зумруд. Скочи и навличайки пътьом панталоните си, вдигна резето. Тя се вмъкна забързано вътре и веднага залости след себе си. Беше увита в дълга наметка с качулка от син памучен плат. Очите й блестяха и той си помисли, че изглежда още по-хубава от преди. Предложи й единствения стол, а самият той приседна на ръба на леглото.
— Искаш ли чаша чай? — попита той неловко.
Тя поклати глава, блъсна стола и каза нетърпеливо:
— Слушай, всичките ми неволи свършиха! Няма нужда да ме водиш в столицата, заведи ме само при господаря си. Сега, веднага!
— При моя господар? Защо?
— Твоят господар е обещал награда, много пари. Затова! Чух, когато един рибар разправяше на хората от моя кораб. На вратата на митницата била окачена обява. Не знаех, че цензорът е бил замесен в разни политически машинации, мислех си, че идва в Кантон само заради мен. Но това вече няма значение. Наградата по право се пада на мен. Нали в края на краищата аз го отрових!
— Ти! — втрещен извика Цяо Тай. — Как можа…
— Ще ти обясня — прекъсна го тя грубо. — Тъкмо ще разбереш защо е важно веднага да ме отведеш при господаря си. А и да му кажеш някоя добра дума за мен.
Тя смъкна синята наметка и небрежно я захвърли на пода. Отдолу носеше само роба от прозрачна коприна, която не скриваше нито една извивка от съвършената й фигура.
— Преди шест седмици — започна тя — прекарах една нощ с моя покровител в къщата до храма. Когато си тръгвах сутринта, той каза, че в храма на Цъфтящата пагода има празник, и ми заръча да се отбия пътьом и да се помоля за него. Лицемер! Отидох все пак и запалих благовония пред голямата статуя на нашата богиня на милосърдието. А един мъж, който стоеше непосредствено до мен, ме гледаше втренчено. Беше с цивилни дрехи, висок и привлекателен и имаше вид на големец. Попита ме защо се моля на китайска богиня, след като съм арабка. Аз му отвърнах, че за едно момиче никога не е излишно още някоя богиня да го държи под крилото си. Той се засмя и така започнахме разговор. Веднага разбрах, че това е мъжът, когото през целия си живот съм се надявала да срещна. Отнасяше се с мен, като че ли съм истинска дама. Влюбих се в него от пръв поглед точно като някое празноглаво девойче на шестнайсет години. Когато почувствах, че и той ме харесва, го поканих да изпием чаша чай в онази къща. Знаеш, че тя е недалеч от задния вход на храма, а пък покровителят ми беше излязъл. И сам можеш да си представиш какво последва. След това той ми каза, че не е женен и че никога преди това не е бил с жена. Но всичко това нямало значение, каза той, защото ме бил срещнал. Наговори още много други, все такива приятни неща и накрая съобщи, че е императорски цензор. Разказах му за неволите си и той обеща да ми уреди китайско поданство и да възстанови на покровителя ми всичко похарчено за мен. Налагало му се да напусне Кантон за няколко дни, но щял да се върне и да ме отведе в столицата със себе си.
Приглаждайки косата си, тя продължи да си припомня с усмивка:
— Дните и нощите, които прекарахме заедно, бяха най-щастливите в моя живот. Представи си ме, мен, която, небесата са свидетели, съм била със стотици мъже, да се чувствам като младо момиче на прага на първата любов! Толкова бях полудяла от любов, че място не можех да си намеря от ревност, когато му се наложи да замине за столицата. Тогава постъпих като пълна глупачка и всичко обърках!
Тя замълча и избърса потното си чело с крайчеца на ръкава. После грабна чайника, отпи направо от чучура и обобщи равнодушно:
— Сигурно си наясно, че ние, водните момичета, умеем да приготвяме всякакви видове упойки, любовни еликсири, много добри лекарства, но и отрови. Рецептите се предават от поколение на поколение сред жените танка. Имаме една особена отрова, която нашите жени дават на любовниците си, когато заподозрат, че се канят да ги изоставят уж, че им се налагало да заминат. Върне ли се мъжът, жената му дава противоотрова и той нищо не разбира. Цензорът ми обеща непременно да се върне в Кантон след две седмици и да ме отведе със себе си. На нашата последна среща сипах в чая му отрова, която би била безвредна, ако след три седмици се вземе противоотровата. Ако обаче ме измамеше, щеше да плати с живота си. Минаха две седмици, после още една. Тази, третата, беше ужасна… Не можех да ям, не можех да мигна по цяла нощ… След като изминаха тези три седмици, живеех в някакъв унес и броях механично дните… На петия ден той дойде. Появи се на моя кораб рано сутринта. Каза, че спешни дела го задържали в столицата. Пристигнал тайно в Кантон два дни преди това, придружен само от приятеля си доктор Су. Не ми се обадил, защото трябвало да се занимава с някакви араби и освен това не се чувствал добре. Вместо да му мине обаче, му ставало все по-зле и затова дошъл, макар и болен, надявайки се моята компания да го излекува. Аз обезумях, защото нямах в себе си противоотровата, бях я скрила в къщата до храма. Накарах го веднага да тръгнем за там. Той изгуби съзнание в момента, когато влязохме в къщата. Налях противоотровата в гърлото му, но беше много късно. Половин час по-късно издъхна.
Тя стисна устни и се вторачи в покривите отвън. Цяо Тай я гледаше онемял. Лицето му беше смъртнобледо. Тя продължи бавно:
— Там нямаше никой, от когото да поискам помощ, покровителят ми не държеше дори прислужници в онази къща. Изтичах при него и му разказах всичко. Той само се усмихна и заяви, че ще оправи нещата. Мръсникът знаеше, че сега изцяло завися от неговата милост. Аз, една злочеста беднячка, бях убила императорски цензор! Ако ме издадеше, гибелта не ми мърдаше. Казах му, че доктор Су ще започне да се тревожи, ако цензорът не се прибере тази нощ. Тогава покровителят ми ме попита дали доктор Су знае за нас. Когато разбра, че не знае, ме успокои, че щял да се погрижи доктор Су да не създава проблеми.
Тя въздъхна дълбоко. Хвърли един дълъг поглед на Цяо Тай и продължи:
— Ако ме вземеш със себе си, ще мога да държа устата на моя покровител затворена. В столицата той е никой, а ти си полковник от гвардията. Дори и да се разприказва, ти можеш да ме скриеш, така че никой да не ме намери. Но сега и без това всичко се нарежда. В обявата на твоя господар пише, че цензорът е изменник, и значи аз не само не съм извършила престъпление, но и съм направила голяма услуга на държавата. Ще му кажа, че може да задържи половината от златото, ако ми даде поданство и някоя спретната къщурка в столицата. Облечи се и ме води при него!
