— Ще запаля фенера — прошепна Цяо Тай. — Все едно е дали свети, важното е да не вдигаме шум.
Светлината на фенера разкри просторна зала с осмоъгълна форма. Насреща в дъното се издигаше разкошен като трон подиум, от който главният екзаминатор обявяваше резултатите. Над него висеше огромна, лакирана в червено дъска със следния надпис: „Нагоре, срещу течението, се стига до Нефритовата врата.“ Това означаваше, че студентът ще издържи изпита, ако подражава на неотклонното упорство на шарана, потеглящ всяка година срещу течението. В двата края на залата се виждаха стълби. Те се изкачиха по дясната на втория етаж.
Овалната зала горе някак не се връзваше със симетричния план на приземния етаж. Пред тях тъмнееха поне осем тесни отвора на странични коридори. Тао Ган се вмъкна във втория отдясно, влачейки Цяо Тай след себе си, но в дъното му откриха само два празни прашни кабинета. Върнаха се и влязоха крадешком в следващия. Тао Ган побутна лекичко вратата в дъното и се озова на малък балкон, отворен от всички страни. От дясната страна се виждаше балконът с дървената решетка. През петнайсетината стъпки, които го отделяха от него, той различи смътно силуета на момиче, седнало до една маса. Сякаш бе потънала в някакво четиво.
— Ето я! — прошепна Тао Ган. — Това е нейният профил.
Цяо Тай изсумтя и посочи надолу към дългата редица от килии, насечена от тесни калдъръмени алеи.
— Там вляво току-що нещо дребно и черно пропълзя край килиите — прегракнало прошепна той. — След него още едно. Бяха без крака, само с дълги ръце като на паяци — той стисна здраво ръката на Тао Ган и добави: — Просто се стопиха в сенките. Не, това не бяха човешки същества, честна дума!
— Облак е минал пред луната… — шепнешком му отвърна Тао Ган. — Дай сега да хванем момичето, то поне със сигурност е човешко същество!
Той се дръпна назад и в същия миг се чу глухо изпукване. Един розов храст, засаден в огромна саксия, бе закачил края на дрехата му. Двамата хукнаха навътре и за момент се огледаха в овалната зала. Цареше мъртвешко безмълвие и те се втурнаха в следващия коридор, за да намерят в дъното му малка читалня. Със звучни ругатни се върнаха обратно и влязоха в третия коридор. По него най-сетне стигнаха до балкона с решетката, но там не завариха никой.
Цяо Тай се завърна тичешком в залата и надолу по стълбите с надеждата да настигне момичето. Тао Ган разгледа внимателно стаичката. Вътре имаше тясна бамбукова кушетка с грижливо сгънати завивки на нея. На масата се мъдреше мъничка клетка от сребърен филигран. Тао Ган я вдигна и в същия миг щурецът запя. Той я постави обратно и взе два листа навита хартия. Отнесе ги до прозореца и видя, че са карти. На едната бе очертано устието на Бисерната река, на другата — арабският квартал около джамията. Червена точка бе нарисувана върху странноприемница „Петимата безсмъртни“, в която бе отседнал Цяо Тай.
Тао Ган пъхна картите и клетката в ръкава си и отиде в залата. Отдолу по стълбището запъхтян се качваше Цяо Тай:
— Тя е лъжкиня, братко, разбираш ли! — възмутено извика той. — Задната врата е отворена. Как е възможно сляп човек да се изниже с такава бързина?
Тао Ган му показа картите.
— Как е възможно сляп човек да изучава карти? — ядно попита той. — Хайде все пак да огледаме двора.
— Хайде! Няма да хванем момичето, но ми се иска да зърна онова дяволско черно нещо, което пълзеше там. Колкото да се уверя, че аз самият не съм почнал да ослепявам.
Слязоха по стълбите и пресякоха калдъръмения двор. Тръгнаха покрай редицата килии в източната част на комплекса, отваряйки наслуки вратите, но в малките тъмни стаички нямаше нищо, освен чинове и столове. Внезапно чуха приглушен вик.
— Следващата редица! — изръмжа Цяо Тай.
Двамата хукнаха презглава по алеята. Цяо Тай стигна до ъгъла преди Тао Ган и го заобиколи като светкавица. Една врата отпред беше открехната. Иззад нея долитаха пронизителни женски писъци, трясък на чупещи се столове, запъхтяно боричкане. Когато Цяо Тай наближи, вътре всичко притихна, а когато сложи ръка на вратата, почувства как около гърлото му се затяга нещо гладко и меко. Бойният му инстинкт го накара да наведе глава и да стегне силно вратните си мускули. Едновременно се хвърли напред и веднага щом протегнатите му ръце докоснаха земята, отскочи и се извъртя на гръб ведно с вкопчения в шията му нападател. Това е смъртоносна хватка при нападение отзад. Когато тежестта на тялото му се стовари върху нападателя, той почувства задушаваща болка в гърлото. В същия миг обаче до ушите му достигна пукането на чупещи се кости и копринената примка около врата му се разхлаби.
Само след миг бе отново на крака и ядно разкъсваше шала, омотан около шията му. От килията изскочи друг мъж, нисък и набит. Цяо Тай се хвърли след него, но дясната му ръка се изви рязко и болезнено назад, опъната от нещо невидимо. Стягаше я здрава примка от намазана с восък връв. Докато се мъчеше ожесточено да освободи китката си от нея, дребната тъмна сянка се изгуби напред по алеята.
— Много извинявай! — запъхтяно се обади Тао Ган зад него. — Целех се в главата на оня.
— Позанемарил си практиката напоследък, братко Тао! — озъби се Цяо Тай. — Избяга, кучето!
Той огледа мрачно шалчето и попипа монетата, после ги пъхна в ръкава си.
От вратата на килията излезе крехка фигура. Две нежни голи ръце се обвиха около врата на Цяо Тай, една малка къдрава главица се притисна до гърдите му. От съседната килия излезе второ момиче, оправяйки пътьом скъсаните си панталони.
— Пресвети небеса! — възкликна Цяо Тай. — Ужасните близначки!
Дюниазад пристъпи към него. Цяо Тай вдигна фенера и освети бледите лица на двете момичета. Бяха голи до кръста, с множество синини и кървящи драскотини по телата си.
— Тия мръсници се опитаха да ни изнасилят — проплака Дюниазад.
— И то явно не на шега — с гневно лице отвърна Цяо Тай. — Удоволствието, както се вижда, не е било взаимно. Хайде, говорете, как попаднахте тук?
Дананир избърса лицето си, мокро от сълзи, и извика:
— Тя е виновна, тя ме предизвикваше! — погледна с отровен поглед сестра си и бързо продължи. — Капитанът не се върна за вечеря и ние решихме да хапнем малко юфка на пазара. После тя каза, че в изпитната зала имало призраци, а пък аз казах, че няма, а тя каза, че има и че аз никога нямало да посмея да припаря там. И така, дойдохме тук, промъкнахме се край колибата на пазача и хвърлихме едно око в първата алея. Тъкмо щяхме да се махаме от това страшно място, когато изникнаха ей така, от нищото, тези двама ниски и ужасни мъже. Ние хукнахме като зайци и се пъхнахме в тази килия, но те изкъртиха вратата. Единият завлече сестра ми в съседната килия, другият ме хвърли по гръб на масата и започна да ми къса панталоните — придърпвайки остатъците от дрехата си, тя добави злорадо: — Докато налиташе да ме целуне, му забих палеца си в лявото око.
— През цялото време ругаеха и мучаха на някакъв много особен език — с плачлив глас се обади Дюниазад. — Това не бяха хора…
— Този поне си е човек, след като има гръбнак и той е счупен — каза Цяо Тай. Беше разгледал проснатото на неравния калдъръм тяло и разкривеното лице с изпъкнали скули, сплескан нос, ниско квадратно чело. — От водните хора са — обясни той на Тао Ган. — Пак са по следите на сляпата. Искали са да я довършат там на балкона, обаче меракът ги е провалил. Хайде сега да отведем тези шантави моми у дома им.
Девойките се вмъкнаха в една килия и след малко се показаха, криво-ляво загърнати с остатъците от жакетите и панталоните си на цветя. Двете тръгнаха покорно след Цяо Тай и Тао Ган към къщичката на пазача. След дълго тропане през вратата се подаде едно подпухнало от съня лице. Цяо Тай му се представи и нареди да заключи вратата и да чака стражниците да отнесат мъртвото тяло.
— Не за твоето става дума — злобно уточни той. Групичката пое по улицата на юг. Скоро стигнаха до къщата на капитан Ни. Той самият отвори вратата и като видя близначките, въздъхна с облекчение:
— Слава на небесата! Какво пак сте забъркали?
Близначките се хвърлиха на врата му и една през друга започнаха да бъбрят нещо непонятно. Цяо Тай реши, че говорят на персийски.
— Слагайте ги в леглото, капитане — прекъсна излиянията им той. — За малко да загубят онова, дето му
