— И така, ти не си видяла капитана. А кога дойдоха другите посетители, преди или след пристигането на госпожа Бао?
— Не, ваше превъзходителство. Тоест, така да се каже… тук беше, разбира се, онова нещастно момиче. Дойде непосредствено преди да се появи госпожа Бао. Понеже е сляпа, аз…
— Сляпо момиче! — почти извика съдията.
— Да, ваше превъзходителство. Беше с широка кафява роба, много износена, но говореше образовано. Каза, че идвала да се извини, понеже не била изпълнила уговорката си с господин Яо от предишната вечер. Аз я попитах тя ли е момичето, което обикновено продава щурци на господин Яо, и тя го потвърди.
Управителката млъкна, поглеждайки страхливо през рамо към вратата.
— Хайде, кажи ми всичко, което знаеш за това момиче! — заповяда съдията.
— Сега си спомням, че господин Яо действително я очакваше, ваше превъзходителство. Беше ми казвал, че тя ходи в дома му, когато има добри екземпляри за продан, но че отсега нататък ще идва тук. Господин Яо ми нареди, освен това да приготвя една от стаите горе. Въпреки че е сляпа, тя е твърде привлекателна, ваше превъзходителство, а е и високо образована. И тъй като господин Яо обича разнообразието… — тя тръсна рамене. — И така, тя не дойде снощи и господин Яо прекара нощта с едно от другите момичета, които са тук.
— Ясно. Веднага щом си казала на сляпото момиче, че господин Яо, не е тук, тя си е тръгнала?
— Не, ваше превъзходителство. Поговорихме си малко пред вратата. Тя ми каза, че освен да се срещне с господин Яо, искала да потърси някъде наоколо своя приятелка, която отскоро била настанена в частно заведение. Според нея било някъде близо до Цъфтящата пагода. Казах й, че вероятно греши, защото наоколо няма подобно заведение. „Попитай във вертепите зад къщата ни, скъпа“, рекох й аз, понеже, когато влизат в тази професия, момичетата често обясняват на познатите си, че са в частно заведение, за да звучи по-благопристойно. И така, направо я заведох до задната врата и й обясних как да стигне до вертепа.
Изведнъж завесата от мъниста се разтвори и в стаята влезе войникът на пост, следван от капитан Ни между двама стражници. Префектът Бао понечи да се надигне, но съдията постави длан върху ръката му.
— Къде арестувахте капитана? — попита той.
— Сам пристигна с носилка, ваше превъзходителство, заедно с двама приятели. Влезе вътре, ни лук ял, ни лук мирисал. И тогава стражата го арестува.
— Защо дойдохте тук, капитан Ни? — със спокоен тон попита съдията Ди.
— Имах среща с един познат, ваше превъзходителство. Трябваше да пристигна по-рано, но пътьом срещнах един приятел и един морски капитан, отдавнашен познат. Изпихме по няколко чашки, поговорихме си за старото време и без да се усетя, станало късно. Затова взех носилка и приятелите ми ме придружиха дотук с надеждата, че по пътя главите ни ще се поразведрят. После видях поста отпред на вратата. Някакво произшествие ли е станало, ваше превъзходителство?
Преди да отговори, съдията Ди нареди на един от стражниците да провери дали другите двама господа ще потвърдят думите на капитана. После запита Ни:
— Кой беше познатият, с когото трябваше да се срещнете тук?
— Не бих могъл да ви кажа, ваше превъзходителство. Всъщност едно от момичетата на Яо. Познавам го отдавна, още преди Яо…
— Тези лъжи са абсолютно ненужни, капитане — остро го прекъсна съдията. — Тя е била убита в чайната, където обикновено сте се срещали.
Ни пребледня. Понечи да попита нещо, после погледна към префекта и замълча. Последва дълго, тягостно мълчание. Префектът гледаше Ни с пламтящ от омраза поглед. Накрая не издържа и отвори уста да каже нещо, но в същия миг влезе стражникът и доложи на съдията Ди:
— Думите на двамата господа съвпадат с казаното от капитана, ваше превъзходителство. А прислужничките потвърдиха, че срещите с жената са били напълно благопристойни.
— Добре. Заведи капитана при полковник Цяо. Нека на него да обясни всичко.
След като двамата излязоха, префектът удари с юмрук по масата и избухна в несвързана обвинителна тирада. Съдията Ди го прекъсна:
— Жена ви е била убита по погрешка, господин Бао.
— По погрешка! — изумено възкликна Бао.
— Да. Точно преди да пристигне, тук се е появило сляпото момиче. По петите са го следвали един или повече главорези с намерението да го убият. Видели са го да влиза в къщата и са обиколили, за да потърсят начин да се вмъкнат. В това време сляпото момиче е било изведено от задната врата, а прислужничката е въвела съпругата ви вътре. Била е облечена почти като сляпата. Убийците са надникнали през прозореца на стаята за чай и са видели жена ви, седнала с гръб към тях. Взели са я за сляпото момиче, прехвърлили са се вътре и са я удушили изотзад.
Префектът изслуша тези обяснения с все по-объркано изражение. Най-накрая бавно кимна.
— Жена ми познаваше тази продавачка на щурци! — промълви той. — Сляпата вероятно е била свързана с убийците. Дошла е, за да отвлече вниманието на управителката и да даде възможност на убийците да действат свободно.
— Тази версия звучи правдоподобно и аз няма да я пренебрегна — каза съдията. — Сега е по-добре да се приберете у дома, господин Бао. Вече разбрахте, че съпругата ви не ви е лъгала. Общуването й с капитан Ни, приятел от младите години, не е било съвсем обичайно, но не е опетнило дома ви. Довиждане!
— Тя вече не е жива. Отиде си — с погаснал глас изрече префектът. — А беше още толкова млада… — той замълча, после бързо се изправи и излезе.
Докато изпращаше с поглед приведената фигура, съдията Ди си каза, че ще направи всичко възможно Бао никога да не узнае за кратката авантюра на жена си с арабина. Умът му не го побираше как е било възможно дама от доброто общество да се влюби в арабин, но той бързо пропъди тези мисли и се обърна към жената, която стоеше пред него. Запита я остро:
— Говори! Какви други жени, освен постоянните идваха тук? Включително и арабки?
— Никакви, ваше превъзходителство, заклевам се! От време на време господин Яо правеше промени в персонала, но…
— Добре, ще уточня това с него. А сред мъжете, които идваха тук, виждала ли си един висок красив мъж от Севера? — и той описа външността на цензора, но жената поклати глава и отвърна, че приятелите на господин Яо всичките са от Кантон.
Съдията се надигна. Щом се появи на прага на салона, господин Яо скочи от креслото и се завтече към него.
— Чакайте ме вън, в носилката! — сряза го съдията и влезе в чайната.
Капитан Ни разговаряше с Цяо Тай и Тао Ган. Мъртвото тяло бе отнесено. Тао Ган каза възбудено:
— Убиецът се е спуснал от покрива, господарю. До прозореца има високо дърво и клоните му стигат до стряхата на втория етаж. Няколко вейки са откършени съвсем наскоро.
— Така нещата се връзват — възкликна съдията Ди и се обърна към капитан Ни: — Госпожа Бао е била убита от крадци. Вашата връзка с нея е докарала трагичния край, на какъвто е била обречена рано или късно. Безсмислено е човек да се опитва да запази приятелството си с омъжена жена, капитане.
— Случаят беше различен, ваше превъзходителство — спокойно отвърна капитанът. — Мъжът й я пренебрегваше, нямаха деца. Всъщност тя си нямаше никой, с когото да разговаря.
— Освен сляпата й приятелка — сухо отбеляза съдията.
Капитан Ни го изгледа безизразно, после поклати глава.
— Никога не е споменавала за сляпо момиче, ваше превъзходителство. Но вие сте прав, аз съм отговорен за всичко, защото преди години избягах от нея след едно глупаво скарване. Отплавах с надеждата да се върна след няколко месеца, но корабът ни налетя на ураган. Претърпяхме крушение до един остров в Южните морета и мина цяла година, докато успея да се добера обратно тук. Междувременно тя се беше омъжила за Бао. Смъртта на сестра й, а и нещастният брак с Бао я направиха лесна плячка за Мансур. Търсеше съвети от мен и аз реших, че къщата на Яо е най-безопасното място за срещи. Мансур я изнудваше и…
— Защо му е било на Мансур, толкова богат човек, да се занимава с изнудване? — прекъсна го с въпрос съдията.
