хрумнало да се крие там. Можем да се качим на някой от арабските кораби и да се поогледаме по кейовете. А ти имаш ли някаква представа, къде можем да намерим момичето?
— Тя трябва да бяга както от стражниците, така и от нейните си хора, които искат да я убият. Значи хановете и странноприемниците са вън от играта. Мисля си, че може да се е свряла в някоя изоставена къща. Твърдеше, че познава всяко кътче от квартала около пазара, затова можем да започнем оттам. После ще стесним кръга, като научим къде ходят продавачите на щурци, защото това именно са най-познатите й места.
— Добре — отвърна Цяо Тай. — Да вървим тогава на пазара — той спря една носилка, но тя бе заета. Подръпвайки мустаците си, закрачи напред. — Ти не си разговарял кой знае колко дълго с това пиленце, Тао Ган, а и не разбираш много от жени, но все пак би могъл да ми дадеш някаква обща представа за нея. Какви са ти впечатленията?
— От онзи тип е, дето създават неприятности на всички и най-вече на себе си — троснато отвърна Тао Ган. — Глупаво същество, толкова глупаво, че да се чудиш как се държи на два крака! Всекиму е готова да повярва, с всеки е мила, убедена е, че всеки й мисли доброто… Небесата да са ми на помощ, да ме пазят от такива преблаги и доверчиви хора! Кой я знае в какви каши още се е забъркала? Като нищо в този момент може да пийва чай с убийците на цензора. И при това да е убедена, че са го направили с най-добри намерения, например от грижа завинаги да го излекуват от махмурлук. О, небеса, изпратете ми по-добре малък чуруликащ щурец вместо нея, когато започне да ми обяснява какво точно се е случило. Ако я намерим жива, разбира се — с отровна жлъч добави той. — Веднага ще я тикна зад решетките, за да не се забърка в още по-големи каши!
— Голяма реч му дръпна, братко Тао! — сухо каза Цяо Тай. — А, ето и носилка.
Глава XVIII
Цяо Тай и Тао Ган преследват призраци; двамата дават добър съвет на капитан Ни
Двамата застанаха пред украсената с орнаменти врата, която представляваше западен вход на пазара. Тълпата вътре ни най-малко не беше намаляла, всички пасажи бяха ярко осветени от газени светилници и цветни лампиони. Като се поогледа над главите на множеството, Цяо Тай зърна един прът с окачени на него множество клетки. Той забърза натам:
— Отпред има някакъв продавач на щурци. Да го поразпитаме къде могат да се уловят добри екземпляри.
— И ти какво, очакваш да ти открие тайната на професията си, така ли? Ще ти каже, че ги лови в планината, някъде на трийсет мили нагоре по реката, и то само на третия ден след пълнолуние. По-добре да пресечем пазара, да излезем от южната му врата и да огледаме пустото място със старите къщи за събаряне. Там я срещнах.
На минаване покрай една сергия с щурци дочуха яростни ругатни, последвани от страховити писъци. Разбутаха зяпачите и видяха, че продавачът ожесточено тегли ухото на един петнайсетинагодишен хлапак. Накрая му заши един шамар и се развика:
— Веднага да тичаш и да донесеш клетките, дето си ги забравил, безделнико! — и отпрати момчето с добре премерен ритник.
— След него — прошепна Тао Ган.
В следващата уличка Тао Ган настигна момчето, което едва пристъпяше, като притискаше с ръка ухото си. Той постави ръка на рамото му и каза:
— Твоят господар е долен мошеник. Миналата седмица ме измами с цял сребърник — момчето избърса сълзите си и Тао Ган продължи: — Двамата с приятеля ми сме решили тази нощ да хванем няколко добри бойни щуреца. Какво ще ни посъветваш ти като истински познавач?
— Тази работа не е за всеки — важно каза момчето. — Те постоянно се местят ту насам, ту натам. Преди няколко дни имаше добър улов около храма на бога на войната. Доста народ продължава да се върти там, но само си губи времето. Който си разбира от работата, ги знае тези неща. Сега най-добре е да се отиде при изпитната зала.
— Хиляди благодарности. И вземи да теглиш един хубав ритник в задника на господаря си утре сутринта. Това ще го изненада много приятно.
Докато водеше Цяо Тай към източната врата на пазара, Тао Ган каза сърдито:
— Трябваше да се сетя за това. Изпитната зала е две преки по-нататък на изток и заема цял площад. Там има стотици килии, тъй като всяка есен в Кантон се събират кандидати от цялата провинция. Сега сградата е празна и е идеално място за скривалище, като в същото време там можеш да хванеш и добри щурци!
— Не се ли охранява?
— Има сигурно пазач, но той едва ли върши нещо. Няма бандит или просяк, който ще посмее да дири подслон там. Нали знаеш, че всички изпитни зали се обитават от призраци?
— Велики небеса, вярно ли е!? — възкликна Цяо Тай.
Той си припомни, че всяка година по време на публичните литературни изпити, провеждани из цялата империя, множество бедни студенти се самоубиват след продължителния къртовски труд над класическите произведения и след залагане на цялото семейно имущество при непосилна лихва, за да могат да продължат обучението си. Който издържи успешно изпитите, веднага заема държавен пост и проблемите му се разрешават, но провалилите се могат в най-добрия случай да се надяват на още една година робски труд, обикновено придружен с финансово разорение и като капак — с позора, че са се провалили. Затова нерядко, осъзнавайки в заключената килия, че не ще успее да се справи с въпросите, студентът посяга на живота си. Цяо Тай неволно ускори крачка. Спря до една сергия и купи малък фенер.
— Сигурно вътре ще е пълна тъмница — обясни той на Тао Ган.
Двамата напуснаха пазара през източната му врата. Не след дълго стигнаха до изпитната зала.
Сляпата стена на двора се простираше по цялата дължина на мрачната безлюдна улица. Близо до ъгъла имаше голяма червена порта, единствен вход към комплекса. Двете големи крила бяха затворени, но малката странична вратичка зееше леко открехната. Цяо Тай и Тао Ган се вмъкнаха вътре и първото, което забелязаха, беше блещукаща светлинка откъм къщата на пазача. Двамата минаха безшумно под прозореца и поеха бързешком по калдъръмената алея, която пресичаше двора от север на юг.
Под процедената лунна светлина алеята се простираше напред сякаш до безкрай. От двете страни се точеха нескончаеми редици еднакви врати и тук-там — тесни алеи. Във всяка килия имаше чин и стол. Сутринта на изпита вътре вкарваха един студент с кутия храна за през деня. Преди това внимателно го претърсваха за миниатюрни речници или нещо друго, от което да преписва, връчваха му листовете с изпитните въпроси и запечатваха след него вратата. Отваряха я надвечер, за да съберат изписаните страници. През есента, по време на сесията, наоколо гъмжеше от народ. Сега мястото беше пусто като гробница.
— Колко от тези проклети килии ще трябва да претърсим? — наежен попита Цяо Тай, на когото никак не харесваше мястото със злокобната си атмосфера.
— Двеста, триста… — весело отвърна Тао Ган. — Но първо да се поогледаме.
Проследявайки номерата, изписани на вратите, двамата установиха, че килиите са подредени в квадрати около павирания двор. В средата му се издигаше импозантна двуетажна сграда — изпитната зала, където се събираха екзаминаторите, за да проверяват и да оценяват писмените работи. Тао Ган спря, махна към сградата и каза:
— Далеч по-добре е там да се скрие човек, отколкото в тия душегубки. Вътре има кушетки, маси, столове и какво ли още не.
Цяо Тай не отговори, вторачен към източния ъгъл в един балкон на втория етаж. После прошепна:
— Шшт! Там нещо шавна…
Двамата се взряха напрегнато в балкона. Закриваше го дървена решетка, зад която едва прозираше очертанието на малък прозорец. Завитият край на покрива се очертаваше като изрязан върху звездното небе, но вече нищо не помръдваше. Двамата претичаха безшумно през двора, изкачиха се по мраморното стълбище и се прилепиха до вратата, така че стряхата им пазеше сянка и ги правеше невидими. Тао Ган установи, че вратата не е заключена, бутна я леко и двамата хлътнаха в непрогледна тъмница.
